Спас бе вечно весел. За него казваха:

– Никога не сме го видели намръщен, на лицето му постоянно грее усмивка.

Той често придружаваше майка си до старческия дом, където бе неговата баба, но майка му винаги го оставяше вън да я чака и сама се срещаше с майка си.

Спас търпеливо изчакваше майка си,а след това двамата се прибираха.

Веднъж Спас трябваше да внесе голям пакет, който бяха донесли с майка си за баба му. Тъй като бе доста обемист и тежък майка му го помоли:

– Спасе, били ми помогнал да го внеса вътре.

Той взе пакета  последва майка си. Там бе една от жените, които обслужваше възрастните хора и една от медицинските сестри, която се грижеше за по-тежко болните.

И двете извикаха в един глас:

– Здравей, Спасе!

– От къде знаят името ти? – погледна го изненадано майка му.

Спас смутено наведе глава и почервенял обясни:

– След училище идвам тук да обслужа баба и някои от възрастните хора.

– Нищо не си ми казал до сега, – с укор го погледна майка му. – Мислех, че такива хора ще ти бъдат противни и за това дори не желаех да влизаш с мен при посещенията ми тук.

Усмивка отново разцъфна върху лицето на Спас.

– Мамо те са прекрасни хора. Разказваха ми доста интересни неща. Например, дядо Петър е бил на фронта. Той говори за другарите си за битките и сраженията . Леля Маша е била агроном и знае толкова много не само за цветята, и различните култури, но и за билките, гъбите….

От устата му се лееха истории за десетки съдби и хора.

Майка му го гледаше и не можеше да повярва на очите си. Синът ѝ бе пораснал и сам бе намерил мястото си в живота

Веднъж разхождайки се из улиците на Париж към Падаревски притичал един дрипав парижки гамен, който решително заявил:

– При нас в Париж не е разрешено да се ходи с мръсни обувки! Да ви почистя ли обувките, господине?

– Моите обувки могат да почакат, момче,  – с усмивка казал Падаревски. – Но ако ти благоволиш да измиеш лицето и ръцете си, ще получиш от мен 20 франка.

Момчето изтичало до близката колона и след няколко минути се върнало с умито и сравнително чисто лице.

– Ето твоите 20 франка, – казал Падаревски у му подал монетите.

Момчето погледнало великия пианист, въздъхнало, и върнало парите.

– Не, сър, по-добре си ги запазете за бръснар, който трябва да ви подстриже. При нас в Париж не е прието да се ходи с такава прическа…

Първите хора живели в рая. Те били обградени от цветя с необикновенна красота. След грехопадението градината била разрушена и цветята изчезнали заедно с нея.

За да изкупят греха си Адам и Ева се оказали в света и трябвало да работят, за да изкарват прехраната си.

Адам виждал каж жена му тъгувала за прекрасните цветя. Тогава той решил да намери растения подобни на цъфтящите в Едемската градина и да ги поднесе на Ева.

Дълго бродил по земята, но наоколо имало само голи скали и пустини.

Отчаян Адам паднал на колене и по лицето му се стекли оскъдни мъжки сълзи.

И там, където сълзите му падали на земята, разтъфтели такива прекрасни цветя, каквато била неговата любима. Адам откъснал няколко от тях и направил букет, който подарил на Ева.

Ако се вярва на легендата, от тогава мъжете започнали да подаряват букети на своите любими.

За да се роди радостта често трябват мъка. Една сляпа жена е написала песен , в която има следните думи: „И аз ще се видя с Него лице в лице“.

Тази жена никога не е видяла зелените полета, нито залеза на слънцето, нито усмивката на майка си, но липсата на зрение и е помогнало да добие духовна чувствителност и зрение.

Най-добре се полира дърво, което е пострадало. По този начин, то получава възли и твърдост, които чудесно се полират.

Успокояващо е да знаем, че скръбта е само през нощта, а сутринта отлита. Бурята е кратка, ако я сравним с дълъг летен ден. „Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.“

Въпреки, че не е традиционна микро нация, Християния има право да бъде в списъка на самоуправляващите се области с малочислено постоянно население.

Този град е създаден през 1971 г. на една изоставена военна база в Копенхаген от философи, мечтатели и хипита с амбицията за изграждане на едно свободно общество.

В зависимост от лицето, с което общувате, Християния е първото в света напълно функциониращо анархистко общество или район залят от заселници и наркотрафиканти.

„Градът“ заема площ по-малка от един квадратен километър, а неговите граждани плащат данъци и комунални услуги в Копенхаген.

Но в същото време жителите му твърдят, че имат свой собствен набор от закони и обществени услуги.