Един свещеник дълго се борел с клюките в своята църква, но никакви мерки не помогнали.
Един ден той застанал отпред и обявил:
– Дълго се молих и взех решение. На пролет всички ще се кръстим отново, но този път с отворени уста.
Всички били удивени и възмутени:
– Защо е необходимо това? – обадил се един от негодуващите.
– Когато се кръщаваме, нашето тяло се потапя във вода, но езикът ни се укрива в устата и не се очиства, – отговорил свещеникът.

В човешката история хората често трябвало да крият лицето си зад маска. Днес много от тези предмети са доста странни.
Schandmaskes или „маска на срама“ е била форма на наказание в Германия през 17 и 18 век. Тя се носела за преразказване на мръсни вицове, клюки и други подобни социални простъпки.
Тази желязна маска била, за да унизи човека и да подчертае греховността му.
Маската предназначена за клюкари имала дълъг език, а на маската за безкруполните измамници – голям свински нос.

Много ѝ провървя в живота. Мъж красавец, грижовен и във всичко добър. От пет години вече бяха женени, а не можеха да се наситят един на друг. Такъв мъж знае как да угоди на една жена.

Тази неделя изобщо не излязоха от леглото. Нямаха в момента нищо друго за ядене освен един останал от вчера крем. Поомазаха се, но сладкото не щеше да влиза в гърлото им.

Изведнъж той скочи и каза:

– Мила, нима това е храна? Бих предпочел пържени картофи с месо и домати, допълнени от гърдите ти за закуска.

Тя разбираше мъжа си от половин дума и бързо приготви това, което той искаше.

Продължиха да пируват в леглото. Той омете всичко от чинията. Навсякъде беше напръскано с доматен сок, а малка част от него се стичаше от устата на мъжа. Награби пърженото телешко, обилно го напои с кетчуп и почти го нагълта…

На вратата се позвъни. Той надяна панталоните си и отиде да види кой е. Тя гневно изропта и си помисли: „Навярно е пак съседката. Тази нахална жена…
Събира клюки и ги разпространява, в това се състои целият ѝ живот. Двама мъже избягаха от нея…“

Тя наостри слух да чуе какво става на вратата. Да, не беше се излъгала, леля Ваня беше. „Старата вещица пак е надушила нещо!“ – засмя се тя.

– Свърши ми солта, бихте ли ми услужили с малко? – гласът беше мазен, а навярно се опитваше да погледне и вътре. – А къде е твоята? Какво прави? ….. Какво дъфчеш?…. Явно сте позабогатели! Я, виж какъв залък си налапал?!

Младият мъж невъзмутимо отвърна:

– От моята жена си похапвам. Да знаеш колко е вкусна само! Ела да видиш бурканите в коридора. От нея си направих яхния.

Жената избяга на стълбите и започна да крещи:

– Хора! Тук има канибал! – тя прегракна, но започна още по-силно да крещи, – Хванете го, той яде… – задъхвайки се тя не можеше да довърши фразата.

Съседите излязоха навън. Хванаха младия човек и го вързаха.
Съпругата му навлече в бързината един халат и надникна от вратата, за да види какво става. Мъжът ѝ бе целия омазан с кетчуп, сякаш беше облян в кръв.
Някой от живеещите се уплаши сериозно и побърза да се обади в полицията.

Когато двама униформени дойдоха и разбраха какво се е случило, едва се въздържаха да не се разсмеят. На леля Ваня ѝ стана обидно. Как могат да се шегуват така с нея, та тя е възрастна жена?! За това накара полицаите да
отворят всичките буркани със свинското в коридора, като упорито настояваше:

– Ами ако е заклал някой друг човек и го е консервирал в буркани?

Дълго време съседите избягваха младия мъж по стълбите. А той, когато ядеше месо в къщи все се шегува:

– Мила, не мога да те доям, мога ли да те поделя с леля Ваня?

Трима християни се събрали, за да признаят един на друг слабостите си:

Първият казал:

– Когато видя крупна сума пари, не мога да устоя на изкушението да си взема малко от тях.

Останалите двама казали:

– Добре, ще се помолим за теб.

Вторият споделил:

– А моята слабост е, че когато видя красиво момиче в църквата, не мога да й се нагледам.

Останалите двама заявили:

– Ще се помолим за теб.

Третият нетърпеливо заявил:

– Аз много обичам клюките. Едва ще дочакам да се прибера в къщи, за да разкажа на всички какво съм чул.

Наблюдавали ли сте жена, която замесва и разточва тесто? Да гледаш как някой върши работа, от която истински разбира, в това винаги се крие очарование.
Погледнете я! Тя наистина умее. Има необикновено, сериозно, вдадено и доволно изражение. Сякаш жрица изпълнява свещен ритуал.
Жените майсторки имат месести, розови и силни ръце, вечно посипани с брашно. Когато готви, всяко движение извършва с прецизност и увереност. В нейните ръце всички миксери, месомелачки и точилки извършват точно това, за което са създадени.
Видиш ли я, че готви, разбираш, че се намира в свят, където е на мястото си, сред неща, от които наистина разбира.
Като изключим случайните клюки, тя е намерила своето място.
Намерете мястото си в живота и се чувствайте удовлетворени от това, което вършите.