Леля Минка беше излязла на улицата, за да нахрани уличните котета.
Изведнъж притича момиченце на 5-6 години и изсипа в паничката на котетата шепа пясък.
Леля Минка попита детето:
– Защо развали храната на котетата? Ти ядеш ли пясък?
В отговор на това момиченцето изяде пясъка, който държеше в другата си ръка.
Леля Минка остана с отворена уста. Тя не зададе повече въпроси.
Митко се върти все около майка си и не престава да ѝ задава въпроси.
Днес я попита:
– Мамо ти какво работиш?
– Аз съм секретарка.
– А на Стела леля ѝ?
– Тя е счетоводител.
– По-хубаво е да си счетоводител, – каза замислено Митко, – винаги само пари, пари, а при тебе само секрети…
Четири месеца след като Мая роди, тригодишната ѝ племенница я попита:
– Лельо, от къде купи тази ляля? Колко струваше?
– Купих я от болницата, – засмя се Мая. – И струваше скъпо.
Племенницата остана замислена няколко минути, а след това изказа следното умозаключение:
– А аз ще поръчам на татко в Москва. Там е по-евтино и качеството е по-добро.
Както знаете, роднините се събират по няколко пъти в годината, за да празнуват нечие ново раждане или смърт.
На едно такова събиране на семейство Иванови забелязали, че на масата присъстват баща и майка, син и дъщеря, леля и чичо, братовчед и братовчедка, племенник и племенница, но всичко на всичко те били само 4 човека.
Как е възможно това?
Време е да се включите в загадката. Помислете, кои от изброените роднини можете да изключите, като ги обобщите като един човек.
Понякога брат, баща и чичо, може да бъде един единствен човек. Кога ли е възможно това?
Какво? Май голяма каша стана в главата ви.
Няма повече да подсказвам, за да не объркам начина ви на мислене.
Ако не сте се досетили, предлагам ви отговора:
На събирането са присъствали брат и сестра, а с тях са били децата им от различен пол.
Властта в града бе завзета. Тези, които до вчера се разпореждаха какво трябва да се прави, вече не бяха между живите.
По улиците се появиха мародери от простолюдието. Срещаха се и пияни наемници, които отнемаха живота на тези, които бяха облагодетелствани от предишната власт.
Кръстина бе принудена да остане зад дебелите стени на дома на леля си. Беше ѝ дошла на гости преди три дни.
Искаше ѝ се да се разходи в парка, да разгледа забележителностите на града, но вратата и прозорците на първия етаж бяха здраво залостени.
Чувстваше се като участник в някакъв кошмарен сън.
По няколко пъти на ден заставаше пред импровизирания олтара в един от коридорите и се молеше, всичко да утихне, размириците да престанат и хората да престанат да се избиват.
Вечер се качваше на покрива и с часове наблюдаваше небето през телескопа. Това бе любимото място на чичо ѝ. Когато той им гостува, я бе научил много неща за звездите и планетите, дори и бе подарил малък сгъваем телескоп.
Кръстина жадуваше да поизлезе малко навън. Чувстваше се като птичка в кафез. Тя помоли леля си:
– Само за малко да погледна, няма да се отдалечавам много от къщата.
Леля Славка в отговор измърмори недоволно:
– Момичета и жени не се разхождат по улиците в такова несигурно време.
– Не разбирам за какво са всички тези правила, – бунтуваше се Кръстина. – Радвам се, че по-рано не съм се сблъсквала с тях.
Когато видя намръщеният поглед на Славка и желанието на леля си да изригне нов поток от поучения, Кръстина наведе глава и примирено каза:
– Добре де! Всяка жена или момиче трябва да знае какво не трябва да прави.
– За да избегнат забраните ли? – попита заядливо Славка.
– Не! Но нали трябва да имат право на избор?! – натърти Кръстина.
– Правото на избор? – Леля ѝ бе готова отново да избухне. – Това право води до грешни мисли.
– Грешните мисли според мен се появяват, когато една жена или момиче са затворени някъде, нямат достъп до външния сват и върху тях се сипят куп правила и задължения, – възрази Кръстина доста нервно.
– Мислиш ли, че Бог не ни наблюдава отгоре? – каза леля Славка, като посочи с ръка нагоре. – Всяка жена трябва да бъде смирена и покорна.
Кръстина въздъхна и се примири с положението си. Времето минаваше, а лицето на Славка бе постоянно под напрежение.
Кога ли щеше да дойде края на всичко това?