Норвежкият биатлонист Магнар Солберг практикувал стрелба през лятото, лежейки в мравуняк. Това било замислено от треньора му.

Такова упражнение учел спортиста да се концентрира в мишената и да не се разсейва от външни фактори и умора.

Солберг, до извършването на подобни тренировки, не е печелил медал дори на световното първенство.

През 1968 г. е станал олимпийски шампион в Гренобъл и повторил успеха си в Сапоро.

Днес лова на животни не е свързан за снабдяване на семейството с необходимата храна. Той се е превърнал в хоби, един вид спорт.

Много мъже се съревновават по време на лов, кой колко дивеч ще удари, а други се хвалят с трофеите си.

Марин с нищо не се отличаваше от мъжете пристрастени към лова. Дойдеше ли подходящото време нарамваше пушката и потегляше.

Но един ден се сблъска с нещо необичайно.

Чу характерното трополене на копита.

– Нямаше съмнение, това е елен, – каза си той. – Но какво прави толкова близо до ливадата?

Воден от ловната си страст, взе пушката си и отиде да провери, как стоят нещата.

Още от далече забеляза едрият екземпляр. Едър елен се опитваше да освободи рогата си от бодлив тел, хвърлен в наръч слама.

– Навярно е бил привлечен от тази изхвърлена плява. За това е дошъл до малката купчина  – засмя се  Марин – и рогата му са се оплели в тела.

Марин потърка челото си.

– Каква лесна плячка. Превърнал се е в лесна мишена, – въздъхна ловецът. – Не се учудвам, тази зима бе доста сурова, снегът много трудно си отиде. Как ли е намирал храна в гората?

Ловецът забеляза:

– Рогата му са доста красиви. Добре ще паснат над новата ми камина.

Започна истинска борба в ума му:

– Ако беше в гората, преследващ дивеча и стреляш добре, а сега?

– Как можеш да убиеш това беззащитно животно?

– Но виж само рогата му….

– И какво ще разказваш , за тези рога, които смяташ да окачиш на видно място? Убил си животно, което се е оплело в бодлив тел…. Та това е смешно.

– Ако го пусна ….?

– Сега си само ти и елена, какво чакаш. Смили се на животното, то и без това кой знае колко време се е мъчило да се освободи, без да разбира какво става с него.

Марин огледа ливадата, а после приближи елена. Животното трепна, усетило нова опасност. Не можеше да избяга, беше се здраво оплело.

Марин и еленът се спогледаха. Очите на елена бяха изпълнени със страх. В тях се четеше паника.

Марин, все още се  разкъсваше от противоречиви чувства,  но се наведе …. и освободи рогата на елена.

Животното стоеше още няколко секунди, взирайки се в ловеца с пушка, без да разбере, какво точно се е случило, а след това бързо побегна към гората.

– Живей, красавецо, достатъчно си се намъчил …., но внимавай, засека ли те в гората …..

Марин се обърна и тръгна към дома си, но нещо се бе пречупило в него. Ловецът, преследвача на дивеч, ….. се беше смилил.

Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.

Една вярваща жена била силно поразена от много скърби, които сякаш я бяха избрали за мишена.

В един прекрасен есенен ден минавала покрай едно лозе. Жената била изумена от занемарения му вид.

Много листа покривали лозата, но земята  била изоставена и всичко било обрасло с тръни, благодарение на което цялото място имало печален вид, пълно опустошение.

Докато жената стояла там се замислила, а Небесният Лозар ѝ прошепнал:

– Възлюбено чедо, ти си изумена от редицата изпитания в живота ти. Погледни това лозе и приеми поучение. Лозарят престава: да очиства и изрязва клоните; да прекопава земята и да събира  зрелите плодове, само тогава, когато нищо не очаква от лозето, поради студеното време. Състояние, свободно от страдание, е  равносилно на безполезно съществуване. Искаш ли да престана да те очиствам?

Утешеното сърце възкликнало:

– Не.

Двегодишната Доли е станала най-малката индийка, която е успяла да получи повече от 200 точки в състезание по стрелба с лък.

С какви постижения могат да се похвалят деца на възрастта на Доли? Някои от тях се научават да се обличат. Други се научават да казват „благодаря“ и „моля“. Но рекордьори сред тях не се срещат.

Изключение е направила само Доли Шивани Черекури.

Девет дена преди да навърши три години, стрелящата с лък, имаща орлова точност най-малката индийка е спечелила повече от 200 точки на състезание по стрелба с лък.

За това свидетелства Индийската книга на рекордите.

Общо Доли е набрала 388 точки. Отначало тя е стреляла в мишена на разстояние 15 фута – 4,5 метра и е пуснала 36 стрели. След това момичето е увеличило разстоянието до 21 фута – 6,5 метра и е пуснала още 36 стрели.

Специално за нея са били направени леки карбонови стрели, за не може момичето при тренировките да усеща допълнителни натоварвания.

За Доли не е било нужно да се оказва натиск, за да тренира с лък. Тя се е обучавала по 2-3 часа на ден. Детето е от семейство на стрелци с лък, това умение е в кръвта ѝ.

Нейният баща ръководи академия по стрелба, а брат ѝ, който е загинал при автомобилна катастрофа е бил международен стрелец с лък и треньор по стрелба.

Индия е страна, където стрелбата с лък е много популярна. Там са поставени много рекорди в този вид спорт.