Тази сутрин Виктор закъсняваше за работа. Дали часовникът не бе звъннал или той не бе го чул, нямаше никакво значение. Виктор трябваше да се състезава с времето, от което сериозно бе изостанал.
Когато се върна от работа, го чакаше го пухкава изненада. На креслото му се бе настанил гостенин, който го посрещна с мяукане.
Виктор разроши косите си с ръка и усмихвайки се каза:
– До колкото си спомням тази сутрин нямах котка.
Той погледна към прозореца, който бе забравил, когато бързаше за работа и поклати глава, след това се обърна към неканения си гост:
– Ясно от къде си се промъкнал. Странно държиш се, сякаш тук си живял цял живот.
Виктор огледа котката, която се оказа котарак.
– Няма нашийник, – каза си Виктор.
След първото запознанство, котаракът започна да обикаля Виктор и да се отърква в крачолите на панталона му, като от време на време мяукаше.
– Навярно си гладен, – каза си Виктор и бързо отиде до близкия магазин.
Там той бързо купи храна и котешки принадлежности, а след това се върна обратно.
Котаракът беше толкова доволен, че мъркаше, докато ядеше.
След като го нахрани, Виктор обиколи съседите си, с един единствен въпрос:
– Да ви се е изгубила котката?
Но съседите вдигаха рамене и не можеха да кажат, чий е изгубеният котарак.
– Явно, ще останеш при мен, но утре трябва до отидем до ветеринара.
На следващия ден новоизпечения собственик заедно с котарака посетиха близката ветеринарна клиника.
Котаракът бе проверен за паразити, бълхи, ваксинираха го и му направиха всички необходими процедури.
Ник, така нарече котарака си Виктор, вече се чувстваше като у дома си. Когато откри банята, веднага скочи във ваната. Спокойно, там нямаше вода.
Когато Ник се запозна с новата обстановка, взе да се заседява в скута на Виктор. През останалото време се въртеше край новия си стопанин и постоянно си „просеше“ милувки.
Виктор разказваше на приятелите си за появилия се от не знам къде котарак:
– Мисля, че е доволен от новото си място. Какво да го правя, той сам избра мен и моя дом.