Много от нас са забелязали, че ако в стаята е хладно сутрин, много трудно се събуждат.

С какво е свързано това?

Оказва се, че когато в стаята е студено, човешкия метаболизъм се забавя и се превръща в така наречения „режим за пестене на енергия“.

Анализирайки температурата под завивките и отвън, тялото достига до заключението, че температурния баланс в леглото е по-подходящ за живота ви и се опитва, доколкото е възможно, да ви задържи там.

Особено ясно това се проявява през есента и зимата, когато сутрин е не само студено, но и тъмно. Тогава невероятно много ви се спи.

Дивият чесън расте на сенчести и богати на хумус почви, предимно в широколистни гори. Спокойно може да се отглежда и в лехата с цветя в градината.
Цялото растение съдържа етерично масло, предимно съставено от дивинилсулфид, винилсулфид, има следи от меркаптан. Точното това е и съставката, която придава специфичния му мирис.
В листата на дивия чесън се съдържат значителни количества витамин С и силни фитонциди, които имат отлични фунгицидни и бактерицидни свойства.
Според последните изследвания пресният див чесън съдържа повече манган, магнезий, желязо и серни съединения, отколкото обикновения чесън. Дивият чесън е обявен за безспорен магнезиев цар сред растенията, със своите 1500 мг магнезий в 1 кг листа.
Дивият чесън се продава както пресен, така и замразен и сух. Предпочитайте пресните му листа, защото са  много полезни.
През зимата може да се съхрани, като се замрази във фризер. Ако отглеждате див чесън, можете да оберете младите му листа през април-май, а луковиците през есента. Луковиците му се използва подобно на тези на градинския чесън.
Дивият чесън е много популярен в китайската и европейската кухня. Съчетава се много добре с всички видове ароматни треви и зеленчуци. Използва се за овкусяване на сметанови сосове, студени супи, картофени ястия.
В неголеми количества придава страхотен вкус на млечни ястия и яйца. Дивият чесън се реже наситно. Най-често се използва за подправяне на омлети и салати, както и за вкусни печени картофи. Като цяло дивият чесън може да се използва във всички ястия, в които се слага магданоз.
Дивият чесън действа разширяващо върху кръвоносните съдове. Той снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и неговото отлагане в стените на кръвоносните съдове.
Дивият чесън усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Притежава отлично фитонцидно действие, благодарение на което убива причинителите на различни инфекциозни заболявания – стафилококи, стрептококи, причинители на дизентерия, грип и други.
Дивият чесън влияе благоприятно върху стомашно-чревния тракт, при запек, остри и хронични разстройства. Премахва глисти и безсъние, оплаквания от високо кръвно налягане и атеросклероза, също виенето на свят и натискът в главата.
Дивият чесън е отлично лечебно средство при затруднения с дишането и наличието на храчки. Пресните листа пречистват бъбреците и пикочния мехур, стимулират отделянето на урина. Труднозарастващите рани зарастват по-лесно, ако се намажат с пресен сок от див лук.
Фактът, че дивият чесън съдържа повече серни съединения от обикновения чесън го прави най-добрият от всички култивирани видове чесън.
Дори и с много високо съдържание на сяра, той не оставя остър мирис след консумация. Това е така, защото сярата, намираща се в дивия чесън е свързана с протеин, докато при обикновения чесън тя е в свободна форма.
Магнезият, който се съдържа в големи количества в див чесън, е известен антистрес минерал, който предпазва сърцето и кръвоносната система. Манганът изпълнява и ключова роля в метаболизма на въглехидратите и мазнините в организма.
Той е необходим за изграждането на калций в костите. Добавянето на няколко стръка чесън в салатата е гаранция за по-добро здраве.

Дните изкарани без електричество от бременни жени в Канада са свързана с епигенетично наследство на децата им. През 1998 г. е имало суграшица и мощни снежни бури, които отрязали транспорта и повече от три милиона канадци са останали без ток, а това е оставило отпечатък върху ДНК на потомството, появило се в периода 1998-1999г.
При проучването специалистите са проследили живота на 150 семейства. Установено е, че у 36 деца в метилираната ДНК има характерни изменения в Т-лимфоцитите. Нивото на метилиране е в пряка зависимост от броя дни, които е нямало електричество. Епигеномът на детето претърпява някой изменения под влияния на фактори предизвикващи стрес.
Тук става въпрос не само за психологичното преживяване на бъдещите майки. Измененията, които са получили гените са свързани с метаболизма на захарта и имунитета. При получилите се така „деца на бурята“ съществува голям риск за астма, затлъстяване и диабет.

Екип от биолози от Университета на Алабама направили серия от рентгенови снимки на бирмански питон, който погълнал алигатор.
Учените решили да видят, как храносмилателната система на змията ще се справи с доста големия крокодил. Изследователите забелязали, че след хранене тялото на питона претърпява няколко драматични изменения, за да се справи с такава храна.
Органите на питона бързо изменили своите рамери и функции. Сърдечната честота на змията се увеличила с 40%, панкреаса се увеличил 94%, а черният дроб два пъти повече. Бъбреците на влечугото също се увеличили с 72 процента.
Организмът на питона изпълва своите тънките черва с голям брой мощни ферменти и киселини, повишаващи метаболизма четиридесет пъти. Когато храносмилането продължава, питон се борби с газове от разлагането на бактерии в червата на крокодила. Направените снимки показват, че в течение на три дена тялото на крокодила започва да се разлага.
След четири дни, по-голямата част от меките части и кости се разделят. Остава само твърдата кожа и скелет, които преминават през дебелото черво, където се усвояват по-нататък.
Шест дена по-късно почти целият алигатор е преработен, а на седмия храната е изцяло смляна.

Учените са открили, че новородени мишки, получаващи ниски дози пеницилин, имат бавен метаболизъм и поради това увеличават шансовете за затлъстяване, докато пораснат. Такива месечни мишлета са били 25% по-тежки и са имали 60% повече мазнини.
Експертите смятат, че антибиотиците нарушават ключевите нива на бактериите в червата, което води до препрограмирането на метаболизъм в тялото.
Д-р Martin Blaser казва:
– Ние открихме, че когато се въздейства с антибиотик на чревни микроби в началото на живота на мишките, а след това се спре да се дава, микробите се нормализират, но метаболизмът остава същия.
Изводите са потвърдени от предишни изследвания, които показват, че ако децата на възраст до шест месеца получават антибиотици, то по-вероятно е да бъдат с наднормено тегло на седем годишна възраст.