Атанас често се присмиваше на колегите си и приятелите си за ревността им към любимите им. Той смяташе, че това е глупаво и безполезно.
Но един ден му се случи да се прибере по-рано в къщи. Поиска да зарадва жена си, за това купи цветя по пътя към дома си.
Когато се прибра отключи вратата. Нина не го чу, може би защото се къпеше в банята. За да усили изненадата, Атанас много тихо си събу обувките.
– Васко, изяде ли всичко? – чу той глас от банята и се напрегна, защото това не бе неговото име.
„А аз още не съм обядвал, – помисли си Наско. – Не мога да ям, като стоя на един крак, а другия го събувам“.
– Почакай, вече свършвам. Излизам вече и ще оправя всичко, – чу се от полуотворената врата на банята.
Кръв нахлу в лицето на Атанас, а в главата му започна нещо да крещи:
„Ето рога са ми поникнали! Ще убия жена си, а после и този ….“
Атанас се опря на стената и мълниеносно започна да мисли:
„С какво е най-удобно да ги убия? ….“
– А колко я обичах, – изстена измамения съпруг и се втурна напред с нож в ръка.
– Наско, какво ти става? – извика жена му, като го видя. – Съжалявам, аз съм невинна.
Очите ѝ бяха изпълнени с ужас. И го удари с вратата на банята.
– Невинна?! Ти си ми поставила рога, – изрева Наско и почувства как един рог започна да расте на челото му.
– Ти сам си си виновен! От къде да знам, че си си дошъл?! Удари се във вратата, когато я отварях, да изляза от банята. Къде си хукнал, като луд? – Нина заплака.
– Кой е тоя? – попита заплашително Атанас. – Кой е този идиот? И двамата ще ви убия!
– Тоя? – Нина го погледна изненадано. – За кого говориш?
– Кой е в кухнята?
Атанас се опита да стане, но изглежда ударът от вратата се бе оказал доста силен. Беше замаян, а израсналата цицина на челото му още повече закриваше обзора му.
– Кой е този Васко? – кресна Атанас.
– А, ето го и него, – кимна с глава Нина към вратата на кухнята, от където се изнизваше малко сиво мяукащо дребосъче. – Дора ми го подари.
Атанас попипа цицината на челото и заключи:
– Така е, понякога ние сами си слагаме рогата ….
