Тошко гледайки течащата вода край тях, попита баща си:

– Татко, откъде започва една река?

– От извор, – бързо отговори бащата без много да се замисли.

– А какво ще стане, ако водата е замърсена още с тръгването си от извора? Кой би я пил? – Тошко изпитателно погледна баща си.

– „Изворът“ на човек се крие в сърцето му. Ако то е “замърсено”, кой би искал да ти стане приятел?

– За това трябва да се грижим за сърцето си, – усмихна се Тошко. – Често съм се питал, как можем да го опазим?

– Ако се стремим да бъдем като Бог и да Го следваме, Неговата любов ще ни учи на това и от сърцата ни ще извира живот, – посъветва го баща му.

Тошко се замисли:

– Кое може да замърси сърцето ми? Какви са признаците на замърсеното сърце?

– Ако не следваме Господа и вървим по нашите си желания и стремежи, какво става? – попита бащата.

– Грях след грях, докато затънем в дълбоката яма, – тежко въздъхна Тошко.

– А можеш ли да изчистиш сърцето си ако вече си го изцапал? – последва нов въпрос.

– Да, – твърдо заяви Тошко, – само чрез покаяние.

– Има ли неща, които пазиш повече от сърцето си?

– Да не бъде, – Тошко бе напрегнат, но отговори чрез Писанието, – „защото от него са изворите на живота“.

Бащата остана доволен от отговора на сина си.

Ана работи като медицинска сестра, но не в болница. Тя посещава няколко старчески дома.

Често взима със себе си дъщеря си Дина.

Един ден малкото момиче реши да разбере:

– Какво е нужно на тези възрастни хора, за да бъдат щастливи.

И тя започна своето проучване:

– Ако можете да си изберете три неща, какво бихте си избрали? – Дина започна да разпитва хората от старческите домове.

Тя бе много изненадана от отговорите им.

Те искаха дребни неща: парче торта, шоколад, ябълки, сладкиш

кока кола, чаша бира, …

Така в сърцето на Дина се зароди желание да удовлетвори малките им искания.

Организира събиране на средства, за изпълнение на „желанията на възрастните в старческите домове“.

Първоначално хората бяха шокирани:

– Кой знае какво биха поискали?! Ами ако не могат да се съберат достатъчно пари за това?

Но като разбраха за „малките им желания“, веднага се отзоваха.

Раздавайки им лакомства, Дина ги прегръщаше.

– Това привдига духа ми, – усмихваше се тя.

Когато показваме състрадание и отзивчивост, разкриваме на другите хора нашия Бог, Който е „благодатен и жалостив“.

Господ е показал огромно състрадание към нас и когато споделяме Неговото състрадание към другите, ние се „обличаме“ в Него.

„Облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство … и вършете всичко в Името на Господ Исус“.

Всички добри неща идват от Бога.

Когато сме добри към другите, духът ни се привдига.

Михаил бе явно огорчен:

– Живеем в свят, където ценят колко голяма е заплатата ти, имаш ли кола, вила, къща и кой стои зад гърба ти.

Крум се усмихна скептично:

– Звучат като големи и невъзможни за изпускане.

– За това така и гледаме на борбите в нашия живот, – смънка Трифон. – Победите ни са незначителни, ако не са признати от другите.

– Това не е така, – съпротиви се Григор. – Най- мощните действия се извършват в така наречените „незначителни“ борби. Животът, нещастието, изолацията, изоставянето и бедността са бойни полета, които имат своите герои, макар и непризнати от този свят.

Методи, както винаги вземаше думата последен, но всички очакваха, че ще каже нещо мъдро.

Така стана и сега.

– Не размерът на публиката или количеството аплодисменти определят стойността на постиженията ни. Живейте живота си пред истинския Бог с вяра, надежда и любов, въпреки че няма да получите похвали за това. Не забравяйте, че вашият истински характер е това, което правите, когато никой не ви гледа.

Двадесет и четири часовият цикъл на новините процъфтяват от тревожност и страх.

Социалните медии разпалват семената на недоволство и завист, които лежат дълбоко в сърцето ни.

– И все пак, – казваше си с надежда Емил, – ние изпълнени с Божия Дух, сме предназначени да търсим живот, когато всичко, което виждаме, е смърт. Поканени сме да видим доброто в света, знаците на Божието царство, които нахлуват едва доловимо и дискретно.

Баща му често му напомняше:

– Като тези, които са били съживени от смъртта, ние сме предназначени да живеем и отразяваме, преследвайки смислени взаимоотношения, които внасят живот в света и се отдаваме на призвания и хобита, които сочат към истината, че Бог винаги е там, където някога е царувала смъртта.

Емил се усмихна:

– Ние не заслужаваме любов, но тя промени начина, по който се отнасяме към другите, особено към онези, които се борим да обичаме. Ако Бог може да ме обича в най-лошия ми момент и да види в мен добро и красиво бъдеще, мога ли да направя същото за онези, които се нуждаят от обич?

Всеки от нас има хора в живота си, които са източник на болка или конфликт.

Може би често отчаяно сме заявявали:

– Те просто никога няма да се променят. Оставени на себе си, това е абсолютно вярно. Мъртвите хора не живеят. Тоест, те не живеят, освен ако
Авторът на живота не ги погледне влюбено и не вдъхне живота си в дробовете им.

Можете ли да поддържате надеждата точно в този момент, че Господ копнее да извърши точно това дело днес, както го е правил и преди?!

Наум тези дни бе много замислен. Приятелят му Пламен забеляза това и го попита:

– Измъчва ли те нещо? Мога ли с нещо да ти помогна?

– Тези дни разсъждавах и достигнах до извода, че любовта не е просто емоция, – бавно се опита да обясни Наум.

– Е, да, – съгласи се Пламен. – Не разчиташ на чувствата си, а просто решаваш да обичаш някого.

– Да, но не и да одобряваш лошото му поведение, – възрази Наум.

– Исус обичаше хората, но ги изобличаваше, за тяхното лицемерие, – отбеляза Пламен. – Любовта прави всичко, което е най-добро за човека.

– Представи си, – каза Наум, – съпруг изневерява на жена си и ѝ казва: „Ако ме обичаше, ще забравиш какво се е случило и ще ме оставиш да се прибера у дома“.

– За това се иска искрена решимост, – тъжно поклати глава Пламен.

А Наум само добави:

– А понякога това означава да умреш на кръста …