Три момичета били омагьосани от зла вещица в три цветя. Едно от тях всяка вечер се превръщало в човек и си отивало в къщи, а на сутринта се връщало в полето и отново ставало цвете.

Една сутрин, когато момичето трябвало да се връща, казало на мъжа си:

– Ако дойдеш преди обяд на поляната, познаеш ме между другарките ми и ме откъснеш, аз отново ще стана човек.

Той така и направил.

Въпрос: Как мъжът я разпознал, като и трите цветя били съвършенно еднакви?

Сега е ваш ред да се замислите и да разберете, по какъв начин мъжът е спасил омагьосаната си съпруга.

Да ви подскажа ли?

Помислете добре, какви са цветята сутрин?

За нетърпеливите да узнаят отговора, давам го веднага.

Отговор: ан отетевц амян асор

До края на 60-те футболните съдии нямали картони, а предупрежденията просто отбелязвали в тетрадка.

Анализирайки няколко скандала на международни мачове, свързани със езиковата бариера между играч и съдия, ръководителят на съдийския корпус на Световната купа Кен Астън поискал да направи системата  за наказания по-нагледна.

Решението се появило у него, когато пътувал с колата си и спрял на светофар.

Когато се прибрал в къщи споделил идеята с жена си, тя веднага я визуализирала изрязвайки от цветен картон жълти и червени картички.

В едно столично училище бяха събрани предимно деца на преуспяващи богаташи. Пред пищно обзаведените апартамент, вили, резиденции, тези деца гледаха на училището и взискателните учители като на окаяна работа.

тези наследници на несметни богатства много се радваха, когато се разболееха, защото по-дълго време можеха да прекарат пред кабелни и сателитни телевизии, сред видеокасетофони, мобифони и всякакви „фони“.

Лошото е, че тези момичета и момчета, добре гледани, рядко се разболяваха.

Но един ден се появи друга възможност. Едно от децата бе разбрало нещо интересно и веднага го сподели с приятелчетата си:

– Нали знаете онова училище, дето е близо до кръстовището, – Стоян започна да им разяснява новината.

– А там учат само циганчета, – намръщи се Марин. – И кво?

– Открият ли у някой въшка изпращат го в къщи да се чисти.

– Гениален си, Стояне, – развика се Жоро. – тръгваме веднага. От тия мангали веднага ще се снабдим с въшки, а после ……няколко дни у дома.

Една групичка наистина отиде, но децата от другото училище им се присмяха и бяха готови да ги изгонят.

– Добре де, – троснато каза Марин, – ето ви една десетарка, за една въшка.

Набързо се споразумяха.

След това отидоха и на изплашената си и объркана учителка „представителите на елита“ показаха находката си и казаха с наведени глави:

– Госпожо, вижте какви гадини са се навъдили в главите ни.

Ужасена учителката ги пусна да се завърнат в своя комфорт, за да „се очистят“.

Джей Саливънт от Джорджия бил много изненадан, когато открил в градината си пламтящ кратер, който се появил след падането на метеорит на мястото.

Мъжът разказал:

– Бях в къщи, когато чух от улицата звук, напомнящ взрив или силен удар. Помислех, че наблизо е станала катастрофа и бързо излязох навън.

Но никакви блъснали се коли не намерил. Скоро забелязал кръг от обгоряла трева и видял истински кратер с малък камък в розов цвят в средата.

С помощта на джобно ножче мъжът извлякъл метеорита от дупката и тогава го разгледал внимателно.

Можем само да се радваме, че необикновената „изненада“ е долетяла на поляната, когато там не е имало човек или животно.

Михаил влезе в затоплената стая. Завари майка си усилено да търси нещо.

– Какво пак загуби? – засмя се Михаил.

– Ето закърпих чорапа, но не знам къде съм оставила губерката, – притеснено каза Марта.

Тя бе възрастна жена, скоро навърши 93 години, но често ѝ се случваше да губи едно или друго, по-точно не си спомняше къде го е оставила.

Синът ѝ веднага се включи в търсенето. Къде ли не погледнаха двамата, иглата я нямаше.

– В дън земята потъна, – ядосваше се Марта.

Михаил вече се готвеше да се откаже от търсенето, когато в кълбото, което се бе търкулнало почти до леглото забеляза, че нещо блести. Погледна внимателно и забеляза губерката забита в него.

– Защо ме караш да я търся край печката, когато си я забила в кълбото? – възмути се Михаил. – Гледай къде се е търкулнало. Хей там до леглото.

– О, боже, – завайка се Марта, – забола съм я в кълбото и съм забравила. – Мислех, че тук съм я сложила, пък то гледай къде съм я мушнала, – зарадвано бъбреше старата жена.

Тя „умееше“ да забравя това, което току що е пипала, но минали събития, имена и дати на роднини помнеше безпогрешно.

Лошото бе, че като загубеше нещо, притеснена се щураше из къщи и тези, които бяха с нея волю или неволю се включваха в търсенето. И накрая „нещото“ се намираше там, където никой не предполагаше.

Хубаво е в една къща, когато някой губи нещо, а друг го намира. Ако всичко замре, нищо не се движи или премества, всичко запада, опустява и умира.

Най-страшната подредба е тази, която напомня за липсата на живот, същинско мъртвило.

Много пъти Михаил се ядосваше на тези „търсения“ на майка си, но си казваше:

– Така тя е по-жизнена, макар и малко притеснена, но жива  ….