Един човек дошъл при един известен мъдрец. Той му разказал следната история за един светец:

– Този човек искал да отида при приятелят си, който умирал, но се страхувал да премине през тъмното, което го отделяло от неговия другар. Тогава той се обърнал към слънцето: „В името на Бога, спри на небето, докато аз не отида до селото, където лежи моя приятел на смъртен одър“. И слънцето застинало на небето, докато светият човек не достигнал селото.

Мъдрецът се засмял:

– Не е ли било по-добре, този светец да преодолее страхът от тъмното.

Есента е не само „унил сезон“, тя е най-колоритно време на годината.

Синьо небе, червени и жълти листа, прозрачни локви и ярки чадъри с различни цветове.

Есенните дъждове с оригиналните чадъри носят радост.

Чадърът на японският дизайнер Кота Незу е оборудван със слънчев часовник и компас.

Веднъж млад мъж намерил на земята златна монета. От тогава той постоянно ходел с наведена глава, като се надявал още един път да изпита щастие от намереното.

През своя дълъг живот той намерил няколко монети, но бедата била в това, че той забравил да повдига поглед към прекрасното синьо небе. За него то не съществувало. И въпреки, че не умрял сиромах, за своята душа той не направил нищо.

Милиони хора не виждат никаква друга цел в живота си, освен да събират тлените земни блага. И разбира се, някои имат успех в това. Колко е тъжно, когато на преклонна възраст разбират своята грешка, но някои от тях дори не достигат до това разбиране.

Господ Исус Христос казва: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда, всичко останало ще ви се прибави.“

Къде е домът на Бога и където можем да търсим Господа? Библията казва, че Бог изпълва „всичко във всичко“, Той живее в небесните дворове, а в същото време в чисто и разкаяно сърце, но „Господ е далеч от нечестивите “ и е “ близо до всички, които Го призовават „. Да се стремим към Божието царство, означава да търсим Самия Бог.

За да бъдете в Божието царство, трябва да се подчините на Божията воля.

Китайските християни се молели: „Господи, съживи църквата си, като започнеш от мен“. Ние можем да перифразираме тази молитва и да кажем: „Господи установи Твоето царство, като започнеш от мен“.

Апартаментът на Лилов се намираше в тих квартал. Когато Росен стигна до него, небето бе натежало от дъждовни облаци и се чуваха далечни гръмотевици. Влезе в предверието и позвъня на звънеца на апартамента. Лилов веднага отвори вратата.

– Заповядай, – каза той.

Двамата мъже си стиснаха ръце.

– Лилов, знаеш ли какво става изобщо?

– Успокой се, Росене. Всичко ще ти обясня.

Росен го гледаше изпитателно.

– Преди три години на земята са идвали представители от други планети  и са се срещали с представители на правителствата. Искали са да се премахнат ядрените централи и изгарянето на твърдите горива.

Росен слушаше заинтригуван.

– Пожелали са да се преустанови производството на петрол, химикали, каучук, пластмаси, – продължи Лилов. – Това означава закриването на хиляди заводи в целия свят. Световната икономика ще рухне.

– Защо са поискали това?

– Те твърдят, че ние замърсяваме вселената, разрушаваме земята и моретата… Искат да преустановим производството на оръжия, да прекратим войните.

– Че това съвсем не е лошо, – каза Росен

– Един човек е организирал група магнати от САЩ, Япония, Русия, Китай… за осуетяване на планове на гостите от космоса.

– С оръжие ли ще им се противопоставим? Та това е смешно.

Росен седеше мълчаливо. Беше потресен. Той се опитваше да преосмисли това, което му разкриваше Лилов, докато тътенът на гръмотевиците се засилваше.

– Искаш да кажеш, че правителствата подкрепят този човек? – недоумяваше Росен.

– Нека да кажем, че във всяко правителство има по няколко заговорници. И тази операция се провежда частно. Сега разбираш ли?

– Господи, правителствата не разбират ли, че…? – Той погледна към Лилов. – Ти откъде узна за всичко това?

– Много просто, – отговори Лилов спокойно. – Аз съм една от връзките им.

Чу се оглушителен тътен на гръмотевицата, блесна светкавица.
–  Това е лудост! Нима не осъзнавате, че те са прави?

Жена в бяло стоеше в стаята и слушаше. Тя не говореше, но мислите ѝ се вляха в съзнанието на двамата събеседници.

– Дойдохме тук, за да ви попречим да унищожите своята планета. Всички сме част от вселената.

Настъпи мълчание изпълнено със страхопочитание.

Стаята вибрираше от светлини и звуци.

Жената в бяло се обърна към Росен:

– Сега си отивам. Кажи на хората, че трябва да престанат да унищожават планетата, Росене. Накарайте ги да разберат.

– Но аз съм сам.

– Има хиляди като теб. Всеки ден броят им нараства. Един ден те ще станат милиони и тогава ще можете да извикате със силен глас. Ще опитате ли?

– Ще се опитам.

„Кажете на хората, че трябва да престанат да унищожават планетата. Така е, – мислеше си Росен. – Вече знам какво ще правя докато живея на този земя“.

И той се усмихна.

На една ограда били написани лоши думи. Много хора минавали от там.

Едни се смеели, а други, които имали съвест, отвръщали погледа си от надписа. Хубаво било, че децата все още не разбирали всичко.

Оградата се засрамила. Вдигнала поглед към небето и се помолила:

– Изгори ме по-добре, отколкото да търпя това …… съвестно ми е такава да стоя пред хора.

Небето потъмняло. Вятърът довял буреносен облак. Страшна светкавица разкъсала небето и завалял силен дъжд.

Когато бурята отминала, всички видели, че оградата си стои на мястото, но вече била чиста. Дъждът бил изтрил само лошите думи.

Мълнията ударила дома на този, които бил написал думите на оградата. Той по чудо останал жив.