Васил Петров днес беше в училище. Синът му бе счупил два прозореца, насинил окото на момче от по-малките класове и се бе държал грубо с учителката си.

За да изгони болката си от посрамяването си, Васил беше седнал в близката бирария пред една голяма халба бира.

Минчо, съседът им го видя и като усети, че е угрижен, отиде при него.

– Какво ти е, Васко? Болен ли си?

– Моя хубостник такива ги е свършил в училище, че се чудех къде да се скрия от срам, – едва не проплака Васил.

– Младото поколение расте в атмосфера на задоволеност. Затрупваме ги с какви ли не играчки, – подхвана от далече Минчо.

– Това е най-малкото. Погледни го моя, две педи е от земята, а вече е независим и самостоятелен. А какви ги върши?

– Неукрепналите ни деца попадат под медийната инвазия на света. – каза Минчо.  – Всичко това срива авторитета на родителите. Васко ти постояно си на работа и не ти остава достатъчно време да се занимават с децата си. На кого ги оставяш тогава? На развлекателната индустрия, телевизията и компютъра, както и на „педагогическите“ методи на улицата.

Васко сякаш не бе чул думите на съседа си, а се нахвърли яростно:

– Виж как ги възпитават днес в училище!

Минчо се опита да влее малко разум в главата на провинилия се баща:

– Мисленето на младия човек  се влияе от медиите, а не от училището, за това се държат така. Какво гледат по филмите, забавните програми, шоута и какво ли още не от този боклук? Ще се съгласиш, че всичко това ги прави  необуздани, егоисти, спомагат за развитието на детска престъпност, стават агресивни, започват рано да правят секс и всичко това в комплект с отсъствието на респект към учителите и възрастните хора.

– И какво да правя? – започна да се оправдава Васил. – От сутрин до вечер съм на работа, прибирам се уморен. Кога да намеря време за моя калпазанин. В повечето случаи го оставам на майка му. Тя се оправя с него.

Минчо въздъхна:

– Всичко отрицателно, поради незаинтересованост ни,се натрупва още в първите 7 години у детето, а това носи горчиви плодове за поколения напред.

Васил махна с ръка и удави притесненията си в чашата с бира.

Дясно и ляво полукълбо на мозъка не са напълно идентични. Ако говорим за звуците, то за дешифрирането на чутото отговаря лявото полукълбо, а дясното долавя нюансите и тоновете на тези звуци.
Учените знаят за това доста отдавна, тъй като това е свързано с факта, че лявото полукълбо отговаря за аналитично мислене, а дясното обикновено е свързано с творчеството и емоциите.
Ново проучване е показало, че тези различия се срещат и в обработката на звуците в ушите.
Клетките на ухото реагират на звук, като се разширяват и свиват, за да се увеличат вибрациите, които след това се преобразуват в нервни импулси и постъпват в мозъка.
Имено по тази реакция, било забелязано, че дясното ухо реагира по-добре на серия от ритмични звуци като човешка реч, а лявото предпочита музиката.

Какво представлява загадката?
Това е въпрос, на който с помощта на логически разсъждения се открива отговора. Загадката е средство за развитие у децата на умение да анализират, да разсъждават и да доказват.
Гатанките развиват у децата проницателност и интелигентност. Все пак това е начин от рано да търсят и научават нещо ново.
Загадките, гатанките и трудните въпроси се използват и в приказките. Нали всеки кандидат за принцесата трябва да реши как да преодолее препядствията, за да се добере до това, което трябва да отнесе на царя.
При древните гърци и германците отгатването на гатанка е било разнозначно на единоборство. В някои легенди и предания се казва, че който не намери отговора на загадката, него животът ще го разплаче.
В гатанките се описват характерни признаци на явленията и предметите. А децата много обичат такива. В последно време се появяват все повече логически и шеговити загадки, които привличат и задържат вниманието на децата.
Децата могат много дълго да размишляват над даден въпрос. Цялото им внимание е концентрирано върху това, да се намери правилния отговор.
Гатанките развиват творческото мислене на децата, задълбочават знанията им за света. А ако са и римувани, помагат на детето да се докосне до красотата и звучността на родния език.
Ако искате детето ви да се развие разностранно, започнете да използвате гатанки още от най-раната му възраст. Първоначално избирайте прости загадки с илюстрации, а след това постепенно преминете към по-сложните, за които трябва логическо мислене.

Майка чете на сина си приказка. Стигат до място, където героят трябва да вземе важно решение. А условията, които му се предлагат съвсем не изглеждат поносими. Та това условия ли са?
– На камъка било написано: Ако отидеш наляво, губиш коня си, но ще бъдеш щастлив. На дясно ако тръгнеш, сам ще загинеш, но коня ти ще оцелее. А ако тръгнеш направо, ще оцелеете и двамата с коня, но няма да бъдете щастливи.
Майката поглежда сина си и го пита:
– Ти накъде би тръгнал?
Само неподправеното детско мислене  може да даде такъв отговор.
– Мъчно ми е за коня – нека живее. Бих оставил коня до камъка, а сам бих тръгнал наляво.
Как можеше този малък човек да обясни на майка си, че в приказката този, който е тръгнал наляво с коня си е негодник?

Дълго се бе питала, какви грехове има и защо всички постоянно ѝ говорят за това. Свикнала бе да се смята за невинна жертва на обстоятелствата, на глупостта и жестокостта на хората. Сега осъзнаваше, че трябва да промени начина си на мислене и да признае, че и самата тя има вина за всичко.

Хората ѝ казваха, че всеки човек е бунтовник спрямо Бога и е повел война, която не може да спечели. Тя е напълно безсмислена. Като си помислеше и тя се нареждаше в числото на бунтовниците.

– Всички сме бунтовници, – каза тихо мъжът седнал до нея. –  Знам, че съм вършил много лоши неща, но се чудя такива като теб какво са направили, че да имат нужда от покаяние?

На небето блестеше луната като огромна тепсия. Нямаше нито едно облаче, но беше достатъчно тъмно, за да не могат да се различават лицата.

– Сигурно съм сторила нещо лошо. Не знам какво точно е грах, но трябва да е така.

Мъжът се размърда и заговори тихо, сякаш се боеше, че това, което ще каже ще разбие нещо крехко и нежно.

– Може би тук се има нещо друго в предвид, по-дълбоко, нещо като погрешна посока, сбъркан път … Тръгнал си нанякъде и не си сигурен дали това е истинския път. След известно време разбираш, че наистина си се объркал и че това не е вярната посока.В случая няма значение дали вървиш достатъчно бързо, но ако вървиш натам, където не трябва грешката ти се задълбочава.

– Може би човек трябва да спре и да намери правилния път, – размърда се момичето. – Разбираме ли накъде вървим или само се лутаме?

– Дори и да навиждаш целта, има кой да ти открие пътя и да те води. И тогава наистина няма да пропуснеш правилната посока ….