Това ще измени не само миризмата, но и атмосферата в дома ви.

Ето какъв е ефектът от запалването на дафиновите листа:

Миризмата на дафиновите листа дейста болкоуспокояващо, под тяхно въздействие организмът активно произвежда ендорфини.

Ароматът на дафинов лист успокоява нервната система.

Той е в състояние да предотврати епилептични припадъци.

Отлична помощ е при безсъние.

Спомага за очистването на дихателните пътища.

Защо е възможно всичко това?

Причината за това е веществото цинеол, което се съдържа в листата, това е етерично масло, което прочиства дихателните пътища и порите на кожата.

Още в древността съществувала традиция на дафиновия лист да се напише желание. Смятало се, че след запалването на листа с написаното, желанието непремено ще се сбъдне.

Валери имаше малко красиво канарче. Всеки ден се грижеше за него и слушаше веселата му песен. Слагаше му в хранилката канарено семе, рапица, нигер, просо, коноп. Понякога разнообразяваше храната му с листа от глухарчета, сварено яйце, покълнали семена, настърган морков, грозде.

Когато се чудеха с баща си къде да поставят клетката на канарчето, дядо Васил ги посъветва:

– Не трябва да е на пряка слънчева светлина, да се избягва и място, където е течение. Внимавайте да не се слага там, където минават много хора и биха могли да стреснат птицата.

Чичо Марин добави:
– Най-добре е клетката да се постави на нивото на погледа, но не по-ниско, защото птицата се плаши.

– Забравете кръглата клетка, – развика се Добромир, – те са най-лошия избор за вашия любимец.

– Хубаво е дъното на клетката да се покрие с пясък, – каза дядо Васил, – добре е за храносмилането на птицата.

– Дядо, да знаеш как хубаво пее само, – каза въодушевен Валери.

– Явно канарчето е мъжко, – засмя се дядо Васил. – Женските издават само един монотонен звук.

Веднъж канарчето замлъкна, поомърлуши се и въпреки всички грижи на Валери, то умря.

Момчето дълго държа изстиналата малка перушинена топка и плака.

Отиде при дядо си и със сълзи на очите му каза:

– Дядо, нашият песнопоец си отиде. Няма да слушаме вече песните му.

Старецът прегърна внука си.

– Не плачи, ще купим друго, – старият човек се опита да го успокои.

Но Валери бе неутешим.

– Защо такава красива птица, която е донесла толкова много радост със своите песни, – подсмърчаше Валери, – се превръща в безжизнен труп? Това е толкова жестоко.

Дядо Васил погали внука си по главата и каза:

– Успокой се, малкия, има и други светове, където може да се пее….

Очите на Валери блеснаха, той видя своя любимец кацнал на клонче, изливащ невероятни трели, такива, каквито той не бе го чувал преди да реди…..

Репички е една от културите, които се отглеждат на Международна космическа станция. На нея се изследват генетичните характеристики на растението, отглеждано при липсата на гравитация.

Репичките са избрани заради краткия си вегетационен период – около 30-45 дни, а също и поради това, че на репичките се ядат и листата.

Те са удобен продукт за храна, който може да се отглежда в космоса.

Смята се, че репичките са внесени в Европа от Марко Поло през XIII век от Китай.

Репичките са любима храна за вегетарианците, тъй като те са богати  на протеини и витамини.

За кухнята, където въздухът има най-голяма нужда от пречистване поради отделените пари и миризми на продуктите, е подходящ хлорофитума.

Той унищожава излишния газ, освобождавайки кислород. Тези свойства притежава спатифилумът, монстерът и млечката.

Ако в стаята се пуши, поставете в него кливия. Уникалните особености на това растение е, че е желателно периодично да се излага на чист въздух. Така се освобождава от вредните вещества.

За спалните са необходими домашни цветя, които не разполагат с остър мирис, което може да има отрицателно въздействие върху съня. Ето защо, лилиите не са желателни тук.

Тъй като тялото по време на сън особено много се нуждаят от кислород, си струва да се обърне внимание на фикуса, чиито големи листа го произвеждат в големи количества.

Няколко саксии с орхидеи, които не изискват специални грижи и цъфтят в продължение на няколко месеца, могат да украсят всяка стая.

Ако апартаментът или къщата са достатъчно големи, трябва да се обърне внимание на различните разновидности от храсти или дървета като монстера, хибискуса, палмата и кипариса.

Маргарита и Цонка седяха във фоайето и сладко си бъбреха. Цонка забеляза Весела и ѝ махна с ръка:

– Отдавна не съм те виждала. Как се? В къщи здрави ли сте?

Весела приближи и се усмихна:

– Добре сме. Бяхме малко болни, но всичко се оправи.

– Какво стана с мъжа ти? Пенсионираха ли го? – попита Маргарита.

– Не. Няма достатъчно трудов стаж, – обясни Весела.

– А по болест, не го ли пенсионираха? Нали скоро имаше инфаркт? – учуди се Маргарита.

– В ТЕЛК го изкараха 64 процента работоспособен, – вдигна рамене Весела.

– Тези хора слепи ли са. Този човек може ли да работи? Кой ще го вземе такъв на работа? – възмути се Цонка.

– Изглежда не сте им платили, – подчерта Маргарита.

– Наистина попаднахме на корумпиран човек, – каза Весела. – Докато чакахме да ни извикат, една жена, която седеше до мен извика: „Тоя още ли не са го пенсионирали. Голям идиот е“. Попитах я, защо говори така за него. „О, вие нищо не знаете. Влизам миналия път вътре, само той и един друг мъж пише нещо и някаква жена тракаше на машина. Извадих документите си от един голям плик, където ги бях поставила, а той ме гледа и вика: Няма ли там още нещо в пликчето? Парички му се приискали?“

– Вие не отидохте ли да го попитате, защо е написал това? – попита Цонка.

– Мъжът ми много се разтревожи, когато видя какво са написали на листа. Отидохме при този човек веднага, а той ни кресна: „Съдете ме. Ваша си работа“. Посочи ни вратата и ние си тръгнахме.

– Сега на колко е мъжът ти? – попита Маргарита.

– На 65, – отговори Весела.

– Нали на 65 ги пенсионират, макар и да нямат необходимия трудов стаж? – попита Цонка.

– Последния път, когато преглеждах условията, бяха 67 години и осем месеца, – поясни Весела и се засмя. – С корумпирани хора и бюрокрация не бих могла да се преборя. Ще чакаме. Мъжът ми заяви, малко след случая: „Напук ще живея повече години и дълго ще получавам пенсия“.

Маргарита и Цонка изгледаха със съжаление Весела, но тя им се усмихна и си тръгна.