През 1796 г. , когато Карл Фридрих Гаус бил първи курс в Гьотинския университет, решил задача, с която математиците не могли да се справят повече от две хиляди години.

Въпреки, че древните гърци били намерили начин за построяване, само са пергел и линийка, на многоъгълници със 3,4,5,15 и два пъти повече страни, по отношение на другите многоъгълници царяла пълна неизвестност.

Точно тогава бъдещият „крал на математиката“ Гаус се досетил как да построи правилен 17-ъгълник само с пергел и линийка.

Това откритие станало повратна точка в живота му. По-рано той се е колебаел между философия и математика, но след като успял да реши задачата, с която математиците толкова време си блъскали главите, решил да се заеме с математика.

Гаус поискал на надгробната му плоча да изрисуват правилен 17-ъгълник. Впоследствие, скулпторът се отказал да направи това твърдейки, че построението е толкова сложно, че многоъгълникът няма да се различава от кръга.

За първи път построяването на 17-ъгълник е публикувано от фон Пфейдерер през 1802 г. А през 1825 г. Йоханес Ерхингер публикувал подробно описание на построяването на правилен 17-ъгълник в 64 стъпки.

Как да превърнем от  температура от Селзий във Фаренхайт и обратно?

Ако се спавяте зле с математиката за това нямате вина. Просто в училище не са ви научили на математически трикове, чрез които какво да е пресмятане става съвсем елементарно.

Ето ви и един трик за превръщане на Селзий във Фаренхайт и обратно.

За да превърнете °C в °F, умножете температурата по 2. След това прибавете 30.

По точно изчисление се получава, ако температурата умножите по 1,8 и добавите 32.

От °F в °C става по обратния ред. Първо трябва да се извади 30, а след това да се раздели на 2.

Танишк Авраам дори не е тийнейджър, но вече е завършил не училище, а колеж. 11-годишното момче е завършило American River College в Сакраменто със степени по математика, природни науки и чужди езици.
Той се е появил на първите страници на вестниците като момче-чудо, което е завършило гимназия на 10 години.
Поради това, че в училище той е бил отегчен, детето е било прехвърлено на домашното образование. Завършва гимназия със среден успех – 4.
През целия си досегашен живот Авраам е бил доста интелигентен. На четири години е бил в Менса, организация за хора с висок  интелект.
Сега той мечтае да стане лекар, медицински изследовател или президента на Съединените щати.

Погледнете равенството 23+2=1. Не е равенство ли? От гледна точка на математиката, наистина не е равенство, но има случай, в който това равенство е вярно.
Не мислете само за числа и цифри, а за нещо по-практично. Избегнете традиционното мислене и разсъждавайте малко нестандартно.
Не се отказвайте толкова лесно, напрегнете мозъка си.
Е, ако се предавате, спокойно можете да погледнете отговора.
Отговор: евосач аз сорпъв аватс отагок, онелъпзи е отовтсневар.

Излязоха от училище и понеже времето беше хубаво, решиха да се разходят в градската градина. Седнаха на една пейка, над която висок многогодишен клен хвърляше шарена сянка.

– Знаеш ли какво сънувах тази нощ? – попита Лора.

– Пак ли някои от твоите кошмари! – засмя се предизвикателно Динка.

– Е, не беше чак кошмар, – нацупи се Лора.

– Не се сърди, разказвай, – подкани я Динка.

Лора погледна напред с невиждащи очи. Картините от нощта оживяха в съзнанието ѝ и тя започна да разказва:

– Бях в една огромна стая. Приличаше на фабрика. Там имаше много интересни машини, някои от тях бяха недовършени, други абсурдни. Принципите на механиката бяха тотално объркани. Тези машини едва ли щяха да работят някога както трябва.

– На кого принадлежаха? – заинтересована от разказа ѝ попита Динка.

– „Това са недовършените ти дела“, каза ми един човек облечен в сини дочени дрехи.

– Спомним си, че като малка желаеше да станеш изобретатаел, – намеси се Динка.

Лора събираше всякакви механизми, чертаеше планове, но все не я удовлетворяваха и ги захвърляше нанякъде. В училище беше много добра по физика и математика, а неспокойната ѝ душа все нещо търсеше, искаше да твори, да изобретява.

– Представяш ли си, – каза с тъга Лора, – тези гротескни машини бяха продукт на онова далечно време. Те стояха там и очакваха да се погрижа за тях.

– Мислите приемат форма, – започна философски да обяснява Динка, тя обичаше да наставлява, коригира и поправя другите, – колкото я по-ясна идеята, толкова по-ясна е формата. Не бива да се оставят недовършени идеи и проекти. Те трябва да се разрушават. Защото хабят енергия, която ти би могла да използваш за друго по-полезно нещо.

  – Трябва да мисля съзидателно. Такива приказки съм чувала не веднъж, – сбърчи вежди Лора. – Дразни ме тази мания, всичко да бъде напълно завършено и всяко нещо предмет или мисъл, да се поставят точно на мястото си. Погледни светът наоколо, всичко е хаос.

– Възможно е всеки от нас да има такива хангари,  – замисли се Динка, – претъпкани с провалени начинания и безумни изобретения.

– Я си предстви,  – започна да имповизира Лора, – че има стаи пълни с миризми, вкусове, жестове и безполезни думи или задръстени с глупави намерения.

– Представям си една голяма камбана, която чудовищно звъни и напомня за всеки провал и неуспех, – малко тържествено каза Динка.

Небето се забули с облаци. Подухна хладен вятър и двете момичета забързаха за домовете си.

Е, те вече щяха да внимават за делата си. Вероятно всяка от тях си бе дала дума, че ще завършва всичко, което започнеше и нямаше да се спира на безполезни мисли, а ще ги унищожава.