До 2012 г. е имало само един човек, който е говорил на ливски език, за него  този език е бил роден.

През 2009 г. Виктор Бертхолд починал, той бил последният лив.

Традиционното занимание на ливите бил риболова.

През XIII век е имало около 50 000 ливи, които са се заселили на територията на днешна Естония и Латвия.
През 2016 г. в Латвия е имало само 216 ливи. В продължение на векове ливите били асимилирани от прибалтийските и славянските народи.

През 1931 г. на ливски език се пишел местния вестник. Днес този език се смята за мъртъв, защото почти никой вече не го говорел.

Това било през 30-те години на миналия век. Група студенти пътували с трамвай и както обикновено те не искали да си платят. Но този път късметът не бил на страната на мъчениците на науката. В трамвая влязъл контрольор.

Студентите не се паникьосали, а предложили на проверяващия следния изход:

– Ние ще изпеем една песен. Ако харесате изпълнението ни, ние ще продължим пътуването си, ако ли не, ще отидем в участъка и ще изтърпим всички следващи последствия: разглеждане на постъпката ни пред комсомолската група и порицание от ректора.

Контрольорът се съгласил, като се помислил, че винаги може да каже, че песента е безполезна, но студентите не му оставили никакъв шанс.

Коя песен са му изпели?

Сега е ваш ред. Студентите са доста находчив народ. Ще се досетихте ли как са се отървали от разни там мъмрения и т.н.?

Какво, изгаряте от нетърпение да разберете какво са пели? Добре, няма проблем.

Отговор: Студентите са изпълнили химна на страната.

Дойдоха в селото военни и арестуваха свещеника. Откараха го с каруца. След него тичаше жена му с децата му. Тя плачеше и викаше високо.

Изведнъж жената падна на земята в прахта и се разрида. Децата я наобиколиха, те също плачеха и я молеха:

– Мамо, хайде да се прибираме в къщи, там ще се помолим за татко.

Явно молитвата на децата не помогна, защото в селото се разнесе слух, че свещеникът е разстрелян.

На църквата бе сложен голям катинар.

А след това председателят на селсъвета предложи:

– Хайде от храма да направим клуб. Така необразованите народни маси ще се просвещават с култура.

Той събра хората пред църквата и каза:

– От всички изкуства, най-важно е киното. Църковната сграда е подходяща за такъв род дейност. По-рано тук е действал религиозен опиум, а сега тук ще въртим кино. Но за да стане тази сграда кино, някой трябва да свали кръста от купола. Този символ до сега е заробвал само народа. Който го снеме, ние за такава съзнателна дейност ще му пишем десет трудодни или ще го поощрим по някакъв друг начин.

Всички бяха изненадани от глупостта на председателя на Управителния съвет. Кой нормален човек ще се качи, за да снеме кръста?

Но се намери един, отчаян индивид между всичките. Генко Завързака, известен в селото пияница, вечно псуващ всеки и всичко, а най-вече пакостник и злосторник.

– Казвам ви, – провикна се Генко, – нито от Бога, нито от дявола се боя. Аз обичам киното, защо да не го гледам в храма? А и десет трудодни добре ще ми дойдат.

Генко се покачи на купола. Когато започна да дърпа кръста, …. хората не разбраха какво точно се случи, но Генко полетя надолу към земята.

Така силно се удари, че всички очакваха да е умрял, но бе останал жив. Нарани си гръбнака и до края на живота си не можеше да движи краката си.

– Някой от купола ме бутна, – казваше Генко на хората след това.

– Кой ще те бутне, – казваха му хората, – освен теб горе нямаше никой.

Хората смятаха, че ангел го е бутнал, но си мълчаха.

Дълго лежа Генко, плака и моли прошка от Бога. Когато отвориха отново църквата, той много се зарадва и молеше хората да го носят на всяко богослужение.

Един ден Генко каза на съселяните си:

– Добри хора, Господ ми прости греховете и аз повече няма да боледувам.

Същата вечер спряха болките му и той умря.

В този език съществува дума, която е трудно преводима – „ilunga“.

Тя означава: „човек, който е готов да прости какво да е зло първи път, да го изтърпи втори път, но да не прости трети път“.

Тази дума също е и разпространено лично име.

Луба е език на един от народите луба, които обикновено се отнасят към езика банту. Широко е разпространен в Демократична република Конго.

Непалците са народ, където братята делят помежду си една жена.

Почти всички от малкото полиандрови общества практикуват това, което антрополозите наричат братска полиандрия, където група от братя споделят помежду си една жена.

Тази традиция се среща често в Хималаите, където има малко плодородна земя. Появата на още един син означава разделяне на земята, так че още един син може да основе собствено семейство.

За по-голяма икономия на пространство те започнали да създават семейно съжителство с обща жена.