На остров Пуерто Рико е разположена обсерваторията Аресибо.

Повърхността на рефлектора се състои от 38,778 перфорирани алуминиеви панели, всеки с размери около 1 × 2 метра, поддържани от мрежа състояща се от стоманени въжета.

Тази конструкция е прозрачна за слънчевите лъчи. Тя виси на няколко метра от земята.

Под рефлектора може да се застане и с кола.

На земята под рефлектора расте сенколюбива растителност.

Евгени беше известен вече писател. Той пристигна в града и смяташе да започне новата си книга.
Но нещо му прилоша, изгуби съзнание, а когато дойде на себе си не знаеше кой е и къде е.

В този нещастен ден Игнат минаваше по улицата, както обикновено и видя бездомен човек. Дрехите му бяха скъсани, а на краката си нямаше обувки.

Времето бе много студено и Игнат се съжали над човека, съвестно му бе да го остави на студа, а скоро щеше да дойде нощта, когато температурите се понижаваха още повече.

Той го подхвана под мишниците и го заведе в дома си.

– Как се казваш? – попита го Игнат.

Мъжът вдигна рамене, което много изненада младежа.

– Как попаднахте на улицата, в това студено време?

Мъжът отново вдигна рамене.

Игнат усети, че тук има нещо друго, което му се изплъзваше, но за това реши да мисли по-късно.
Той даде на мъжа дрехи и му предложи храна. Бездомникът се нахвърли към нея и започна да поглъща големи залъци хляб, натопени в яденето.

След това Игнат му зададе още няколко въпроса, но отговор не получи.

– Явно този човек е получил инсулт, като дядо Димо на село и за това нищо не помни, – мислеше си Игнат. – Трябва да му помогна, да намери близките си и тогава може би ще си спомни.

Игнат седна пред компютъра си, помести снимка на бездомника в една от социалните мрежи и разказа как го е намерил.

Хората се отзоваха бързо и пишеха на младежа:

„Какво можем да направим за него?“

„Абсолютно нищо ли не помни, поне името си?“

„Дали има близки?“

Въпроси , предположени и догадки непрекъснато се въртяха из чата.

Изведнъж се появи съобщение, което бе по-различно от тези, които до сега бяха писали.

„Много ми прилича на Евгени Храмов. Ако наистина е той, би трябвало да сте чели поне една негова книга. Доста интересно пише.“

Това съобщение раздвижи още повече нещата. Някои предложиха да се обадят на жена му или децата му, ако има такива.

И наистина се обадиха в дома му. Отговори им притеснен женски глас:

– Евгени замина за град К. , да пише поредната си книга , но не се е обаждал, а и в хотела го няма….. От два дена се мъча да се свържа с него…

– А по мобилният му телефон не звъняхте ли?

– Той е против такава техника и няма мобилен, говори само по обикновен телефон, – обясни жената.

Тогава ѝ разказаха за дебатите в Интернет относно един премръзнал човек на улицата. Жената веднага пожела да види снимката.

Когато включи компютъра си и видя бездомника, извика:

– Евгени, мили мой, какво е станало с теб?

След това всичко се разви много бързо. Писателят бе прибран в дома си, а лекар установи, че е преживял инсулт и за това бе загубил паметта си.

Освен сътрудници и агенти в своите операции „Мосад“ използва така наречените саяни – международна мрежа от доброволни помощници.

Саяни могат да бъдат само евреи, верни на своята страна, но могат да стават и симпатизанти на държавата Израел.

Саяните работят на доброволни начала, само на територията на своята страна. Не бъркайте саяните с агентурната мрежа.

Доброволният помощник по-скоро изпълнява функцията  на извънщатен сътрудник. Той оказва съдействие на агентите на Мосад със своето имущество и обществените си връзки.

Формално съществува правило, че саяните трябва да са уверени, че акцията не застрашава страната им.

Например, Мосад провежда нелегална операция на територията на Германия за ликвидиране на опасен терорист. На агента за операцията му е необходим легален автомобил.

За тази цел еди от саяните остава собствения си автомобил на уговореното място. След свършване на операцията, автомобилът се връща на собственикът му, който никога няма да узнае от кого и за каква цел е използвана колата му.

В случай на провал на операцията, собственикът на автомобила има готово заявление, че неговият автомобил е бил откраднат.

Пиратски съкровища, изгубеното злато на инките, скъпоценностите на Британската корона, …. това са богатства, с които е натъпкана нашата планета.

Професионални търсачи на съкровища използвайки най-новите технологии ги търсят и до днес. Любители търсачи се опитват да извадят късмет с евтин металодетектор. Всеки има шанс, да открие такова съкровище, но не всички заели се с това успяват.

Съкровището на Ал Капоне се състояло от 200 барела уиски. Известният гангстер притежавал цяла мрежа от пещери, където се съхранявало контрабандно уиски.

За съжаление подробната карта за местонахождението на това течно „злато“ алчният бандит е отнесъл със себе си в ада, предизвиквайки десетки  хора да претърсват бреговете слепешката.

Паричния еквивалент на съкровището не е толкова голям, той е само около 300 хиляди долара.
Затова пък ако имате успех при откриването му, ще черпите приятелите си с уиски от частните запаси на Ал Капоне.

Евгени Павлов работеше като готвач в един от училищните столове на града. Той обичаше много децата. Видеше ли разплакано дете, отиваше при него и се стараеше да прогони мъката му.

Веднъж отиде до съседното селище за продукти. След като натовари всичко, се спря на една не много оживена улица и реши малко да отдъхне. Денят беше много тежък за него и умората си каза думата.

Вече затваряше очи, когато върху колата му падна мрежа против комари и мухи.

„Ааааа … и тук ли няма да ме оставят на спокойствие поне малко“, – каза си Евгени.

Той излезе от колата и бе решил сериозно да се скара на злосторника.

Когато вдигна очи нагоре, видя, че прозорецът бе отворен, а на корнизът му виси момиченце на не повече от годинка.

Евгени трепна, но бързо съобрази, къде ще падне детето и се премести бързо натам.

Момиченцето се бе отскубнало от прозореца и вече летеше надолу.

Евгени енергично пристъпи и разтвори ръце.

Когато усети малкото телце до гърдите си, той въздъхна дълбоко, притвори очи и каза:

– Слава Богу, успях да го хвана…

Детето бе ударило силно рамото му при падането си, но когато медиците от пристигналата линейка поискаха да го прегледат, Евгени махна с ръка.

– Нищо ми няма, вижте детето! Добре ли е?

– То е добре, но нека да ви прегледаме, – настоя лекарят от линейката.

– Добре съм, ще се оправя, – усмихна се Евгений на малкото момиченце.

Павлов отиде до колата си, седна зад волана и потегли.

Когато се прибра усети силна болка в рамото. Отиде до поликлиниката. Направиха му рентгенова снимка. Оказа се, че има малка пукнатина в костта.

– Няма страшно, – засмя се Евгени, – нали детето остана живо и нищо му няма.

А в това време майката на момиченцето обясняваше:

– Ането се облегна на мрежата, която бе закрепена за рамката, но се откъсна от прозореца. Протегнах ръце, но не успях да хвана детето, което полетя след нея. Къде е мъжът, който спаси дъщеря ми? Искам да му благодаря.

– Той си тръгна, – каза един от присъстващите, като посочи вече празното шосе, по което бе отпътувал Евгени.