вечер, родители, апарат, топчици, морфин, жици, щипки, действителност, чудо, Ана бе само на година и пет месеца месеца. След менингита поличи инсулт и бъбречна недостатъчност.

Детето бе в болницата и в кома. Към него бяха включени машини, които поддържаха живота ѝ.

– Това не е Ана, а само тялото ѝ, което не може да диша самостоятелно, – каза лекарят.

– Това означава ли, че дъщеря ми е мъртва? – С насълзен очи попита Людмила, майката на момиченцето.

Лекарят само кимна с глава.

– Тогава нека нейните органи да послужат на някой друг, – каза тъжно бащата на момиченцето.

Така бе взето решение, Ана да бъде изключена от поддържащите я машини, а органите ѝ да се дадат за трансплантация.

За последната вечер, която родителите на Ана щяха да прекарат с нея преди да я изключат от апаратите, които поддържаха живота ѝ, майка ѝ купи топчици, които малката ѝ дъщеря толкова много обичаше.

Започнаха да изключват апаратите, лампите угаснаха. На момиченцето биха морфин.

Людмила прегърна освободената от жици и щипки Ана. Струваше ѝ се, че това е някакъв сън, а не действителност.

– Ана, ти знаеш колко много те обичаме, – Людмила вярваше, че дъщеря ѝ я чува…..

Детето бе толкова топло. Който и да я погледнеше, ще реши, че само е заспала.

Людмила целуна дъщеря си. И стана чудо. За изненада на лекарят и медицинския персонал момиченцето започна самостоятелно да диша.

Множество очи се насълзиха от възторг и радост.

Това е популярен италиански замразен десерт от прясно краве мляко, сметана, захар и съвсем странни продукти.

Съществуват рецепти джелато с босилек, зехтин, сирене и червено вино.

През 2003 г. в Болоня производителят на машини за сладолед Карпиджиани открил  университет Gelato University, в който студенти от всички краища на планетата се обучавали в тайните на приготвянето истински италиански сладолед.

Интересното е, че популярността на това учебно заведение нараства всяка година.

По принцип използването на скоби е въведено от Готфрид Лайбниц.

Появяването на наклонени скоби е станало по време, когато са се разпространили пишещите машини. Такива скоби са се използвали за икономия на клавиши.

Кръглите скоби са се появили през 1556 г. при италианския математик Николо Тарталя, при радикалните изрази.

Фигурните скоби са предложени от Франсуа Виет през 1593 г. Тогава болшинството математици предпочитали вместо скоби да слагат черта над отделените изрази.

Пневматичната пощата като пощенска услуга е предложена още през 1667 г. от френския физик Дени Папен.
През XIX век е построен план за пневматична поща, с помощта на която писмата от Лондон можели да се получат в Париж само за половин час.

Тази идея активно развивал френският инженер Жан Батист Берле.

По-късно Жан Батист измислил система за пневматично почистване на нечистотиите.

От 1 март 1882 г. пневматичната система за отпадъци се използвала в две области на Париж. Там тя добре се е доказала.

На самолет АНТ-20 „Максим Горький“  се е използвала пневмопоща.

Прага е последния град, в който функционира пневмопоща. Тя е била закрита през 2002 г.

Пневмопощата е една от ярките машини заедно с парната машина, пишещата машина, дирижабъла и телеграфа.

В болницата бе тихо и спокойно. Марин Илиев лежеше в леглото си, вперил замъглените си очи в тавана. По-голяма част от времето той прекарваше със затворени очи, вероятно спеше или … Кой знае какво се въртеше в главата на възрастният мъж.

Докараха го преди две седмици от старческия дом. Състоянието му бе много тежко, всеки момент го очакваха да приключи земния си път.

Една вечер медицинската сестра придружи един млад мъж до леглото му. Тя се надвеси над възрастния пациента и каза силно, очаквайки, че ще го чуе:

– Синът вие тук.

С огромно усилие Марин отвори премрежените си очи, премигна, а след това ги затвори.

Младия мъж хвана ръката на възрастния човек и така прекара с него цяла нощ. Той му говореше тихо и спокойно:

– Ти не си вече сам, аз съм с теб. Ще оздравееш и ще те отведа у дома. Бъди дръзновен и смел….

Така думите на утеха се изливаха като мощен поток към възрастния човек.

Призори Марин Илиев почина. Персоналът на болницата бързо се струпа в стаята на починалия, за да изключи машините и да махне иглите.

Една от медицинските сестри приближи до младия мъж и съчувствено му каза:

– Съжалявам …

Но той я прекъсна бързо:

– Кой беше този мъж? – попита младият мъж.

Сестрата бе поразена:

– Мислех, че това е баща ви!

– Не, това не е моя баща, – каза мъжът. – Никога не съм го виждал през живота си.

– Тогава защо не казахте нищо, когато ви заведох до леглото му?

– Разбрах, че той се нуждаеше от своя син, а той не беше тук, – обясни мъжът. – Той беше много болен. Едва ли щеше да разбере, че не съм сина му. Просто останах до него, защото му съчувствах и осъзнах, че той има нужда от мен.

Никой не трябва да умира сам. Ние сме създадени да извървим живота си ръка за ръка с някого.

Огледайте се , може би някой има нужда от вашата подкрепа, защото се чувства изоставен и самотен. Готови ли сте да му протегнете ръка?