Делян се загледа в небето. Завладяващата красота на звездите го очарова. Но той беше отчаян.

Призори бе решил да сложи край на живота си.

– С мен ли си, Господи? – извика с болка Делян. – Пука ли ти изобщо за мен?

Той се свлече на колене и заплака.

– Защо, Господи, не беше с мен? Как можа да ми причиниш това?

Тишината усилваше гнева му:

– Ти ме предаде и ме остави! – Делян крещеше в празнотата наоколо.

Безмълвие и пустота. Само звездите проблясваха в небето.

Делян се чувстваше дребен, като джудже спрямо вселената.

Милиони звезди и галактики говореха за необятността на Бога. Делян усещаше колко е нищожно разбирането му за нещата.

Далечен спомен го върна назад, когато повярва в Бога. Беше попаднал непредвидено на едно богослужение. Вън валеше и той се скри на сухо в близката църквата. Думите казани от амвона привлякоха вниманието му. Тогава Божията любов се изля върху него и той я почувства съвсем осезаемо.

По- късно му предложиха доста по-платена работа. От там всичко тръгна надолу.

Бог не искаше Делян да приеме тази работа, но той не Го послуша. Започна да работи и през почивните дни, отменяше отпуските си, пренебрегна жена си и децата си.

Бе станал жалък и окаян, за това бе решил да сложи и край на живота си….

Внезапно осъзна, че Бог не бе го е изоставил, но той беше отхвърлил Бога и се разплака. Гневът му се усмири.

– Отдавам ти всичко, Господи, – каза накрая Делян.

Той усети Божието присъствие, потопи се в мира, подарен му от Бога и намери утеха.

Много често чувам край мен да казват:
– Любовта премина.
– Той не е такъв, какъвто беше преди.
– Тя много се измени.
Моята баба казваше:
– Представи си своята половинка болна и безпомощна. Болестта отнема човешката красота, а безпомощността показва истинските чувства. Можеш да се грижиш за него или нея ден и нощ, да ги храниш с лъжичка и да чистиш след тях, а в замяна на това получаваш само чувство на благодарност. Това е истинската любов, всичко останало са детски капризи.

Един мъдрец вървял по заснежено поле. Изведнъж видял плачеща възрастна жена.

– Защо плачеш? – Попитал я той.

– Защото мисля за своя живот, младостта и красотата си, която съм виждала в огледалото и за мъжа, който съм обичала. Бог е жесток, щом ми е дал способност да помня. Той е знаел, че аз ще си спомня за пролетта на своя живот и ще заплача.

Мъдрецът стоял сред снежното поле, взирайки се в една точка и се усмихвал.

Изведнъж жената спряла да плаче.

– Какво виждате там? – Попитала тя.

– Поле от рози, – казал мъдрецът. – Бог е много милостив към мен, защото ми е дал възможността да си спомням. Знаел е, че през зимата ще си спомня за пролетта и ще се усмихна.

Попитали един 90 годишен старец:

– Обичаш ли Господ Исус Христос?

Той отговорил:

– Да, обичам Исус Христос, но мога да ви кажа нещо по-добро.

Човекът, който задал въпроса на стареца бил изумен:

– Нима може да има нещо по-добро от това да обичаш Исус Христос?

– Да, – казал старецът, – Господ Исус ме обича!

Любовта на Исус Христос е постоянна и непоколебима. Тя не знае приливи и отливи като човешката любов. Неговата любов и милосърдието Му прави нашия живот възвишен, целеустремен, осмислен и прекрасен. Той ни издига над света и ни дава възможност по друг начин да погледнем на околните.

Не се съмнявайте във Божията любов, тя е неизменно присъща на Господа, както и Неговата Святост. Колкото и да са били лоши вашите грехове, Исус Христос ви обича. Ако не беше тази любов, никой от нас не би се надявал на бъдещ живот. Неговата любов към нас е вечна.

Никое описание на океана не може да ви даде представа за неговата красота, докато не го видиш с очите си. Точно така е и с любовта на Господ Исус Христос.

Докато не я приемете и не я изпитате, вие не сте се примирили с Него. Никой не е в състояние да ви опише Неговата любов.

Голгота свидетелствува за две неща: за степента на човешкия грях и за безпределната любов на Исус Христос, Който не пощади Себе Си заради нашето спасение. Голгота дава напълно изчерпателен отговор.

Никой от нас не е обичал и не обича така горещо и саможертвено, както ни обича Исус Христос. Любовта на човека е по „заслуги“, а любовта на Христос е по благодат, даром, без всякакви основания и заслуги.

Белезите от раните по краката и ръцете на Христос са вярна гаранция за това.

В Ейлат, най-южният град на Израел, разположен на брега на Червеното море има достатъчно много ресторанти, барове и различни видове закусвални.

Но специално внимание се обръща на ресторанта, който е под водата. Той се смята за второто по рода си заведение от такъв тип.

Подводният ресторант е открит през 1993 г. и се нарича „Red Sea Stars“. Той е разположен на дълбочина 6 метра.

В комплекса влизат бар, ресторант и обсерватория, единствената нощна подводна такава. В ресторанта има 90 места.

Конструкцията на ресторанта е направена във форма на звезда, в която има 62 безформени прозореца, през които посетителите могат напълно да се насладят на откриващата се пред очите им красота на подводния свят. Пред погледите им бавно минават ярки риби и водолази.