Един от номерата на повечето от жените е, че уж не забелязват впечатлението, което правят на другите. Една от тях бе Надя. Тя имаше много „номера“, но накрая човек започва несъзнателно да вярва в нейната естественост и непосредственост.

Надя успяваше да внуши на всеки необходимите мисли, така че да постигне, това, което си е наумила. Гласът ѝ беше хипнотизиращ. Тя говореше уверено и убедително. Думите ѝ се лееха като ручей.

Отгоре на всичко пееше много хубаво. Когато я молеха да изпее нещо, казваше:

– Гласът ми не е нещо особено, но пея от сърце.

Почти нямаше песен, чийто думи да не знаеше. Когато се мъчеха да си спомнят за някой позабравен текст, все тя се сещаше.

Характерно за Надя бе, че обичаше да прави обобщения:

– Жените със сведени клепачи са потайни. Те са като лампа с подрязан фитил. Ако те погледнат, карат душата ти от вътре да пламне.

За друга подигравателно ще подхвърли:

– Ниска е като храст, но има още много под земята.

Ако разговаряше с такава жена казваше:

– Не я гледайте, че е такава мъничка! Такива лесно се носят. Те най-добре оценява мъжките прегръдки.

Един път казваше едно, друг път друго, но хората я оправдаваха помежду си:

– Няма значение, че това, което казва може да не е вярно, по-важното е хората да са щастливи. Пък и някои истини могат да ти вгорчат живота.

За личния ѝ живот никой нищо не знаеше. Хората охотно споделяха своите мъки и терзания с нея, но за своя живот тя не говореше.

Край нея бе винаги шумно и весело. Доброто ѝ настроение се предаваше на околните, а смехът ѝ бе заразителен. В нейно присъствие животът ставаше по-лек, за това навсякъде бе желан гост.

Лесно се сприятеляваше, намираше теми за разговор със всеки. Винаги вървеше усмихната  и човек не можеше да не ѝ отговори със същото.

Накратко казано Надя беше пълна с живот.

Всяка домакиня мечтае за дом, който да бъде идеално чист. Как може да се постигне това? Можем ли да се справим с домашните задължения бързо и без излишни усилия, когато постоянно няма време, сили, а понякога и необходимите знания?

Експертите са единодушни, че почистването на дома не е наказание, то трябва да се прави редовно. Следователно чистотата и почистването трябва да се превърнат в навик. А с течение на времето ще станат и част от вашия живот.

Преди да започнете да изграждате този навик в себе си нека да разгледаме няколко причини, които ще ни помогнат да погледнем на почистването на дома положително.

Почистването води до икономия. Ако редовно чистите и грижливо се отнасяте към вещите си, те по-дълго ще ви послужат. А това ще ви спести средства за закупуване на нови такива.

Почистването ви спестява време. Ако постоянно поддържате ред в дома си, вие ще отделяте все по-малко и малко време за това.

Почистването носи здраве. В непочистена къща можете да се разболеете. Най-опасните зони от ваши дом се нуждаят от дезинфекция – мивки, кранове, дъски за рязане, дръжките на вратите, тоалетната, …

Чистотата в дома носи добро настроение. Научете се да почиствате в дома си за собственото си удовлетворение и комфорт.

След почистване на къщата всичко блести и предизвиква положителни емоции.

За това, че детето ви е в лошо психо-емоционалното състояние, говорят такива признаци като трудно запомняне, липса на въображение, слаба концентрация на вниманието му, загуба на интерес към всичко, въпреки, че по-рано е проявявало любопитство.

Какво да правим тогава?

Ежедневно се интересувайте от дейностите на детето ви в училище.

Не се ограничавайте само с дежурните въпроси: „Днес изпитваха ли те?“ „Каква оценка получи?“

Обръщайте внимание на неговите чувства, настроение, подкрепяйте го.

Не се скъпете на похвали, забелязвайте и най-незначителните постижения на детето си.

Ако е възможно, помагайте на детето си да изпълни по-трудните задачи.

Сам е малко особен, той е аутист. Разбира всичко, но не може да разговаря с другите. Трудно е да се разбере какво мисли.

Сам с часове може да изучава сянката и да си мисли за нещо свое.

Може би той по-ясно разбира света, отколкото обикновените хора. Само, че не може да изрази всичко, което знае с думи.

Той има забележителна памет. Ако сложи нещо на определено място, след шест месеца помни къде го е оставил. Дори някой да го е преместил от там, той посочва мястото, където предмета е лежал преди това.

Много силно усеща характера и настроението на хората. Не обича злите, гледа да е по-далече от тях.

Има невероятно умение да върти предмети на нишка с голяма скорост. Притежава великолепно чувство за разстояние и амплитудата на движението.
Трудно е да се общува с него, но е интересно. Не можеш да не го обичаш.

Независимо дали ни харесва или не, лятото свърши, помаха с ръка и се отправи към далечните топли краища, за да си отспи и да се приготви за следващата година.

Смени го поетичната и философска есен. Величествена и тайнствена, със своите очарователни преобразования, променливи настроения, ярки и разноцветни листа, настинки и меланхолия.

Това е време на сбогуване и нови срещи, завършване на отдавна започнати неща и напълно луди инициативи.

Време, когато ни спохожда чувството за преходността на живот ….. и започваме да го ценим още повече.

Трябва да се наслаждаваме на всеки миг от есента и непременно да запазим преживяните емоции на фотолента.

Есента превръща познатите маршрути във вълшебни пътечки. Добавя към добре познатите ни пейзажи капчица чудо.

Есента събира последната реколта от полето.

Нейното дишане се усеща в променливите ветрове.

За нея не подхожда просто да кажеш:

– Есента е „красива“, защото тя е „царствена“.

В нея усещаме, че студовете са неизбежни. Есента ни кара да се отнасяме към нея философски.

Тя ни кани да запалим огън и да бъдем всички заедно, защото щастието не зависи от сезона и времето, то е вътре в нас.