Саудитски шейх, който учел бойците на Ислямската държава в Ирак и Левант на джихат, се обърнал към християнството, като чел Библията.

Историята започнала с това, че шейхът помолил един шофьор на такси да му намери Библия.

Той е признал, че е учил бойците от Сирия на основите на исляма и практически джихад, но започнал да страда и да се измъчва от множеството убийства и протегнал ръка към „нещо по-добро“. За него това добро се оказала Библията.

Християнският мисионер Джулиан заявил, че „Ислямската държава в Ирак и Левант разкрива тъмната страна на исляма, но много хора от мюсюлманите за отблъснати от тази жестокост и са объркани“.

Джулиан, който отдавна работи в страните от Близкия изток е разказал още един случай на обръщение към християнството:

– Един от бойците внезапно видял във видение кръста. Той сметнал, че това е лош знак и се опитал да намери в мрежата ислямски сайт, който да укрепи вярата му, но случайно попаднал на християнска проповед. Проповедта го увлякла и в сърцето му се появило съмнение. Така той приел Исус Христос.

Когато се молим, трябва да знаем, че тези хора са излъгани и разстроени. Но те могат да бъдат докоснати от Божията искра и да станат проповедници на Словото Му.

Ние не трябва да ги мразим, а да се молим Господ да призове към служение за делото си именно хора от Ислямската държава в Ирак и Левант.

Откриването на широка мрежа от подземни тунели, които се разпростират в цяла Европа от Шотландия до Турция, говорят, че хората от каменната ера, са прекарвали дните си не само в лов и събирането на ядливи корени.

Истинската цел на тези тунели е все още загадка.

Някои изследователи смятат, че тяхната задача е била да защитава хората от хищници, а други, че в тази система от подземни тунели, хората са пътували, защитен от атмосферни влияния и войни.

Диди с радост бе очаквала брака си. Но когато приключиха бурните периоди в него, тя разбра, че той ѝ носи единствено страдание. Тялото ѝ я бе предало със своята скованост и напрегнатост.

Осъзнаваше, че като съпруга е претърпяла пълен провал. Свекърва ѝ се държеше лошо с нея и все я поучаваше. Останалите жени я подминаваха с ледена вежливост, зад която трудно скриваха презрението си към нея.

А нейният съпруг едва ли я обичаше, навярно всичко бе плод на нейното въображение. „Дали и той не я презираше като всички останали?“ – питаше се често тя.

За никого не бе тайна, че мъжът ѝ си има любовница, но за нея това бе много болезнено. Тя се чувстваше отхвърлена. Странното е, че за мъжете това беше нещо обикновено, дори го смятаха за необходимост.

Диди често чуваше зад гърба си, как жените шушукат за любовницата на мъжа си:

– Много е красива и духовита. Киро е страшно увлечен по нея.

Ако мъжът ѝ бе неопитен като нея, двамата щяха да се разберат и взаимно щяха да се успокояват. Ако беше по-възрастен щеше да прояви повече търпение и сдържаност, но той беше уловен в мрежата на тази развратница, която му носеше физическа и духовна удовлетвореност.

Нежеланието за контакт и сковаността на Диди отблъскваха Киро. Не можеше насила да изисква от нея това, което ѝ бе противно.

Накрая Киро дори се разгневи:

– Как ще имам деца от теб, когато се дърпаш така?

Той не искаше да оскърби семейството ѝ и да му причини такава болка. Не можа да намери разрешение на проблема, но и с никого не сподели.

От своя страна Диди трупаше неприязън и враждебност. Цялата вина за брака им, тя хвърляше върху любовницата му.

Гордостта ѝ бе наранена. Тя започна да мрази съпруга си. Ненавиждаше любовницата му, защото смяташе, че тя е откраднала любовта на съпруга ѝ.

С враждебност и омраза нищо не се постига. За да има промяна в обстоятелствата, човек трябва да разбере грешките си и докато е време да се поправи, защото след развода е твърде късно да се правят какви да е корекции.

Творчеството на Анил Саксен е изкуство или фотография?

Може би нещо между двете. Това не е снимка, нито картина.

Безпорно талантливо и привлича вниманието, но дали ще се запечата в паметта на хората или ще изчезне в просторите на социалните мрежи под лавината на другите майстори?

Погледнете, не изглеждат ли интересно и забавно? Това е някаква симбиоза между въображение и действителност, по-скоро художествена метафора на действителността.

Километри от паяжини оплели жителите на австралийския град Гоулберн. Милиони паяци с паяжините си са забулили улици и домове. Това предизвикало паника сред местните хора.
Учените наричат това явление „Косите на ангела“, тъй като паяжините приличали на къдрици на ангел. Но самото явление съвсем не е толкова очарователно.
Първоначално над града направо от небето започнали да се спускат голямо количество малки черни паяци, а после те изплели толкова много мрежи, че населеният пунк се оказал „опакован“ от тях.
Това „паяково покривало“ скоро се стопило, а паяците се пръснали и хората се успокоили.
Учените обасняват това явление с „колебание на числеността“. Когато паяците станат прекалено много, те ставали по-забележими, особено след като вятърът е довял още от тях в този град.