Поради горчивия си вкус цикорията засилва храносмилането, има апетито възбуждащо и слабително действие, смъква кръвната захар, подобрява работата на сърцето, унищожава микробите.
Прилага се при при жлъчно-каменна болест, атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата.
Цикорията наречена още синя жлъчка, се употребява при лечение на черния дроб, проблеми със стомаха и далака. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност. В нашата народна медицина се прилага като цяр за далака, цироза, захарна болест, жълтеница, изпотяване, глисти у децата, кръв в урината, при кашлица, треска, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, стомашни болки, гастрит, язва, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.
Използва се надземната част на растението, които се събират през юли и август, а корените през есента, когато опадат семената. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустимата влажност е 12%. Срокът на годност на целите стръкове е 3 г., а на рязаните е 2 г.
Външно цикорията се прилага за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Прави се настойка от цветовете в зехтин в съотношение 1:10 и се използва за мазане при рани, изгаряния, както и за компреси при младежки пъпки.
От корена се прави запарка от 2 чаени лъжици ситно нарязана цикория в 200 мл кипяща вода, това е доза за 1 ден. Пие се преди ядене 4 пъти на ден за прочистване на организма.
За стимулиране на жлъчната секреция от стръковете се приготвя отвара от 2 супени лъжици смлени стръкове, които се заливат с 400 мл вода, варят се 5 минути и се оставят да киснат 30 минути. Прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 мл преди ядене.
Корените на синята жлъчка се използват за приготвяне на безкофеиново кафе  – Инка или се комбинират с кафето в различни съотношения.
Употребяваните части от синята жлъчка за лечебни цели са коренът и стъблата. Стръковете се събират през периода на цъфтеж, а корените се изваждат през есента – октомври месец. Корените съдържат 40—60% инулин и следи от горчиви вещества; листа съдържат сесквитерпетони лактони  – лактуцин, лактукапиждац с горчив вкус, тритерпени, цикориенова киселина. Цветовете съдържат кумариновия глюкозид цикории, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
Местообитанието на синята жлъчка са ливади, тревисти места, край пътища и жп линии, плевел в лозя, градини, посеви и окопни култури.

Шипката е много популярна билка в България. Тя има изключителни лечебни действия. Съдържа витамин С и полезни кисилини. Билката се използва за лечение на авитаминоза, диабет, бронхит, умора и анемия.
В традиционната българска медицина, плодовете от шипка се използват като високо витаминозен източник, който повишава защитните сили на организма.
Използват при бронхиални и стомашно-чревни заболявания, поради съдържащите сетанини и пектини.
Комбинацията на витамин С и другите съставки в плодовете на шипката стимулират образуването на червени кръвни клетки, засилват съпротивителните сили на организма и повишават работоспособността. Шипката е изключително полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Тя влияе особено благотворно на функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет.
Препоръчва се при умствена и физическа умора, анемия, авитаминоза, простудни заболявания и други.
Използва при лечение на хиповитаминоза и авитаминоза, тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.
Шипките са средство за пълноценно функциониране и укрепване на имунната и кръвоносната система, щитовидната жлеза и главния мозък. Тя е полезна за  укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.
Добро помощно средство е в терапията срещу камъни и песъчинки в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции, като коклюш, скарлатина, дифтерия, пневмония.
Препоръчва се при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.
Изпoлзвa пpи изгapянe. Зa целта се използват вeнeчнитe лиcтa нa цвeтoвeтe.
Eĸcтpaĸтът oт шипĸи пoмaгa зa нaмaлявaнe нa бoлĸи в cтaвитe. Πлoдoвeтe нa шипĸaтa имaт зaпичaщo зa cтoмaxa cвoйcтвo.
Много отдавна шипката се е употебявала  за лечение на камъни в бъбреците, язва, гастрит и колит. В Китай билката е използвана като средство против глисти и когато е било нужно да се нормализира храносмилането.
Ето и как се употребява.
Консумира се под формата на чай, сокове, сладка, вино и други.
Чай от шипка се прави по следния начин. Една супена лъжица сушени шипки се прибавя в 250 мл кипяща вода. След около час се прецежда и се пие. Помага за намаляване на стреса и тонизира организма.
Сиропът е особено полезен за бебета и малки деца, като хранителна добавка.
В плода има богато съдържание на провитамин А 7%; витамин С; пектини – около 11%; отганични киселини – ябълова и лимонена; масло около 2%; незаместими мастни киселини – Омега-3  и Омега-6;  витамин В1 – около 430мг и витамин В2;  ликопен;  витамин РР и витамин К;  флавоноиди – рутин, кемпферол, кверетин;  захари, предимно захароза, около 2.5%, дъбилни вещества и минерални соли, около 3.25%, най-вече калиеви – около 512 мг, калциеви – около 50 мг, натриеви – около 47 мг, фосфорни – около 54 мг, и магнезиеви – около 122 мг соли.
Шипковият плод няма аналог в растителния свят, по съдържанието на витамин С. В 100 гр плод се съдържат около 2 г витамин С. Съдържанието на минерални соли е високо – калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и други. В семената на шипката се съдържа и витамин Е.

Семената на сминдуха са използвани като подправка и лечебно средство още в миналото от египтяни, гърци и римляни.

Заради антисептичното му действие сминдуха се употребява за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се приема за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт.

Китайски лечители го предлагат на мъже с репродуктивни проблеми.

Свежите листа и клонки на сминдуха са богати с етерични масла, витамини – витамин С и други ценни вещества.

Чубрицата и сминдухът в шарената сол имат способността да пробуждат сетивата. Със своето силно ухание в миналото сминдухът се е използвал за свестяване на хора, изпаднали в безсъзнание.

Сминдухът стумулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Освен това подобрява апетитът и възстановява силите на организма.

Сминдухът е популярна подправка, която у нас вирее почти навсякъде, но най-често се среща в Североизточна България.

Освен като неделима  съставка на шарената сол, сминдухът се използва при приготвяне на суджуци, наденици, пъстърма и други деликатеси от месо и риба.

Свежите листа и клонки на сминдуха служат като добра подправка на ястия от месо. Сминдухът отлично се комбинира и с други подправки като чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен.

Сминдухът притежава свойството да поема лесно миризми, за това трябва да се съхранява отделно.

Ако се запекат, семената на сминдуха, те придобиват характерен аромат на ядки.

Малки количества чимен, другото име на сминдуха се съдържа в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основната съставка на сместа „панч форон“ от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен „кмели-сунели“.

Уникалните лечебни свойства на канелата идват от три основни типа етерични масла, съдържащи се в нейната кора.

Общо казано ползата от канелата се изразява в следното:

Антисъсирващо действие. Синемалдехидът е добре изследван за неговото въздействие върху кръвните тромбоцити. Той помага да се предотврати тяхното нежелано съсирване.

Възможността на канелата за намаляване изпускането на арахидонова киселина от клетъчните мембрани я слага в категорията на антивъзпалителните храни.

Канелата има способност да помага спирането и развитието, както на бактерии, така и на гъби, включително и често проблемните дрожди Кандита.

Канелата контролира кръвната захар. Подправянето на високо карбохидратна храна с канела може да помогне за намаляване на кръвната захар. Канелата забавя скоростта, с която се изпразва стомаха след хранене, което води до по-малко покачване на кръвната захар след хранене.

Канеленият мирис повишава мозъчната дейност.

Съдържанието на калций и фибри в канелата подобряват здравето на дебелото черво и осигуряват защита от сърдечни заболявания.

Канелата е известна в медицината, особено в китайската с нейните качества на затопляне и сгряване. Поради тази причина, се използва като помощно средство при настинка или грип и помага за сгряване, особено при смесване с чай.

Канелата се използва най-вече в сладкарството, като се добавя към десерти, сладки питиета, конфитюри и сладка. В малки количества може да се използва като подправка на агнешко и птиче месо.

Тя се използва за подобряване вкуса на греяното вино, на кафето на зърна, в традиционните коледни сладки, в компоти, сладки супи, ястия от агнешко месо.

Има два основни вида канела цейлонска, тя е червеникавокафява и китайска, която е сивокафеникава и по-слабо търсена на пазара.

Канела може да се купи под формата на пръчици или на прах. Канелените пръчици могат да се съхраняват по-дълго от канеления прах, който е доста по-силно ароматизиран.

Канелата задължително трябва да се съхранява в плътно затворен стъклен съд на хладно, тъмно и сухо място. Канелата на прах издържа около шест месеца, а канелените пръчици остават свежи за повече от една година.

За увеличаване срока на годност на канелата помага съхраняването ѝ в хладилник.