В новогодишната нощ в един доста голям град бе внимателно отворено послание отправено към хората написано преди двеста години.
То бе поставено в малка сребърна кутийка.
В него се обещаваше на хората от бъдещето:
„Преуспяване, благополучие, благоденствие, процъфтяване, прогрес, ….“
Кмета на града слушаше внимателно, но не се стърпя, вдигна ръка и извика:
– Стига! Разрешете ми да изразя една надежда, която е по-висша от всички останали.
Някои възроптаха:
– Нека се дочете посланието!
– Хубави неща се казват в него.
Кметът продължи без да обръща внимание на подвикванията:
– Тази надежда може да ни накара да се осъзнаем като народ, люде и град, израснали в праведност. Защото само това издига една нация.
– Какви ги приказва този?
– Ние искаме просперитет …
Кметът размаха ръце за да укроти тълпата и добави:
– Това е повече от успех, щастие и мир, бъдещите граждани да израснат в справедливост и честност, а не да действат според изгодата.
Не трябва да разчитаме на собствените си сили, за да растем.
Бог на мира ще ни снабди с всичко добро, за да отгледа активно плода на праведността в сърцата си през целия ни живот.
Често ще се спъваме по време на пътуването си, но с нетърпение ще очакваме Градът, където ще царува Божията праведност.
В училището се играеше поредната баскетболна среща. Играеха момчета от различни класове, оформили отбори по свой избор.