Един човек казал на веднъж на приятеля си:

– Пет минути преди да почне богослужението, аз не знам за какво ще говоря.

Приятелят му казал:

– За това и никой не помни, за какво си казал, пет минути след като си свършил да говориш.

Веднъж Евгени Евстигнеев седял в ресторан с Виктор Павлов на по чашка коняк.
– Знаеш ли, – казал Павлов, – преди пет години аз така изиграх една драматична роля, че цялата снимачна група се разплака. Цялата площатка се заля със сълзи. Никой не можеше да устои ….
– Това е нищо! – прекъснал го Евстигнеев. – Веднъжда толкова добре изиграх ролята на мъртвец, че едва не ме погребаха.

Седяха на пейката и въпреки, че времето беше хубаво, между тях се усещаше подтиснатост и някаква тиха тъга.

Ваня го следеше напрегнато.

– Нещо трябва да се е случило с вас, – каза тя, очаквайки да чуе нещо интересно.

Кирил се усмихна някак особено.

– Когато бях малко момче, прочетох „Двайсет хиляди левги под морето“. Обикнах капитан Немо. Самото му име означава „никой“. Знаете ли това?

– Да, – каза Ваня.

– Да плаваш под световния океан, за да излекуваш човек от желанието му да се самоунищожи. Човек не може да бъде излекуван, щом не иска това. Само едно дете е израз на чистотата на човешката природа, а светът стоварва върху него разруха, мръсотия, насилие, ….

– Можете ли да уточните, какво точно имате в предвид?

– Спомняте ли си, когато бяхте малко момиченце? Вярвахте в приказките нали? А как преживяхте шока, когато всяка една от тях се рушеше пред лицето ви? Няма Пепеляшка. Няма Дядо Мраз. Баща ви не е идеален. Дори не е добър. Той мисли само за себе си. А това те наранява.

Очите на Кирил станаха мрачни и студени.

– Няма го идеалния принц, който да те заведе в своя замък, – продължи с болка Кирил. – Всички са двуличници и искат едно и също от теб, не се интересуват как се чувства малкото нежно аз, което живее скрито в сърцето ти. Те искат да те използват и да те хвърлят на боклука.

Това беше едно малко момче наранено, отхвърлено и неразбрано, което въпреки, че изглеждаше като възрастен, не бе успяло да порасне. Болката, отчуждението и липсата на любов не му бяха дали възможност да възмажее и да намери мястото си в живота.

Какво ли не правят децата, за да получат желаното. Именно поради този случай, който ще ви разкажа тези, които разнасят пиците трябва да запомнят едно – първо парите.
Развозвача на пици доставил в един от домовете на Хокиама в щата Вашингтон поръчаната пица. Когато позвънил му отворило едно момче, което казало, че сега майка му е във ваната и след като излезе ще плати. Малчугана грабнал пицата и затворил вратата.
Човекът чакал 30 минути пред вратата и след това извикал полиция. Когато полицаите дошли, установили, че в дома никой не живее.
Вероятно малкият хитрец е избягал през задната врата.