Виктор тръгна в командировка. С него пътуваше Светла. Регистрираха се на летището. Той предаде багажа си и изведнъж почувства силна умора. Главата му сякаш беше пълна с олово, а гърлото с пясък.

В медицинския пункт бързо прегледаха Виктор и лекарят му каза:

– Вероятно имате хепатит.

– Боледувал съм от хепатит преди двадесет години, – възрази Виктор, – но при хепатита не боли гърло.
Прегледаха го и други специалисти. Един от тях погледна строго Виктор и каза:

– Отивайте веднага в „Бърза помощ“!

Виктор се ядоса и се отправи към вратата. Зад гърба си чу един от „специалистите“ да му казва:

– Ако не отидете в болницата вие ставате престъпник. …. вашата болест можете да заразите околните и да предизвикате епидемия.

Светла хвана Виктор за ръката и отидоха да търсят раницата му, а след това върнаха билетите на касата. Виктор гореше и през цялото време мърмореше:

– Как мога да отида в инфекциозната болница, когато аз съвсем не съм заразен?!

Светла го погледна и гневно попита:

– Искаш ли да търсим изобщо “Бърза помощ“?

– Не искам, – чесно призна Виктор.

– Тогава, – попита Светла, – защо е нужно да ходиш, щом не искаш?

Виктор се изненада. Той не се изненада от логиката на въпроса, нито от свободата, която следваша тази логика. Виктор беше удивен от това, че жена му помогна да  изгони страха от себе си.

За първи път някой беше се досетил за страховете му и тактично по женски беше ги отстранил. В същата минута се почувства свободен. Такова нещо трудно се забравя.

Светла и Виктор тръгнаха към нейната квартира. Там той спа непробудно 14 часа. После се оказа, че само се е простудил.
Вечерта Виктор се почувства напълно здрав.

Тази фантазия, която сме имали в детството, сме я загубили като възрастни. Защо става така?
Рационалният ум убива творческите сили, способности и възможности. Разбира се, логиката и рационалните зрънца трябва да ги има, но детето е особено същество.
Навярно сте забелязали, че децата изпадат в такова състояние, сякаш не са с нас. В това състояние те преработват получената информация много интензивно.
Детето може да спре погледа си на буболечка, листо или слънчево зайче, а в това време учителката му крещи:
– Иване, пак не си в час. Да не броиш пак враните?
Но в този момент в момчето се извършва неподозиран мисловен процес. Кой знае от него може да излезе някой нов Андерсен.
Цигуларят Йехуди Менухин, когато за първи път отишъл на училище бил много впечатлен от нещо, което на другите нямало изобщо да им направи впечатление.
Когато се прибрал от първия учебен ден, родителите му го попитали:
– Какво интересно днес се случи в училище?
– Зад прозореца растеше много красив дъб, – казал той и повече нищо не промълвил.
Йехуди бил поразен от дърво, в него той видял много повече от другите, които също може би са го видели.
Децата обикновенно се впечатляват от картина, звук, мирис, …
Средата на детето трябва да се обогатява. Сивите стени и обездвиженото дете не спомагат за неговото развитие.

Човешките дейности не всякога имат обяснима логика и здрав смисъл.
Понякога ние правим нещо без да се замисляме „автоматично“, въпреки че осъзнаваме колко е ненужно това.
Сами можете да съставите списък на безсмислени действия, които хората правят.
Помислете колко често сами повтаряте тези действия, колкото и глупави да изглеждат от страни?
Например, отивате да купите в магазина захар, а се връщате с куп други неща, но без захар.
Или настройвате 5 будилника за сутринта, но въпреки всичко ставате 15 минути малко преди да излезете.

Основното призвание на мъжът е бащинството. Семейството за детето са майката и бащата. Те са му еднакво нужни и двамата.
Мисля, че една от характерните черти на мъжкия характер е отговорността, за любимата жена, за децата, за своя дом…., за всички тези, който разчитат и се надяват на него. Отговорността е най-пълният израз на бащинство.
Негативният образ на бащата или безотговорността му пораждат чудовищни войни. Казваме, че Бог ни обича като баща, а децата виждат баща, който не ги обича и не иска да знае изобщо за тях. Няма да задълбавам в тази язва от живота, но мисля, че отношенията между баща и деца са дълбоко вкоренени в нашата човешка природа. Когато детето не познава баща си, то тъгува и много иска той да бъде до него. Деца растящи без баща не възприемат такова положение като нещо естествено.
Отношението между Бог и човек е един вид първообраз на връзката между баща и деца. Ако такова взаимоотношение липсва в човешкия живот, то може да се възстанови ако се погледне към евангелския първообраз.
Главната черта на майчинската любов е стремеж да укрие детето си от всички трудности и опасности на света. Логиката на бащината любов е друга, да защити детето от несгодите, които детето още не може да преодолее самостоятелно и да го научи да се бори с тези, които са по силите му. Не случайно съществува израз „да се скрие зад полата на майка си“, но няма фраза като „да се скрия зад татковите панталони“.
Това е така, защото бащата от една страна защитава и пази, но от друга ти помага да бъдеш силен в труден момент.
Когато се близо до децата започваш да разбираш, че всяка твоя постъпка, всяко изказано изречение, всичко, което вършиш пред очите им е образец на поведение, а това определя и по нататък живота им.
За това, мъже, бъдете истински земни „авва“ за децата си.

Никаква логика не може да се намери в любовта На практика всички знаем, че солта е солена или меда е сладък, но когато говорим за любовта, откриваме, че желаната от някого личност, може да е съвсем отблъскваща за някой друг.
Защо е така не знаем, но нали не разбираме и слънцето, което ни осветява и кара плодовете и зеленчуците да растат. Не знаем как расте плода в утробата на майката.
Не можем да проумеем любовта, но нали не знаем как храната се превръща в плът и кръв от тялото ни и все пак не спираме да се храним, само защото не разбираме този процес.
Неразбираема, непонятна, привидно абсурдна, такава е любовта.  И все пак на този свят няма нищо по-велико от нея. Наистина не съществува нещо по-чисто, по-благородно, по-радостно и по-красиво от обичта.
За това не трябва да се учудваме, че когато Соломон, мъдрия цар, искал да намери точни думи, с които да изрази отношението между Бог и Израел, е употребил тези за прегръдки, целувки и милувки, които си разменят мъжът и жената.
Любовта е създала този свят и като е увековечила нашия вид, е избрала един съвсем различен начин от този на пернатите или люспестите животни.