– Ти нито веднъж не си ми казал „обичам те“.
– Наистина, не съм казвал.
– Защо?
– Нима земята казва: „Аз се въртя“.
– Не.
– Но тя наистина се върти.
Ех, жени, жени, понякога трябва да ви се казват очевадни неща! Защо?
Хората повечето, от които бяха деца се разотиваха след речта и програмата, която се бе провела на площада.
– Всяка епоха ражда своите будители, – размахваше ръце възрастен побелял мъж, облечен в тъмносив костюм, бяла риза и бомбе на главата. – Те не са избрани случайно. Изникват, когато има нужда от тях.
– За необходимостта съм съгласен, – клатеше глава в съгласие бай Марин. – Когато народа ни бе обезверен и останал без надежда, се появи Паисий, който убеди хората, че има с какво да се гордеят.
– Ами Левски, – каза възрастният мъж, това бе Цачо Влахов, отдавна излезнал в пенсия, бивш началник на пощата. – Посветил се на Отечеството си, завърши на бесилото, с една цел, „чиста и свята република“. Много са българските просветители, книжовници, революционери, отдали живота си за българската свобода и духовност, но има ли ги днес? Къде са днешните будители?
– Традиционно сме свикнали, – засмя се бай Марин, – да се появят хора, които очакваме да ни изведат от финансовата и духовна криза, в която потъваме. Може би са ни нужни човеци, които да ни измъкнат от материалното заслепение и да ни накарат да осъзнаем, че трябва да бъдем умни и духовно богати, а не притежатели на вещи.
– Днешните будители трябва да бъдат надежда за съхраняването на българския народ, – добави Цачо. – Някой трябва да ни разтърси от апатията, да ни отърве от мислите, че от нас нищо не зависи. Необходимо е да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да започнем да отстояваме националното си самочувствие и отговорност.
– Днешните будители трябва да поддържат пламъка на просветата, културата и духовността, – каза бай Марин.
– Мислиш ли, че такива наистина са ни необходими днес? – попита Цачо.
– И още как?! – възкликна бай Марин, – Времето няма да спре, а българският дух трябва да живее.
Михаил се отдели от другите деца и тръгна с дядо Матей.
– Какво не ти ли се играе днес с другите деца? – попита го старецът.
– След малко ще отида, но искам да ми отговориш на един въпрос, – Михаил запристъпва напред назад неспокойно.
Дядо Матей погледна внука си и се усмихна:
„Неспокойна и вечно търсеща душа има това дете,“ – каза си старецът.
– Защо е била необходима Реформацията? Нали всички тези мъже са се молили и общували с Бога? И Той ги е водил и насочвал……
– През 1510 година, когато монахът Мартин Лутер посетил Рим, той останал поразен от корупцията сред духовенството. Сикст IV е първият папа, който е въвел лицензиране на публичните домове и специален данък за духовниците, които издържат любовница. Той въвежда продажбата на индулгенции на вече починали хора, създавайки по този начин неизчерпаем източник на доходи, основно за себе си. Но папа Александър VI го е надминал много в това отношение. Именно корупцията по негово време и продажбата на индулгенции става основна причина за началото на Реформацията.
– Имало ли е и други преди Мартин Лутер, които не са били съгласни с това, което се върши от тези папи? – попита Михаил.
– Имало е, – каза дядо Матей. – Едни от първите са били Джон Уиклиф и Ян Хус.
– Аха, спомням си, нали Ян Хус са го изгорили на клада? – бързо се намеси Михаил.
– А знаеш ли за какво е допринесла Реформацията? – попита дядо Матей.
– Отключили са Библията от амвона, – припряно започна да обяснява Михаил.
Дядо му се усмихна, а момчето продължи окуражено:
– Тогава всеки имал достъп до Библията. Тя била преведена на много езици, за да могат хората да я разбират.
– Основното ударение било върху личната връзка с Бога чрез Исус Христос и разбиране на Свещеното Писание, не само от малцина духовници, а и от останалите християни каза дядо Матей. – Така се е съживил духовния живот на милиони вярващи. И тези, които следвали традициите и слушали непонятното пеене и четенето на латински в църквата, достигнали до истината.
Михаил вече гледаше с желание към децата, които играеха. Дядо Матей улови погледа му и каза :
– Върви си поиграй с децата. Ето, Илия ти маха още от одеве с ръка.
Михаил бе разкъсан от желанието да остане при дядо си и да отиде при другите деца, но влечението му към играта надделя….
Върви един християнин в гората. Настигнал го човек с каруца. Той качил християнина на каруцата си.
След известно време решили да похапнат. Християнинът извадил от торбата си хляб и решил да отреже едно парче за мъжът, който го возел.
През това време, той усилено мислел: „Как да разкажа на този човек, какво Исус Христос е направил за него?“
Най накрая се обърнал към мъжа и казал:
– Ти, готов ли си сега да умреш?
Мъжът хванал юздите и избягал с каруцата си в гората.
Николета имаше три по-малки сестри. Тази неделя тя сключи брак с приятеля си.
На сватбата си тя без да иска, чу разговор, който силно я засегна. Разговарящите изобщо не знаеха, че тя е наблизо и ги слуша.
А ето как стана всичко.
По време на банкета на Николета ѝ стана лошо и тя излезе навън, да подиша чист въздух. Когато се върна тя чу разговорът между баща си и съпруга си.
– Аз се ожених за майка ѝ по същата причина, защото тя бе забременяла. Съжалявам за това цял живот. Аз и до сега обичам друга, тя се казваше Цветелина. За това напълно те разбирам и ти съчувствам.
– Изглежда съм в положение подобно на вашето, – измънка младоженецът.
– Какво да се прави, понякога едно момиче може да преобърне живота на двама мъже, – пошегува се бащата на Николета.
След това двамата дълго се смяха.
Николета бе шокирана:
„Винаги съм си мислил, че баща ни ни обича, че те с мама се разбират прекрасно и имат добри отношения. Ако това не е така, защо тогава имат четири деца. Най-голямата аз съм на 22 години, а най-малката Ана е едва на четири“.
Изведнъж тя реши:
– Няма смисъл да живея с този човек, щом той насила ме е взел и не ме обича.
И тя избяга от сватбата, просто изчезна. Къде ли не я търсиха. Бяха се изплашили, че ѝ се е случило нещо лошо. Дори съобщиха в полицията, за да я издирят ….
Николета се върна във вторник вечерта. Тя подаде на съпруга си справка за аборт от клиниката и му каза:
– Това е за теб. Вече за нищо не си длъжен.
Обърна се към баща си, подаде му ключовете от колата и му каза:
– Не ми трябват.
След това събра багажа си и напусна дома си.
Не мина много време и Николета подаде молба за развод …..
Ето така, само за няколко минути може да се разруши не само нечий брак. но и вярата в хората.