Веднъж Хайдн дирижирал оркестър в Лондон. Той знаел, че много англичани понякога ходят на концерти, не да слушат музика за удоволствие, а по-скоро по традиция.

Някои лондонски посетители придобили навика да заспиват в удобните си кресла по време на изпълнението.

Хайдн искал за него да направят изключение. Това безразличие на публиката раздразнило композитора и той решил да си отмъсти по остроумен начин.

Специално за лондончани Хайдн написал нова симфония.

В най-критичния момент, когато публиката започвала да заспива, се раздавал гръмотевичен удар от голям барабан. И всеки път, когато слушателите се успокоявали и отново се готвели да заспят, се раздавали мощни удари по барабаните.

Оттогава тази симфония се нарича „Симфония с удари на тимпани“ или „Изненада“.

Сатирата на обществото и неговите минуси са едни от основите в зараждането на рок музиката, тъй като тя е била част от протест срещу „светът на възрастните“.

Голяма част от творчеството на пънк групите осмивали морала и структурата на обществото, понякога преминава в нихилизъм.

Първата група с екстремално направление метал често използвала агресията като алегория на човешката жестокост.

Една от най-емблематичните пънк рок банди „Sex Pistols“ е получила своята популярност заради сатирата на съвременното общество, включително и на кралицата на Великобритания.

През 2000 г., успоредно на вълната на алтернативната музика в САЩ започнали да се появяват групи, които направили сатирата на обществото основната тема на поезия. Сред тях са „System of a Down“ и „Rise Against“.

Китаристът на System of a down Дарон Малакян често изобразявал психо във видео клиповете и при изпълненията. Самите видео клипове носели в себе си пародия на проявленията на масовата култура и политиката на САЩ.

Изливаха се летните дъждове. До прозореца седеше поет. Той наблюдаваше как безпощадните потоци заливаха земята.

Но поета в своето въображение виждаше милиарди чудни цветя, които скоро щяха да се покажат от влажната почва, обличайки я с неописуема красота и изпълвайки я с аромат.

И поетът твореше своите песни влагайки звуците на музиката, която той чуваше, независимо от бушуващата природа.

Някои деца на Бога, под ударите на изпитанията си казват:

– О, Боже, каква силна буря ме настигна, бях поразен от градушка. Заля ме разочарование, окончателно се разрушиха моите най-добри планове. Вълните на скръбта заляха живота ми. Моето сърце изпитва непоносима болка. Потоците на несгодата заляха душата ми.

Почакай, ти грешиш! Не те заля дъжд.  Над теб се изляха благословения. Ако не се усъмниш в Словото на Бога, това лошо време ще ти донесе духовни цветя с чуден аромат и красота, които не са расли в твоя живот до сега.

Ако виждаш само дъжда, ти си сляп за цветята, които го следват. Навярно си опечален от изпитанията и би искал изобщо да ги няма, но Бог вижда в тях зараждащото се в сърцето ти съчувствие към другите.

Не се излива дъжд над теб, а се изсипва нежност, състрадание, търпение и множество други дарове на Святия Дух, които обогатяват живота ти.

Един ден един приятел на Брамс минавал покрай къщата му и реши просто ей така, без предупреждение, да го посети.

При влизането си той чул зад вратата свиренето на композитора, но в същото време с музиката, смесено звучали спиращи духа звуци, те напомняли на отчаян  вой на куче …

Знаейки, че Брамс няма куче, човекът изключително изненадан плахо отворил вратата и замръзнал потресен …

В стаята нямало никакво куче. Разрошен по нощница Брамс импровизирал на пияното, като огласявал стаята с изтощен сърцераздирателен вой, а от очите му течели сълзи ….

Приятелят бил хипнотизиран от тази вдъхновена и едновременно зловеща картина.

Брамс го забелязал, с трясък затворил капака на пияното и изревал:

– Как се озова тук?

– Минавах наблизо и чух музиката ти … а вратата беше отворена.

– Махай се от тук! – казал Брамс, който в този момент съвсем нямал намерение да бъде учтив. – Моята музика трябва да се слуша на концертите ми, а не в къщи на вратата ми.