Това явление не е толкова рядко, колкото огненото торнадо. Понякога е нужен късмет, за да се  видят нажежените колони, които сякаш излизат от слънцето.

Този феномен се дължи на факта, че падащите плоски кристали на леда отразяват светлината на слънцето в горните слоеве на атмосферата.

Тези ледени кристали обикновено се изпаряват и не достигат до земята, но при минусови температури, такива кристали могат да се образуват и около земята под формата на лек сняг, който се нарича „ледена мъгла“.

И тогава тези кристали могат да отразяват неземни светлини и по такъв начин образуват колоните, приличащи на слънчеви стълбове.

На снимката тези огнени колони обграждат пързалката в Аляска.

Без да каже дума Асен изсипа съдържанието на торбичката върху масата. Това бяха няколко камъка с различна големина. Дали наистина бяха диаманти?

Когато са обработени и полирани, диамантите най-добре пречупват светлините лъчи. Те  превръщат бялата светлина в дъга от различните цветове на спектъра.

С този искрящ блясък привличат хората към себе си от незапомнени времена. Но в необработено състояние не можеш да различиш скъпоценните камъни от обикновените.
Купчината камъни не проблясваха. Те лежаха на масата, без да искрят. Повечето имаха формата на малки четиристенни пирамиди, разширяващи се в основата, а останалите бяха просто обикновени камъчета без определена форма. Цветовете им варираха от чисто бяло до мръсно жълто. Някои изглеждаха прозрачни, но много бяха сцепени и начупени.
Макс и Иван веднага прецениха, че нито един от тях не е по-малък от един карат. Стойността им щеше да е доста по-висока от тази, която очакваха. Асен винаги можеше да си набави още диаманти, но да си купи нещо, с което трудно можеш да се снабдиш, особено в някои райони, беше почти невъзможно.

Макс грабна най-големия камък. Това бе един кристал поне от десет карата. Когато го срежат и полират до камъни с тегло четири-пет карата, в зависимост от цвета и степента си на чистота, щеше да им донесе около четиридесет хиляди долара.

Зае се да го проучва с бижутерска лупа. Започна да го върти срещу светлината.
На лицето му се появи кисело изражение. Остави го настрана, без да каже нещо, после взе друг камък, а по-късно още един.

Изглеждаше разочарован от онова, което виждаше. Сложи чифт очила. Измамен в надеждите си той погледна към Асен. Отвори тефтерчето и написа няколко реда.

– Какво пишеш? – попита Асен, който изведнъж се почувства несигурен.

– Че тези камъни са по-подходящи за улична настилка, но не са скъпоценни, – отговори Макс с колкото може по-рязък глас.

Асен едва не скочи на крака от обида, но Макс му махна с ръка да седне:
– След предварителния оглед ги оценявам като задоволителни за нашата размяна.

От джоба на панталона си извади плоско парче топаз, чиято повърхност беше покрита с дълбоки драскотини.

– Както знаеш – каза той с тон на учител, – диамантите са най-твърдото вещество на земята. Те се оценяват по десет бала според скалата на Мох. Кварцът, който е номер седми, често бива използван, за да се изпързалят  неразбиращите.

От същия джоб извади осмоъгълно парче кристал. След това го прекара по плоското парче топаз, натискайки с все сили. Върхът му се плъзна, без да остави някаква следа.

– Виждаш, че топазът е по-твърд от кварца и затова не можа да го одраска. За това той има осем по скалата на Мох.

След тези думи взе един от по-малките диаманти и го прекара по топаза. С пронизващо ушите скърцане диамантът остави дълбока драскотина в синия полускъпоценен камък.

– Това тук е камък, по-твърд от осем бала по скалата на Мох.

– С други думи, диамант — самодоволно подхвърли Асен.

Макс въздъхна:

– Или корунд, който има осем по скалата на Мох. Единственият начин, за да бъдем напълно сигурни, че това е диамант, е да измерим неговото специфично тегло.

Въпреки че Асен и преди беше търгувал с диаманти, той твърде малко знаеше за техните качества. Без да го осъзнава, Макс беше събудил неговия интерес.

– Какво е специфично тегло? – попита Асен.

– Съотношението между теглото на камъка и количеството вода, което той измества. За диамантите тази стойност е точно 3.52 .

Макс уравновесява теглилката си с комплект бронзови тежести, които стояха в тапицирана с кадифе кутийка. Нулира теглилката и  постави най-големия камък на блюдото.

– 0.225 грама. Единадесет и половина карата.

Той отвори един от пластмасовите градуирани цилиндри и пусна камъка вътре, записвайки в бележника колко вода е изместил. След това набра цифрите на сметачната машинка. Когато видя получения резултат, се вгледа изпитателно в Асен.

Очите на Асен се разшириха от гняв и негодувание. Неговите хора намалиха дистанцията.

Без да се смущава от внезапната демонстрация на агресивност, Макс позволи на изражението си да се отпусне и усмивката да пропълзи по лицето му.

– 3.52. Това е истински диамант.

Асен и хората му се отпуснаха. Макс бе изиграл прекалено добре ролята си. Сделката щеше да се осъществи.

Някои от нас са изумени, защо Святият Дух не ги изпълва? Ние получаваме много, но малко даваме.

Подели с другите благословенията си, които си получил.  И ти скоро ще  забележиш присъствието на Святия Дух до теб. Той ще ти даде нужните дарби за служението и ще ти даде много повече, ако оправдаеш доверието Му, като предадеш дадените блага на другите, с Които той те е обогатил.

Има чудни примери в природата, който прекрасно  могат да интерпретират случая. Например, няма да има музика с нежни звуци от аелолийска арфа, а тази арфа не е нищо друго, освен музикални струни разположени по хармоничен начин, докосвани от невидимите пръсти на волния вятър.

И когато небесното вдъхновение се носи над струните, разнася се по въздуха и изпълнява цялото пространство с песни на ангелски хор, а на нас ни се струва, че ангелите са ни заобиколили и докосват тези струни.

Така и ние трябва да държим сърцето си отворено за докосването на Святия Дух, така че той да свири на него по Свое желание, особено по време когато Му служим.
Когато апостолите получиха кръщение в Святия Дух, те не останаха  в горницата, а тръгнаха да проповядват навсякъде Евангелието.

Закръглянето на очите се наблюдава при удивление или страх. Това е рефлекс, който разширява полето на видимост. По този начин се дава по-добра оценка на ситуацията и степента на опасност.

Подобна реакция демонстрират и човекоподобните маймуни.

При неочаквана ситуация много животни инстинктивно си отварят устата. Това е свързано с превключване към възприятия на вомероназалния орган, който е част от допълнителната обонятелната система.

При хората, този орган не е свързан с устната кухина, но рефлекс е запазен.

Ако искате да пораснете духовно, направете го като семената, засадени в земята. Как расте семето? Изведнъж ли? Не, то расте постоянно, 24 часа в денонощието, постепенно, малко по малко, докато не достигне до това, за което е създадено.

Повечето от нас постъпват по друг начин. Да кажем, известно време усилено изучават Божието Слово и усърдно се молят, а след това спират. По-късно, когато им се случи нещо лошо, отново започват усилено да се молят и опитват да се опрат на Словото. Накрая осъзнават, че не са така силни, каквито трябва да бъдат.

В Божието царство няма мигновен успех. Истинската сила идва, когато всеки от нас постоянно се храни с Божието Слово и постъпва според Него.

Вземи решение днес, всеки ден да вливаш Божието слово в сърцето си.

Започни да постъпваш според Него, независимо от това какво се случва или как се чувстваш. Подхранвай вярата си като размишляваш върху Словото всеки ден, изповядай го.