Филип ръкомахаше възторжено:
– Живеем в нация, която аплодира онези, които преследват мечтите си.
– Мъжът, който отвори пекарната на ъгъла и жената, която стартира собствена линия дрехи, са два хубави примера за успех, – отбеляза Тодор.
– Хубаво е да имаме мечти, – въздъхна дълбоко Щерьо. – Без тях животът ни би бил поредица от несвързани събития, водещи до никъде. Мечтите ни дават причина да ставаме сутрин.
Никола сподели:
– И аз имах мечта. Исках да бъда треньор по футбол в гимназията и да вдъхновявам младите хора да живеят велик живот. Смятах, че това е, което Бог иска за мен.
Той си спомняше много ясно това време.
В деня, когато се яви на интервю за работата на мечтите си, директорът на гимназията му бе казал:
– Съжалявам, но дадохме работата на човек с повече опит.
Вратата се затръшна с трясък пред Никола.
Месеци наред той се цупи. Кипеше от ярост.
Чувстваше се предаден от Бога.
– Не Го ли интересуват мечтите ми? – отчаяно питаше Никола.
Изведнъж осъзна, че Неговото „Не“не беше предателство, а благословия.
– Бог имаше друг план за мен, – си каза Никола. – който не включваше треньорство по футбол. Ако бях следвал плана си, щях да пропусна всичко, което имам днес: семейство, служение, приятелства и възможността да споделя историята си с вас.
Мечтите ни в повечето случаи са твърде малки.
Ако настояваме за нашия собствен път, ще се окажем в кръг и чудещи се защо не можем да накараме нещата да проработят, но ако предадем мечтите си на Бога, Той ще ги замени с мечти, които никога не сме си представяли.
Ако Му позволим, Бог ще преобрази желанията ни в нещо чисто и животворящо. Желания, които ще ни приближат до Него.
Когато предадем желанията си на Господа, ще намерим истинска радост.
В крайна сметка, най-важното не е дали мечтите ни се сбъдват, а дали ставаме човекът, който Бог ни е създал да бъдем.
В новогодишната нощ в един доста голям град бе внимателно отворено послание отправено към хората написано преди двеста години. 
