Слънцето прежуряше. Лъчите му проблясваха върху вълните на водната шир, чийто край не се виждаше.

Таня почиваше с родителите си на пясъчния бряг край морето. Тя бе само на 10 години, но бе много любознателна и наблюдаваше с интерес голямото водно пространство.

Внезапно нещо много необичайно привлече погледа на момичето. Морето се разпени. На всеки друг това можеше да му се стори тривиално, но момичето бе убедено, че става въпрос за нещо много важно.

На урок по география Таня бе слушала за цунамито. Бе им прожектиран филм, в който се разказваше за някои от признаците при приближаване на цунамито.

– И сега е същото, – каза си Таня. – Водата се пени и внезапно се появява рязък прилив.

Момичето веднага изтича при семейството си и разтревожено каза:

– Трябва да се махаме бързо от тук, скоро ще има цунами.

Баща ѝ тръгна към хотела, за да предупреди персонала му, но майка ѝ посрещна думите ѝ с недоверие. Тя не повярва на дъщеря си.

Таня застана до майка си и смело заяви:

– Мамо, повярвай ми, наистина ще има цунами. Аз тръгвам.

– Чао, – спокойно каза майка ѝ и помаха с ръка.

Бащата на Таня през това време бе предупредил дежурната охрана и хората бързо бяха евакуирани от плажа.

Семейството на Таня се скри в хотела няколко секунди преди да приближи мощната вълна.

Причината за цунамито бе скорошното земетресение не далеко от крайбрежието. Вълната удари обширен район и уби хиляди хора.

Настойчивостта на Таня спаси живота на много люде, които в същия ден почиваха на плажа. Тя бе наградена от властите за това.

Нощта погълна последните отблясъци на деня. Децата уморени от игрите през деня, бяха насядали край дядо Радан. Те с нетърпение очакваха да им разкаже приказка или нещо интересно.

Старецът ги погали по главите, усмихна им се и започна:

– Пескадеро, намиращ се на Калифорнийското крайбрежие, е известен като „Силициев бряг“. Дългата ивица на пенестия прибой с разтърсващ рев шумно се придвижва и гърми сред камъните, лежащи на брега. Те изчезват в прегръдките на безмилостните вълни, които ги яздят, прехвърлят и разкъсват, след което се разбиват в острите ръбове на скалите.

Детските очи бяха широко отворени. Може би се представяха буйните вълни, които заливаха каменистия бряг.

– Ден и нощ, непрекъснато без спиране продължава това триене между камъните и необузданите и непокорни талази, – звучеше бавно и спокойно гласът на дядо Радан. – Няма почивка за това движение. И какво се получава накрая?

Децата, които се бяха сгушили в дядо си, чакаха с нетърпение отговорът на мъдрия  старец.

– Туристи от всички страни се стремят към това място и събират тези прекрасни камъни, – отвърна дядо Радан. – С тях украсяват стаите си, слагат ги в приемни зали или върху почистени камини. Като цяло тези камъни много високо се ценят.

– И ние имаме такива в гостната, – обади се Тихомир, – но не зная от къде точно са.

– Те са от нашето Черноморие, – обясни старецът. – А знаете ли, че там на мястото, за което ви говоря, има и други камъни?

– Пак ли такива красиви или са още по-хубави? – попита нетърпеливо Мимето.

– Ако се обиколи носа, където скалата прекъсва силата на вълните, – поде отново възрастния човек, – В този тих ъгъл, закътан от бурите, вечно осветен от слънцето, ще откриете много камъчета, които никога не са очаровали туристите.

– Защо? Защо лежат там години наред и никой не ги взема? – разочаровано извика Деси.

– Защото вълните не са ги докосвали и покоя, които са имали, ги е оставил такива, каквито са си били: груби, ъгловати, лишени от всякаква красота.

Децата тежко въздъхнаха.

– Шлифовка се получава само при триене, – каза старецът строго. – Знаете ли защо ви разказах това днес?

Очи,  в които бе затаено любопитство, се насочиха към дядо Радан

– Бог знае мястото, което е предназначено да заемаме, – каза старецът. Нека да Му предоставим възможност да ни подготви за него. Тъй като Той знае каква работа трябва да извършим, нека Му позволим, да ни тренира така, че да можем да я изпълним.

Децата разбраха какво имаше в предвид дядо им.

– Почти всички Божии скъпоценни камъни са кристализирани сълзи, – допълни старецът и прикани децата да си лягат.

Според повечето хора Австралия е свързана с ръгби, кенгуру, аборигени и Операта в Сидни.

Милиони туристи посещават тази страна ежегодно, но малцина от тях знаят за така наречената „Стълба към Луна“.

От началото на март до средата на октомври всяка година отразяването на нашия спътник в морето създава красива илюзия за стълбище, водещо до небето.

Този великолепен спектакъл може да се наблюдава само 3 нощи в месеца по цялото крайбрежие на Австралия.

Но повечето хора, които знаят за него, отиват в град Брума. Местните жители са наясно с това и печелят добре, като продават хиляди тематични сувенири на туристите.

И докато гостите гледат спиращата дъха илюзия, ги развличат артисти.

Автономните електрически лодки ще започнат да се движат в южната част на страната до края на 2018 г.

Над проектът работят химическия концерн  Yara и компанията Kongsberg Group. Перспективата за електрически безпилотен товарен кораб незабавно доведе Норвегия до лидерите на „умното“ корабостроене в света.

Според плановете на разработчиците, до края на 2018 г. първите автономни съдове с торове ще започнат да се движат между пристанищата на Пошгрюн и Бревик в южната част на страната.  Разстоянието все още е смешно: няколко десетки морски мили.

Но по този маршрут известните революционни разработки на Kongsberg ще установят най-новото си навигационно оборудване – радари, фарове, камери и сензори, които ще водят „интелигентен“ контейнерен кораб по водата, както по релси.

Очаква се първите кораби да струват три пъти повече от обичайното, но тяхното съдържание ще бъде десет пъти по-евтино.

Въздухът около него също ще бъде по-чист: един електроход Yara Birkeland ще замени 40 000 дизелови камиона годишно.

След 2020 г., когато оборудването ще бъде подложено на изчерпателно тестване и най-вече ще бъде разработена правната рамка за автономното корабоплаване, нищо няма да попречи на норвежките компании да обхванат цялото крайбрежие на страната, а защо не и цяла Европа.

Даже и спокойната вода крие много опасности. Просто ние сме свикнали да не забелязваме това, което не виждат очите ни.

Момче решило да направи снимка на странните вълни и само не разбрало, как се оказало в смъртна опасност.

Близо до южното крайбрежие на Франция е разположен малък остров Овк. Той е известен с необикновените си квадратни вълни, които възникват неочаквано и така изчезват.

Повечето от туристите са наясно с опасността. Работата е там, че тези вълни се формират на границата на топлите и студените течения.

Такива вълни влачат и поглъщат човек под водата, като фуния.