Една девойка, нека я наречем Милена, твърде интелигентна и надарена, не я пускаха в отпуска. Не ѝ даваха да почине поне за една седмица, защото казваше началникът ѝ:
– Няма с кого да те заменим.
Нервирана и обезкуражена девойката се обърна за помощ към Инспекцията по труда.
В резултат на проверката началникът ѝ бе принуден да я пусне в отпуск.
След като Милена се върна на работа, се увеличи натоварването ѝ. Обвиненията срещу нея станаха безкрайни, а премиите, които се изплащали по решение на началника ѝ, изведнъж секнаха.
Милена разбра всичко и написа заявление за напускане по собствено желание…..
Нещата можеха да се развият по съвсем друг начин.
За да накара началника си да я пусне в отпуск, трябва да го принуди да направи това.
Например тя можеше да отправи молбата си по следния начин:
– Ако съм толкова незаменима, че отпуск не ми се полага, тогава не се огорчавайте, когато от преумора започна да правя много грешки.
Или
– Да знам, че преживяваме икономическа криза. Хайде да се уговорим така, аз ще си почина една седмица, а после ще наваксам пропуснатото.
Не знам дали това щеше да подейства, но поне нямаше да бъде принудена да напусне работата си.