Източници на чиста и възобновяема енергия могат да бъдат получени чрез взаимодействие със силите на природата.

Нашите възможности за създаване на техническа наноусточивост е довела до разработването на пизоелектричен генератор, генериращ енергия по време на протичане на вода върху графен-полимерна лента.

Предишните изследвания са показали, че движението на водни капки върху графен могат да генерират индуцирано напрежение в посоката на потока. До сега се е считало, че произхода на това напрежение се обуславя от взаимодействието на зарядите на графена и на йоните в течността. Теория, която ограничава производството на енергия само от йонни течности, но в действителност това не е така.

Сега изследователи от Zhejiang университет и Университета за наука и технологии в Китай, са публикували изследване за ролята на подложка за графена с електрически генерирани заряди.

За провеждане на изследването си, те са създали комбинация от графен и поливинилиденфлуорид (PVDF) – тънък гъвкав пиезополимер, който може да бъде интегрирани с графен за гъвкави функционални устройства – наногенератори.

Те предполагат, че динамичното взаимодействие на зарядите в течността, графена и подложката са причина за индуцирания поток от течното напрежение. С други думи, именно подложката играе съществена роля при производството на енергия. По-рано такива предположения не са изразявани.

Тези проучвания били допълнени от примерни изчисления, за да се изчисли плътността на електроните в графеновия слой и да се получи по-добра представа за механизма, отговорен за производството на електроенергия.

Изследователите са на мнение, че тяхното проучване ще даде тласък за практическото приложение на графено-базираните наногенератори.

Млада жена се бе привила не толкова от болка, колкото от загубата, която бе претърпяла.

– Защо, – плачеше Радка в прегръдките на мъжа си, – едно толкова щастливо събитие в живота ни се превърна в трагедия?

Тя цяло денонощие бе под надзора на лекарите.  Медицинският екип бе под напрежения. Положиха всички усилия, но бебето почина.

Болничната стая изведнъж охладня. Чуваха се изплашените гласове на медицинските сестри.

Лекарят се надвеси над нея. Погледът му бе изпълнен със съчувствие. Той бавно и много ясно каза:

– Съжалявам, синът ви не можа да се пребори.

– Не мога да приема всичко това, – хлипаше Радка. – Умът ми не го побира. Как ще преодолея тази болка и мъка. Къде сбърках? Как Бог можа да допусне такова нещо?

Скръбта бе изпълнила душата ѝ.

Тя напусна болницата и се прибра в къщи, но нямаше мир в душата си.

По-късно, когато чуеше, че се е родило дете на техни приятели, Радка не се радваше, а плачеше. Минеше ли край детски магазин, гледаше с тъга и болка изложените дрешки, играчки и детски принадлежности. Малките деца вечно ѝ напомняха за най-мрачния ден в живота ѝ.

Приятели я посещаваха и търсеха начин да я изтръгнат от това ѝ състояние.

Радка намираше утеха единствено в молитвата и когато четеше Библията. Божията любов я обгръщаше всеки ден отново и отново. Веднъж Божията милост ѝ вдъхна надежда. И тя възкликна:

– Спомените от онази злополучна нощ още предизвикват сълзи, но Бог е промислил нещо добро за мен и аз ще имам дете …. Господи благодаря Ти, че ме избави от тъгата ми. Помогни ми още по-ясно да виждам светлината Ти и никога да не забравям, че ме обичаш…..

Забраната за радио и телевизионна продукция от Индия е било въведено поради нарастването на напрежението в Кашмир, която се смята за спорна територия.

В Пакистан големите кинотеатри се съгласили да премахнат забраната за показване на филми от Индия. Това решение е било свързано със значителните загуби на пакистанските кинотеатри, след отказа им да демонстрират продукция на Боливуд, неформално популярно наименование на мощната киноиндустрия в индийския град Мумбай, която е много популярна в Пакистан.

Ембарго на телевизията и радиото от Индия е въведено през октомври 2016 г. Властите на Пакистан са заявили, че такава мярка е била необходима. Тя била отговор на отказа на индийските кинопроизводители да сътрудничат с пакистански актьори.

Преди въвеждането на пълна забрана за показване на индийска кинопродукция в Пакистан действал закон за ограничение на демонстрациите срещу индийското представяне на кинопродукцията им до 86 минути на ден. Въпреки това, тази забрана била често нарушавана.

Всеки очакваше това пътуване с вълнение. Щяха да посетят места, които не бяха виждали до сега. Сумата за екскурзията не бе малка, но за някои деца се съгласиха да я изплащат на части.

Децата се бяха уморили вече от дългото пътуване, някои дремеха по седалките, а любопитството на други ги държеше още в напрежение и бяха будни.

Михаела седеше в края на автобуса. Тя усети , когато се врязаха в някакъв камион.

Оцелелите започнаха веднага да се изсипват от автобуса.

Излезе и ръководителят на екскурзията господин Драганов. Целия бе в кръв, а дрехите му бяха станали на парцали.

Той носеше малко кървавено телце, което едва дишаше, а зад него куцукаше уплашено момче.

Николова вече се бе обадила на бърза помощ и в полицията. Тя бе приседнала, защото не чувстваше и двата си крака, какво бе състоянието им, за сега не ѝ се мислеше. За момента бяха по-важни децата, но тя не можеше изобщо да се движи ….

Няколко от децата се бяха отървали само със синини и дребни натъртвания, но други….

Малки момичета и момчета плачеха с глас, тичаха към автобуса и измъкваха другите от там.
Доста от децата и придружаващите ги родители бяха наранени. Имаше и заклещени между седалките и изкривените ламарини на автобуса.

Наоколо се белееше само сняг. Високи борове, покрити с бели премени обграждаха пътя. Децата трепереха и се събираха едно до друго , за да се стоплят.

Нина постоянно губеше съзнание. На нея и всички в нейното положение останалите децата им бие шамари и им крещяха:

– Не заспивайте! Не губете съзнание!

Децата бяха объркани и уплашени, те бяха видели труповете на пет от децата, които възрастните бяха изкарали на снега. Телата им бяха разкъсани и окървавени.

Чуваха се безнадежни викове и плач:

– Мамо, страх ме е …..мамо, ела да ме вземеш….

– Къде е линейката? Какво ще правим?

– Има две момчета и три момичета, които берат душа, а тук няма с какво да им дадем първа помощ.

– Ако татко беше тук, щеше да им направи изкуствено дишане и всички щяха да оздравеят, – разправяше червенобузестия Симеон, който влачеше трудно единия си крак.

Някои от по-големите деца бяха минали курс за даване на първа помощ, но се страхуваха да се доближат до пострадалите.

– Ами ако му направя нещо, не както трябва, …. може да умре, – хлипаше Дора, отчаяна, че не може да помогне с нищо на пострадалите.

На помощ им дойде екип с две коли чак след 30-40 минути. Но това се оказа пагубно за 10 деца, които по-късно починаха в болницата.

В сърцата на оцелелите тегнеше мъка и болка, сякаш бяха герои от някакъв зловещ екшън. Дълго време след това повечето от децата, крещяха на сън, събуждаха се нощем, плачеха и стенеха едва сложили глави на възглавницата, ….

Една екскурзия, която очакваха с толкова много радост и нетърпение, се бе превърнала в незабравим кошмар.

Всички момичета са станали машинописки. Те са неразделни с телефоните си и неотклонно са забили погледите си в тях. Свързани са в мрежата по всяко време.

Щом се появи свободна минута, ръката им се протяга към телефона.

Известия за съобщения, лайкове, ….това непрекъснато ги държи под напрежение, отвлича вниманието им в режим на нон стоп.

Проблема е в това че е лишило всички девойки от моментите, в които могат да се спрат, да помислят, и да поразмишляват над това: Правилно ли живея? На къде отивам?