Мнозина вярват, че библейските истории са чиста измислица. Но днес има много археологически находки и изследвания, доказващи, че много от ситуациите, описани в Библията са реални.

През 2014 г. четирима студенти физици от университета в Лестър решили да тестват правдоподобността на инструкции за построяването на Ноев ковчег, споменати в книгата Битие.

Те искали да разберат може ли да плува ковчег с размери 300 лакти на дължина, 50 лакти широчина и 30 лакти на височина. Един „лакът“ е приблизително 48 см. Това означава, че ковчега има дължина 145 метра, 24 метра ширина и 14 метра височина. Подобни размери имат малки модерни товарни кораби.

Библията казва, че ковчегът е направен от гоферово дърво, но никой не знае какво е това. Предполага се, че това е разновидност на кипариса, затова студентите използвали него.

Празен ковчегът ще тежи около 1,2 милиона килограма. Изчисленията са показали, че кораб под формата на кутия може да превози почти 51 милиона кг товар.

Тъй като в Библията е написано, че на борда на ковчега са били взети „от всяко създание по една двойката“, то се изчислява, че на борда на ковчега са се побрали 35 000 различни двойки животни.

Хората са странни същества. Те с еднаква сила могат да обичат и да желаят смъртта на себеподобните, създавайки оръжия, от които можеш да изтръпнеш.

Съветският екраноплан „Лун“ е бил един от най-амбициозните проекти в областта на хибридния вид транспорт.

Екранопланът бил нещо средно между кораб и самолет.

Предполага се, че това транспортно средство е трябвало да лети само на няколко метра над вода, лед или сняг.

За съжаление или радост не знам, но това чудовище не е получило широкото приложение.

Руските експерти са разработили уникален костюм, който в случай на аварийна ситуация по време на работа в откритото пространство, е в състояние да върне на кораба или станцията астронавта. Светът все още няма такива разработки.

Системата за спасение, била внедрена в скафандър „Орлан“, който често се използвал в космоса. Уникалността на това устройство е, че всичко става автоматично, така че влиянието на човека е сведено до минимум.

Тестовете се провеждат на специален стенд на земята. А на станцията ще трябва да се установят някои радиомаяци, които ще управляват по радиосигнал спасителна система.

Известно е, че скафандърът ще има 16 микродвигателя, необходими за стабилизиране, обръщане и преместване в безтегловност. Важно е, че тук се използва реактивна струя, която е кислород под голямо налягане.

Устройството е доста умно. То може да определи разстоянието до кораба или станцията, а след това приеме необходимите решения. В този случай става въпрос за отдалечаване на разстояние повече от 100 метра.

Интуицията му подсказваше, че вече наближаваше позициите. Иван спря и се огледа. Никаква промяна. Пред погледа му се простираше поле осеяно с ями от снаряди и осакатени почернели дървета .

Тегнеше неестествена тишина. От непоносимото безмълвие по гърба на Иван полазиха тръпки. Той отправи тревожен поглед към сивото небе.

Иван усещаше нещата предварително, за това не се изненада, когато чу страшния вой на снарядите. Затракаха картечници. Иван нямаше време да мисли, но инстиктивно се хвърли в най-близко изровената от снаряди яма. Когато се изтърколи в нея, над главата му изсвистяха куршуми. Краката му хлътнаха в голяма кална локва.

И тогава го видя. Той беше от противниците, легнал по гръб, само на три метра от него. В ръката си държеше револвер, който беше насочил срещу Иван. В очите му се четеше страх, ръката му трепереше, но пръста му бе на спусъка и всеки момент можеше да възпроизведе изстрел.

Иван нямаше време да реагира, защото при падането бе затиснал оръжието под себе си. Какво можеше да направи? Погледна противника в очите си и каза:

– Не стреляй приятелю!

Странно, но другият го разбра и каза на родния език на Иван:

– Няма да стрелям, ако и ти …….

Но не успя да довърши думите си, защото взрив разтърси земята. Зашеметени, двамата се проснаха по очи и се притиснаха към влажната пръст, сякаш искаха да се скрият в нея и да избягат от този обезумял свят.

Експлозиите прогонват разума и остава само инстинкта за самосъхранение.

Настъпи тишина и двамата бавно надигнаха глави. Бяха останали живи.

– Проклета война, – изруга Иван.

– Властта дадена на определени хора, се използва само за зло. Нашият век трябва да бъде по-разумен. Постигнали сме толкова много неща. Ето имаме електричество, непотопяеми океански кораби, летящи машини, мигновенна връзка със всички краища на света ……

– Колко е глупаво всичко? Когато ни агитираха за тази война ни излъгаха, че тя ще сложи край на всички войни, – каза с тъга Иван.

– Думите като чест, съвест, дълг, вярност, добро и зло се употребяват от хора, които са алчни, търсещи облага и изгода от всичко. Те най-безсъвестно, заради своите интереси и печалби, ни заставиха  да се бием един срещу друг.

– Така е, – съгласи се Иван. – Преди малко взаимно щяхме да се избием. И за какво?

– Обикновените и честни хора ставта жертва на шепа алчни създания, потъпкали представите за добро и зло.

Над полето бързо започна да се спуска мрака. След малко Иван надникна предпазливо от ръба на ямата и махна с ръка на другия войник:

– Вашите са наляво, приятелю. Сега е моментът, преди да се стъмни. Нощем стрелят без да питат. Пълзи внимателно и успех.

Другият изпълзя от ямата и се насочи към позициите на своите.

Сградата на православия храм е построена в Горно-Алтайск през 1990 г. от сибирски бор, а след това  е пренесена на кораб за доставки на Руската антарктическа станция Белингсхаузен, разположена на остров Кинг Джордж.
Първоначално двама монаси от руски манастир доброволно са прекарвали в Антарктическата църква година. Оттогава манастира ежегодно изпраща свещеници – игумени в Троицкия храм.
Въпреки разрушителната сила на полярни ветрове, дървената конструкция висока петнадесет метра е непоклатими в продължение на повече от 10 години.
Църквата може да побере до 30 енориаши. Тук идват да се молят служители от руската, чилийската, полската и корейската станции, намиращи се в Антарктида.