В малкия град имаше празник. Свещеникът на местната църква отец Николай бе служил на това място 45 години. И сега бе организирана прощална вечер поради пенсионирането му.
На събирането бе поканен и кметът, почитан и уважаван човек. Той трябваше да изнесе кратка, тържествена реч, но закъсняваше.
Тогава организаторът на празника покани отец Николай:
– Споделили вашите първи впечатления, когато дойдохте в нашия град!
– Когато при мен дойде първият човек от тук да се изповяда, – започна свещеникът, – настръхнах. От това, което чух реших, че архиепископът ме е изпратил на ужасно място.
– Толкова ли зле бе всичко? – обади се някой от присъстващите.
– Този човек ми сподели: „Взех от родителите телевизора им и тайно го продадох. От касата на фирмата откраднах много пари, а след това набедих друг човек и той влезе вместо мен в затвора. Освен това се забърках и в продажба на наркотици, ….“
– Боже, – извика една дебела дама с широкопола шапка, – какъв човек само.
– Но с времето се срещнах с останалите енориаши и видях, че не всички са такива, – продължи спокойно своето изказване свещеникът. – Констатирах, че хората са добри и много отговорни …..
Внезапно се появи кметът. Той смутено започна да се извинява за закъснението:
– Нали разбирате, належаща работа …. и то в последния момент.
– Е, нали все пак успяхте да дойдете, – спокойно го посрещна организаторът на тържеството. – Сега можете да кажете и вие своето слово.
Малко припряно и забързано кметът започна:
– Никога няма да забравя деня, когато нашият свещеник се появи за първи път тук в нашия град. Имах щастието да бъда първият, който призна пред него …
В залата всички навели глави смутено слушаха изказването на своя кмет и мълчаха.
