Когато чуем да се споменава за смърч, обикновенно си мислим за иглолосно дърво и няма да сбъркаме. Но знаете ли колко е полезен той за хората?
Кората на смърча съдържа дъбилни вещества, балсам и други. Дървесината съдържа смес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и остатък от арабофуранози. Иглите на дървото съдържат етерично масло, в състава на което влизат до 12% борнилацетат, 1-а-пинен, р-пинен и други.
Листните клонки също съдържат значително количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо мазно масло, в състава на което влизат приблизително около 5.2% линоленова, около 15.7% а – линоленова, около 29.5% а – линолова, около 23.6% р – линолова и около 11.4% маслена киселина. Те съдържат още към 22% суров протеин, към 12% безазотни екстрактни вещества и други.
Народната медицина използва младите клонки на смърч, които се събират заедно с пъпките, нарязват се още свежи и се сваряват със захар. Полученият сироп е ефикасно средство против кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също против рахит, скорбут и други.
Извлек от иглите на смърча в свежо състояние се прибавя във водата за къпане на децата, за освежаване и при разни екземи. Етеричното масло, което се получава от различните органи на билката, се употребява широко в медицината, парфюмерийната промишленост и козметиката.
При сухата дестилация на дървесината се получават редица важни за медицината и промишлеността артикули, като смола, терпентин, колофон и други. Гъстото масло, получавано от семената на смърч, намира широко приложение в безиреното и лаковото производство, става и за горене.
Дървесината се използва освен за строителни материали, в столарството и други, така и за получаване на медицински въглен на прах, който се употребява като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се прилагат за щавене на кожи и за получаване на медицински катран, колофон, дървесинен оцет.
Малцина знаят какъв чудесен лечебен ефект имат обикновените смърчови шишарки. Колкото повече са те в дома, толкова по-здравословен и чист ще бъде въздухът, който вдишваме. Добре е да се снабдим с шишарки за зимата, но не като ги късаме от дървото, а като съберем опадалите около него.
Според народната ни медицина отвара от игличките, клончетата и шишарките на смърч подсилва имунитета. Ваните със смърч са подходящи при нервни разстройства и преумора. Настойка от шишарките се прилага при ангина, пневмонии, астма и за профилактика на остри заболявания на горните дихателни пътища.
Народна медицина предлага следната рецепта за отвара с връхчета от смърч: Измиваме и нарязваме 3 супени лъжици връхчетата на ситно. Кипваме ги в 3 литра вода и варим 10 – 15 минути, след което прецеждаме през цедка и марля. По желание подслаждаме с мед.
Внимание! Отварата от смърч не се препоръчва за бременни жени.

Семената на сминдуха са използвани като подправка и лечебно средство още в миналото от египтяни, гърци и римляни.

Заради антисептичното му действие сминдуха се употребява за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се приема за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт.

Китайски лечители го предлагат на мъже с репродуктивни проблеми.

Свежите листа и клонки на сминдуха са богати с етерични масла, витамини – витамин С и други ценни вещества.

Чубрицата и сминдухът в шарената сол имат способността да пробуждат сетивата. Със своето силно ухание в миналото сминдухът се е използвал за свестяване на хора, изпаднали в безсъзнание.

Сминдухът стумулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Освен това подобрява апетитът и възстановява силите на организма.

Сминдухът е популярна подправка, която у нас вирее почти навсякъде, но най-често се среща в Североизточна България.

Освен като неделима  съставка на шарената сол, сминдухът се използва при приготвяне на суджуци, наденици, пъстърма и други деликатеси от месо и риба.

Свежите листа и клонки на сминдуха служат като добра подправка на ястия от месо. Сминдухът отлично се комбинира и с други подправки като чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен.

Сминдухът притежава свойството да поема лесно миризми, за това трябва да се съхранява отделно.

Ако се запекат, семената на сминдуха, те придобиват характерен аромат на ядки.

Малки количества чимен, другото име на сминдуха се съдържа в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основната съставка на сместа „панч форон“ от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен „кмели-сунели“.

Професор Владимир Динец от Университета в Тенеси забелязал, че крокодилите много обичали да играят. Освен това, те играят не само с предствители от своя вид, но и с други животни, например с видрите, даже и с човек.
В резултат от 3 хиляди часа наблюдение на крокодили, професор Динец забелязал 3 основни начина, чрез които те се забавляват. Най-любимият им бил игра с различни предмети: топка, различни плаващи във водата растения и клонки, ….
Освен това крокодилът обича да вози приятелите си на гръб. Също да плават по вълните и да се гмуркат надолу.
Като пример за отношение между видовете професор Динец привежда историята за човек, който спасил прострелян крокодил и след време станали приятели. Те заедно плували и играели. Крокодилът се преструвал, че напада човека, но не му причинявал вреда и нямал нищо против дружеските прегръдки.
Това проучване добавя тежест на теорията, че способността да се играе е универсална характеристика на „умните“ животни, т.е. животни, които показват умение да се адаптират към обстоятелствата.

Още от времето на Чингизхан  е съществувал интересен метод за преодоляване на широки реки. Всеки войн е имал мека обработена кожа от козел или теле, по краищата на която през дупчици минавало здаво и тънко въженце. В кожата слагали дрехите и оръжието, след което война затягал въженцето. Получавал се голям добре затворен чувал, пълен с въздух.

Обикновенно връзвали чувала за опашката на бойния кон и плували държейки се за него. Израстнали край буйни реки, монголите лесно преодолявали по този начин всякакви водни прегради по пътя си. От тях някои казахи са заимствали споменатия метод.

Но основната маса казахи, от стари времена са използвали съвсем друг начин. Те вкарвали във водата освободените от товар коне наведнъж, като най-отпред пътували най-опитните и силни животни. В средата, пазени от майките си, прекосявали водата жребчетата. Хората правели салове от камъш и върбови клони и само малка част от тях използвали надути бичи стомаси и изсушени тикви.

Ако сте се наранили в гората, знайте че тя е пълна с естествени лекарства. Всичко, от което се нуждаете е малко знания за да ги използвате.
От незапомнени времена е известно, че кората на някои дървета има целебни свойства.
Треска, болка в мускулите, остеоартрит, главоболие, менструални болки, артрит и възпаления, включително бурсит, тендинит и наранявания като навяхвания – всички те могат да бъдат лекувани с дози от природния салицин, извлечени от кората на тополата.
През 19 век учените са извлекли от кората на тези дърветата салицин, определяйки го като мощен аналгетик, а след това е продаван като ацетилсалицилова киселина, която ние днес знаем като „аспирин“.
Салицина се съдържа вътре в кората на дървото, между грубата кора и твърдата дървесина.
Миризмата и вкуса на кора от топола е много подобен на аспирин. Можете да сдъвчете част от кората и да я преглътнете с малко вода. Ако не ви харесва да я дъвчете, то кипнете за 10 минути около две чаени лъжички от кората на тополата. От тази напитка можете да приемате 3-4 чаши на ден.
Запомнете! Вземете само толкова колкото ви е необходимо, а останалото запазете непокътнато. Не наранявайте дърветата, като премахвате кората от ствола. Вместо това използвайте малки клонки, така ще намалите вредните последици.