Едно лято си казах:
– Имам нужда от море, от морски въздух за подсилване.
И аз се отправих към морския бряг, но морето, плискайки своите вълни ми прошепна:
– Не е в мен.
Престоят ми на морето не ми донесе това, за което мечтаех.
Тогава си казах:
– Ще намеря почивка на планинските възвишения.
И отидох в планината. Събудих се рано сутринта. Пред мен бе величествена планина, която толкова много желаех да видя.
Но тя също ми каза:
– Не е в мен!
И тя не ми даде желаното удовлетворение.
О, имах нужда от океана на Неговата любов. И от планинските висоти на Божиите истини вътре в мен. Аз се нуждаех от тази мъдрост, за която бездната казваше:
– Не е в мене тя!
Мъдростта е несравнима със скъпоценните камъни и златото. Христос е нашата мъдрост, която задоволява нашите най-дълбоки нужди.
Нашето вътрешно вълнение може да бъде успокоено само от откровението на Неговото вечно приятелство и любов към нас.
Не можете да удържите орел в гората. Може да съберете около него избрани пернати певци, да му предоставите място на най-красивия бор, да поръчате на другите птици да го снабдяват с отбрана храна, но към всичко това той ще се отнесе с презрение.
Разперил могъщите си крила, устремил очи към Алпийските върхове, той ще се понесе високо към чертозите на предците си, сред непристъпните скали, където се чува музиката на дивите виелици и грохотът на водопади.
Душата на човека, с нейните орлови влечения към висините, не може да се успокои извън своето местообитание на „скалата на времето“. Чертозите на нейните предци са на Небесата.
Нейните планински укрепления се намират в самия Бог и в Неговата неизменна верност. Нейният царствен полет се носи в посока към Вечността.
