Колкото и невероятно да ви звучи, те наистина миришат.
Характерната им миризма не е на метал.
Тогава на какво миришат монетите и от къде се получава тази миризма?
Миризмата идва от съединения, образуващи се от контакта на метал с органични вещества, например, човешката пот.
Освен това, за да почувства човек този „метален“ мирис, са необходими съвсем малко на брой реагенти, химически вещества, които разпознават присътвието на друго познато вещество.

Разходиха се покрай оградата на малка нива, а след това седнаха на два камъка, които като че ли нарочно бяха сложени там за почивка. Младият бе висок, с широки рамене, здрави ръце, буйна черна коса и остри черни очи. С него бе слаб, с побелели коси, старец. Той бе видял много и помнеше още времето, когато със семействата си шепа хора дойдоха и се заселиха по тези места.

– Жени и деца, вървяха в колона през селото, – върна се в спомените си назад старецът, – лицата им бяха уморени и измъчени. В ръцете си носеха малки торби с пръст и тор. Притискаха ги към гърдите си, сякаш бяха драгоценно богатство.

– От къде са ги взели? – размърда се маладежът неспокойно на мястото си. – За какво са им били?

– Бяха ги събирали в далечни долини, давайки за тях овце, монети и кожи. Смятаха да посипят твърдите скали на това място със скъпоценната пръст, та земята да роди зърно и народът да има какво да яде.

– И сега е скалисто това място, – засмя се младежът, – а нивите висят над безната.

– Тогава хората се връзваха на верига и се спускаха към малката площ, – ръцете на старецът потрепераха при спомена. – Внимателно с ръце ръсеха пръстта върху скалната почва.

– Но нали един по-силен вятър би отвял всичко това? – младият човек учудено погледна старецът.

– Над бъдещите ниви, – кротко продължи старецът, – бе изградена груба ограда, която да ги пази от вятър и лавини. Така се раждаха нивите сред тези обрулени, озъбени скали.

– Навярно не са били много големи, – каза младежът.

– Три крачки широка и четири крачки бе почти всяка новообразувана нива, – протегна ръка старецът напред, сочейки малките участъци земя. –  Това бе най-ценото богатство на нашият народ.

Старецът погледна към мъжете надвесили се над малките ниви и каза:

– Призори мъжете излизаха на нивичките си. Селянинът дълго се моли преди да започне работа на придобитата земя.

– А когато духнеше вятър, оградите успяваха ли да запазят натрупаната по скалите пръст? – попита младежът.

– Задухаше ли силен вятър, жените донасяха одеяла и ги разстила върху скъпоценната пръст. Галеха семенцата с малките си длани и с мънички коси скъпернически отрязваха поникналите стръкове.

– И от това сте правели хляб? – изненада се младият човек.

– Мелехме зърната, а жените месеха и печаха плоски продълговати хлябове.

– А защо слагате паричка в първият хляб? – попита младежът, който бе видял как този, който печеше хляба, бе пъхнал монета, не в кой да е хляб, а точно в първия.

– Това беше за всеобща благодарност за чудото.

Старецът бе разказал историята на народа си на този младеж, който бе дошъл и бе решил да се засели по тези места.

Сервитьорката приближи до него и го погледна въпросително:
– Колко струва шоколадов сладолед с орехи? – попита момчето
– 60 стотинки, – каза жената.
Момчето бръкна в джоба си. Извади една шепа монети и внимателно ги преброи.
– А колко струва сладолед без нищо?
Сервитьорката явно с гримаса изрази недоволството си.
– Двадесет и пет стотинки, – кратко отсече тя.
Момчето отново преброи стотинките си.
– Искам само сладолад, – реши то.
Сервитьорката донесе сладоледът, хвърли го на масата и се отдалечи.
Детето дояде сладоледа, плати на касата и си тръгна.
Когато сервитьорката се върна да почисти масата, камък ѝ заседна в гърлото.
На масата до празната кофичка от сладолед лежаха подредени монети. Точно двадесет и пет, това беше нейният бакшиш.
Никога не прави извод за човек, преди да разбереш причините за неговата постъпка….

Нова година е един от най-любимите празници на деца и възрастни по целия свят. Това е празник на веселието, чудесата и време, в което се изпълняват на най-съкровените желания. Не е чудно, че тя е свързана с много суеверия наследство от предците ни.
Ето ви някой от суеверията свързани с Новата година:
Едно от най-извесните от тях е: „Както срещнещ Нова година, така и ще я изкараш!“
За да могат да идват пари в джобовете ви в следващата година, разплатете се със всички, на които дължите пари до 31 декември. Това, между другото, има положително въздействие не само относно финансовото благосъстояние, но и води към отлично здравословно състояние.
Не трябва в никакъв случай да изпращаш гостите си на 31 декември или 1 януари, докато те не пожелаят. В противен случай ще предизвикаш съдбата.
Колкото по-изобилна и разнообразна е новогодишната ви трапеза, толкова ще си „сит“ през Новата година.
Ако в новогодишната нощ срещнете бял кон или прекрасна блондинка, това се отнася само за мъжете, през годината обезателно ще имате успех в някоя важна работа. Късмет се обещава и на тези, които първи излязат от домовете си на 1 януари и срещнат голямо куче.
В новогодишната нощ желанията се сбъдват. Внимавайте да не пожелаете на някого нещастие или беда!
Ако в новогодишната нощ поставите в хладилника си червен платнен чувал с нечетен брой монети с „тура“ нагоре, в следващата година ще имате голям финансов успех. Същото важи и за тези, които си сложат банкнота с голяма стойност в джоба.
Чупете съдове всеки ден, но не и на Нова година. Постарайте се в разгара на веселието да не потрошите нещо, може да имате сериозни неприятности. Но ако разсипете сол на новогодишната трапеза, ви очаква щастие.
Не изхвърляйте в празничната нощ нищо през прозорците на улицата, в противен случай цяла година ше събирате чуждите боклуци.
Намерена подкова носи късмет, а ако намерите такава на Нова година чака ви двоен късмет. Не се притеснявайте, ако настъпитенечие нечие изпражнение, казват, че и това носело късмет. Това било символ, че скоро ще имате стабилна връзка и ще се ожените.

Добри погледна часовника си и се канеше да си тръгне, но Димитър много искаше да остане, за това го закачи:

– Скоро разговарях с един приятел, оказа се, че и той познавал твоя пословичен скрънзълък. Изглежда скъперничеството ти има патологичен характер..

Добри беше готов да избухне, но замълча.

– Приятелят разправяше, – поде отново Димитър, – че баща ти бил местен деятел и за да изхрани многочисляната си челяд продавал семки. Няма срамен труд. Славата ти се носи, че като дете си бил майстор на топчетата. Залагали сте на дребни монети и си обирал другите момчета. А баща ти се хвалел с торбичка пълна с монети, като казвал, че това е спечелил сина му, като добявал, че голям търговец ще станеш и много пари ще изкарваш.

Добри търпеливо слушаше, но мълчеше.

До масата им приближи Горан, местните много го уважаваха. Той бе чул  думите на Добри, затова кротко добави:

– До скоро тук имаше един сляп просяк. Който минеше пускаше по някоя монета в паничката му. Но един ден този човек изчезна. Плъзна мълва, че някой вместо стотинки е пуснал голяма пара. Старците в махалата казваха, че това е направил Добри.. После се чу, че и на други хора, някой ненадено им е подхвърлил пари, когато са били отеснени.

Димитър погледна Добри и тихо каза:

– Хубаво е, че парите, които трупаш, ги използваш за толкова благородни цели. Извини ме за заяждането.

Добри вдигна рамене, махна с ръка и си тръгна. Димитър го проследи с поглед, някаква тъга се бе загнездила в душата му. Толкова години бяха приятели, но до сега не беше разбрал какъв човек е той ….