Архив за етикет: надежда

От какво имаме нужда

imagesВсички ние очакваме да чуем добра дума, слово на насърчение, израз на любов.

Ние разцъфтяваме в средата от положителни думи, а острите слова ни карат да се обезсърчаваме, да се свиваме и да губим всяка надежда.

Понякога казваме, че сме уморени от много приказки, но в действително сме затормозени, изтощени и сломени от празните и безсъдържателни мнения, изказвания, слухове носени от мълвата.

Ние копнеем за животворяща дума такава, която ще ни подкрепи, за да не се провалим.

Пристъпвайте с дръзновение към престола на благодатта

index Когато направихте Исус Христос Господ на своя живот, то веднага сте получили привилегията, да влизате по всяко време в тронната зала на Бога. Помислете добре за това.

Вие трябва смело да пристъпите към Бога, „за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“.

Библията много точно говори за това, но много хора се държат така, все едно не вярват в това. Те не влизат в тронната зала смело, а стоят пред нея и викат с надежда, че Бог ще ги чуе.

Дълго и аз правех така. Молех се и умолявах, бомбардирайки небесните порти.

Веднъж дочух глас:

– Какво правиш?

– Бомбардирам небесата с молитвите си.

– Не си ли се замисляла колко голям е Моя град? И когато стоиш пред портите ти си много далече от тронната Ми зала. Осен това вратата не е заключена просто влез и ела.

След това осъзнах в какво глупаво подражание съм изказвала чути молитви и си спомних, че Словото казва: „Ела с дръзновение към престола“. И от тогава вече смело пристъпвам.

Имате ли нужда да получите нещо от Бога днес? Не си губете времето напразно, застанали пред портите на небето. Заради Исус, имате право да отидете директно в тронната зала на Бога. Така че продължавайте. За вас винаги е отворена вратата.

Не се моли за мен, а за България

indexЗимата пееше проклетата си и гибелна песен. Вятърът гонеше сухи клони и потъмнял треволяк наоколо. Всичко бе сковано от студ и мраз. Хората се бяха увили в дрехите си. В сърцата им имаше болка. Бяха загубили всякаква надежда.

Беше пазарен ден в София. Още два часа и щеше да се зазори. В двора на конака стана необикновено раздвижване на сеймените на пашата.

Мазхар паша изпрати да се обадят на поп Тодор Митов да се приготви. Той стана готов за половин час.

Зададе се губернаторът с каляска и свита, която се състоеше от десетина души.

В средата на пазара доведоха, току що изведеният от затвора Васил Иванов Кунчев, с прозвището Левски. Той бе конвоиран от взвод заптии и четири взвода аскери. Облечен бе с костюма, с който бе хванат при ханчето. На нозете му имаше тежки окови. Бе слаб и бледен, но очите му искряха пронизващо.

– Папаз ефенди – каза мютесарифинът, – иди при него и според вярата ви извършете необходимото.

Поп Тодор Митов започна да чете за случая молитва. И когато попът каза:

– … раба Божия Василия….

Левски го прекъсна тихо и му каза:

– Моли се, отче, не за мен, а за отечеството ни България.

След като свърши обредът, Левски бе качен на едно буре. Сложиха му въжето. Преди да бъде избутано бурето, Левски извика:

– Боже, избави България!

Отхвърлете съжалението от миналото и дайте шанс на следващите си действия

imagesУчениците на Исус заспаха, когато трябваше да бдят, но когато разбраха какво се е случило, паднаха в отчаяние.

Когато човек разбере, че не може да поправи нещата, много лесно губи надежда.

Обикновено си казва:

– Ето на, всичко пропадна. Сега нищо не мога да поправя.

Но ако си мислим, че изпадането в такова отчаяние е катастрофа за нас, ние грешим, Това може да се случи на всеки.

Когато разберем, че сме пропуснали предоставената ни възможност, да се направи нещо, изкушени сме да махнем с ръка и да зарежем всичко …

Но идва Исус и казва:

– Заспал си. Този шанс си изпуснал завинаги и тук наистина не може да се направи нищо. Сега се изправи и да вървим да правим нещо друго.

Забравете миналото и идете с Христос в бъдещето, което е на вратата ви.

Послание на надеждата

imagesДечко се видя с Мина през лятото на морето. Той не знаеше, че повече няма да я види. Дечко дълго наблюдаваше бледото ѝ лице, по него бе изписано страдание.

Въпреки сенките под очите, те бяха толкова живи, че компенсираха общата отпадналост. А това състояние ѝ бе причинила химиотерапията, но той не знаеше още за това.

Мина бе изпълнена с любов, която предаваше на хората, които срещаше.

Беше толкова хубаво да я наблюдава човек, как играе с децата на плажа.

Дечко помнеше много добре, какво бе направила Мина преди три години за него. Той загуби родителите си при автомобилна катастрофа. Болката бе голяма, но именно Мина тогава му протегна ръка и му каза:

– Не се страхувай винаги ще бъда до теб!

Помнеше, как Мина го прегърна, а после двамата дълго плакаха заедно. Сякаш се бе отприщил бент, който нямаше край. Сълзите намаляха и болката се стопи.

Тогава Дечко още не знаеше, че самата Мина има  нужда от помощ, дори повече от него.

– Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда, – засмя се искрено Мина.

Явно тя напълно разбираше този стих. Той бе нейното послание на надеждата. Тя не веднъж бе изпитала Божията любов и милост, затова щедро се раздаваше, без да трепне пред трудностите.

Тялото на Мина бе отслабнало, но духът ѝ не бе сразен.

– От къде намираш сили за всичко това, – попита я Дечко.

– Черпя сила от вярата и упованието си в Бога. За мен Исус е най-цената жертава дадена за хората. Зная, че Исус Христос  победи на кръста смъртта и от тогава, повярвалите в Неговото изкупително дело получават вечен живот.

Простички думи, но те докосваха сърцето и караха мнозина да потърсят отговор на въпросите си при Бога.

Христовата любов е по-силна от смъртта. Изпълвайки Мина, тя ѝ даваше сили да помага на ближния си, да преодолее мъката и болката си.