Седяха на пейката и въпреки, че времето беше хубаво, между тях се усещаше подтиснатост и някаква тиха тъга.

Ваня го следеше напрегнато.

– Нещо трябва да се е случило с вас, – каза тя, очаквайки да чуе нещо интересно.

Кирил се усмихна някак особено.

– Когато бях малко момче, прочетох „Двайсет хиляди левги под морето“. Обикнах капитан Немо. Самото му име означава „никой“. Знаете ли това?

– Да, – каза Ваня.

– Да плаваш под световния океан, за да излекуваш човек от желанието му да се самоунищожи. Човек не може да бъде излекуван, щом не иска това. Само едно дете е израз на чистотата на човешката природа, а светът стоварва върху него разруха, мръсотия, насилие, ….

– Можете ли да уточните, какво точно имате в предвид?

– Спомняте ли си, когато бяхте малко момиченце? Вярвахте в приказките нали? А как преживяхте шока, когато всяка една от тях се рушеше пред лицето ви? Няма Пепеляшка. Няма Дядо Мраз. Баща ви не е идеален. Дори не е добър. Той мисли само за себе си. А това те наранява.

Очите на Кирил станаха мрачни и студени.

– Няма го идеалния принц, който да те заведе в своя замък, – продължи с болка Кирил. – Всички са двуличници и искат едно и също от теб, не се интересуват как се чувства малкото нежно аз, което живее скрито в сърцето ти. Те искат да те използват и да те хвърлят на боклука.

Това беше едно малко момче наранено, отхвърлено и неразбрано, което въпреки, че изглеждаше като възрастен, не бе успяло да порасне. Болката, отчуждението и липсата на любов не му бяха дали възможност да възмажее и да намери мястото си в живота.

Стомахът и сърцето трябва да бъдат задоволени, за да можем да се радваме на всичко останало. В каква степен, вие решавате.
В противен случай слънцето ни се струва, машина за зреене на пъпешите, луната фенер на крадците, дърветата горивен материал, морето солена течност и животът блудкав като варена тиква.
Всичко изгубва истинския си смисъл.
Но кое трябва да има превес стомаха или сърцето?

Ако се разхождате по брега на морето близо до Кони Айлънд, е невъзможно да не обърнете внимание на красивата стара изоставена сграда. Това е един от ресторантите на веригата Чайлдс, една от най-големите вериги ресторанти в Северна Америка.
Новият ресторант в Кони Айлънд, е един от първите в мрежата, проектиран на мястото, на което е сега. Той е бил открит през 1923 г., почти веднага след завършване на нова линия в метрото. Това спомогнало да дойде многобройна тълпа хора от цял Ню Йорк. Така този район станал главно курортно място в града.
Ресторантът съчетава американски курортен стил с испанския колониален елементи от Възраждането: арки, разнообразни прозоречни отвори и други елементи от фасадата богато украсени с многоцветна теракота и причудливи морски орнаменти във вид на риба, миди, кораби и бога на морето Нептун.
В първоначалния си вид, сградата е  била голяма беседка с навес. Първия етаж е проектиран като непрекъсната арка от две фасади, които осигурявали прекрасна гледка към океана. Помещението максимално е било изпълнено със слънчева светлина.
Беседката отдавна я няма, арките са разрушени и всичко изцяло е изградено от тухли.
Ресторантът просъществувал до 50-те години на миналия век. Заедно с упадъка на туристическата индустрия на брега, ресторантът е бил затворен и сградата останала празна.
Тогава тя е била придобита от производител на шоколад и е използвана като такива доскоро.
Намаляло търсенето на шоколадови бонбони и сградата отново опустяла.
През 2007 г. имало опит тук да се отвори rollerdrom, но тази инициатива нямала комерсиален успех.

На брега на морето стояла самотна къщичка. Там живеела една бедна вдовица. Брегът под къщичката бил скалист и стръмен. Това място било много опасно за всички плаващи в морето. Много пъти бедната жена наблюдавала със ужас, как рибарски лодки се борят с вълните. Чувала и виковете на умиращите хора.
Една бурна нощ, когато вятърът виел злокобно в комина, жената не могла да заспи. Тя си мислила за хората, които умирали в тази ужасна нощ, близо до брега, до нейната колиба.
Изведнъж я споходило щастливо хрумване. Нейния дом стоял доста високо, а прозорецът ѝ гледал към морето. Тя си помислила, че ако постави лампата на прозореца ще предупреди всички в морето за опасната близост на брега. Така и направила. Оттогава през всяка бурна нощ нейната лампа горяла на прозореца и много хора се спасили, благодарение на тази светлина.
Всички добри неща трябва да вършим на време и на място. Ако някой се нуждае от помощ помогни му. Обидят ли те – прости…..
Добрите дела са израз на добри чувства. Те говорят много повече от думите. Думите назидават, а делата убеждават.

Йохан Хойберс строи пълномащабно копие на Ноевия ковчег. От скромност, той го нарича „Ковчега на Йохан“. Строителната площадка се намира в Додрехт, град разположен на час път с кола от Амстердам.
Йохан е опитен майстор. С построяването на ковчега той се е занимавал три години. Йохан внимателно е събирал информация за пропорциите на ковчега и неговата форма. Голямо внимание е отделил на детайлите. Главен източник на информация за него е била Библията.
Дъното на кораба има размерите на футболно игрище, а височината му е, колкото четириетажно жилище. Освен това ковчега може да плава в морето.
Едни смятат Йохан за чудак, други за луд. Причината да започне да строи ковчега е един негов сън. Сънувал, че Холандия е залята от ужасно наводнение. Когато се събудил, той веднага се заел със строежа на ковчега, така че в случай на природна катастрофа да бъде готов.
Работата по ковчега още не е завършена, но Йохан възнамерява да го довърши догодина и с него да отиде до Лондон за откриването на ХХХ летни Олимпийски игри.
Ковчега ще бъде изпълнен с животни, макар и пластмасови, но в пълен размер. От всяко животно ще има по един чифт.