Разработчици от Дрезден са създали джобно зарядно устройство, което работи на газ за запалка и съдържа своя собствена горивна клетка, преобразуваща течното състояние на елемента в електричество.
Автономното зарядно устройство може да осигури не само смартфон, но и таблет, и GoPro камера.
Това е “ квантов скок по отношение на производителност и наличност, в сравнение с конвенционалните зарядни устройства“. Освен това „Kraftwerk е малка преносима електростанция. Удобното и много леко устройство осигурява надеждно захранване по всяко време, навсякъде, и не зависи от връзката към източник на захранване или електрически контакт“.
Едно газово зареждане може да захрани 11 телефона. Kraftwerk ви позволява да създадете своя собствена енергиен с помощта на малко удобно устройство в такива големи количества, че можете да пускате вашия iPhone, таблет, или дори камера GoPro за няколко седмици.

Един учен пленен от песента на славея, решил да разгадае тайната на прекрасния му глас. Оставил всичко и слушал тази птица в градината си. Но изкуството оставало загадка за него, както и преди. Той искал да разбере всичко за славея, но бил много горд и не искал да моли за нищо. Веднъж любопитството му наделяло.
– Ей , славейче, – обърнал се той към птицата, – изучил съм премъдроста на много науки, но не мога да разбера защо и как пееш?
– Пей и ще разбереш, – казал славеят.
– Какъв странен съвет! – изненадал се ученият. – Виждаш, че аз не съм артист или художник. Мелодията на твоята песен ме измъчва повече от всичко на света. Моля те, открий ми нейната тайна.
– Пей, – казал славеят, – няма какво повече да добавя към това.
Гневът помрачил очите на ученият.
– Твърдоглавец!, – със злоба прошепнал той, – намислил си да ми се присмиваш! Ти не желаеш да ми откриеш своята тайна. Почакай, сам ще си я взема.
Той хванал певеца и го затворил в клетка. Плененият славеят престанал да пее.
– Ей, приятел, къде изчезна твоята песен? – Гневно извикал ученият, но отговорът бил дълбоко мълчание. „Това трябва да е скрито дълбоко в гърлато му. Проклета птица. Но аз ще погледна, какво е успял да скрие от мен,“ – помислил си ученият.
И ученият убил прекрасната птица. С остър нож разсякал гърлото ѝ, но не намерил нищо освен безжизнена плът. Тогава той решил да погледне по-надълбоко. Разпорил нешната ѝ гръд, изкарал вътрешностите ѝ, дълго ровел из тях и ги наблюдавал през микроскоп.
Много се старал този учен, ден и нощ се трудил, без почивка. Увличайки се, той позабравил, какво търсел в началото. А когато изпълнил тетрадката си с множество бележки, написал трактат „За славея“. Една трета от думите били на латински, а една четвърт на гръцки.
Трактатът донесъл на ученият огромен успех. В дворецът го славели, сам първият министър му връчил лавров венец. Академиците го аплодирали за откритията му. Колегите му го обсипвали с похвали.
– Колко талантлив е този учен! Какъв любознателен ум! – възхищвали се те.
– Помислете само, той първи в света е изчислил обема на белите дробове на славея! – щастливи заявявали други.
– И ларинкса, – превъзнасяли го трети, – измерил го е, както никой друг до сега. Има ли друг равен на него?
Гърдите на ученият били окрасени с медали. Ученият можел да се гордее с тях, той толкова добре бил се потрудил!
Ученият ликувал, До неговото завръщане прислугата въвела в дома му образцов порядък. Когато всичко блестяло, погледът на една от прислужничките попаднал на трупа на малкото птиче, той лежал на масата на учения.
– Каква гадост, – плеснала с ръце тя. – Как не съм я забелязала по-рано?
И прислужницата хвърлила останките на птичето в кофата за боклук.
А през това време се носели възгласи:
– Слава на ученият! – тръбели по всички площади глашатаите.
– Почит и уважение на достийният гражданин! – викали мъжете от Голямото събрание. Простодушният народ не можел да сдържи радостта си, чувайки тези думи. Смях и весели викове звучали наоколо. И в разгара на ликуването, само един човек, не бързал да го сподели, стоял тих и тъжен. Това бил самият учен.
Славата дошла до ученият, но той нямал покой. След като написа трактата, някаква тъга го спохождала, когато над земята се спускал полумрак. Някаква сила теглела ученият към градината и там стоейки под клоните на дърветата се вслушвал в тишината, опитвайки се нещо да улови. Какво било това? Ученият не можел да отговори. Ето той имал богатство и слава, какво друго му е нужно на човек?
Веднъж посред нощ, ученият се въртял в постелята си и правел напразни опити да заспи. Луннен лъч попаднал в отворения прозорец. Той леко докоснал учения, приканвайки го на път. И ученият сякаш отдавна го е чакал, откликнал на този призив. Той погледнал и видял пътека от лунно сияние, сребристо мигаща между дърветата. Дивна лекота изпълнила учения. Той тръгнал по пътеката и тя го завела на ръба на една скала, тъмната грамада се извисявала над околните хълмове и гори.
Недвижещи се звездите сияли в небето. По-надоли лунен прах, като килим, покривал короните на дърветата, а оттам …. се изливали до болка познати звуци. Пеел славеят, чистите му трели леко и на широко изпълвали пространството. Той изпращал поздрав и света се прекланял пред крилете му.
Тогава ученият разбрал, защо е тъгувал и защо е дошъл до тук.
– О, славейче, – казал той, – мислех, че съм те убил, но ти си жив и смъртта няма власт над твоята песен! Аз погубих твоето щедро сърце, но сега зная, че трябва да ти подаря моето. Днес аз ще корегирам тази грешка.
Казал благородния учен и с лъчезарна усмивка тръгнал в безкрайността на ноща, към песента, която толкова много обичал.

В Колизея за противник в боя на един древноримски престъпник била избрана кокошка.
В Древния Рим наказвали престъпниците като ги оставяли сами в Колизея срещу диви зверове. Обикновено това били лъвове, които веднага разкъсвали провинилия се, щом излезели на арената.
Такова наказание готвел император Гален на търговец, който продал на жена му фалшиви диаманти.
Когато търговецът стоял на арената, от клетката вместо лъв изскочила кокошка. Това предизвикало бурен смях у присъстващите, дошли да присъстват на екзекуцията.
Гален обявил:
– Той излъга и беше излъган.
След това търговецът бил освободен и пуснат да си иде у дома.

Книги и вериги – думи, които не се съчетава много добре. Библиотеката за разумните хора е и ще бъде съкровищница на необятното знание. Всеки обичащ да чете, много добре знае какво е библиотека. Когато бяхме деца, често бяхме гости в помещения, където съжителстват „умни и мъдри приятели“. Когато бяхме студенти едва не живеехме в читалните зали, готвейки се за изпити и семинари.
През средновековието, в Европа, книгите били много рядко явление и били много скъпи. Те „се помествали“ във вериги, за да се избегне някоя банална кражба. Едната част на веригата се закрепвала към рафта, а другата към обложката на книгата. Дължината на веригата била достатъчна, за да се извади книгата и да се чете от нея, но не и да се изнесе навън.
Подобна практика за съхраняване на книги се е ползвала до края на 18 век. Решаването на проблема с кражбите на книги, по този начин, се е сматало за цивилизован. В много библиотеки, читателят се затварял в отделна „клетка“ с избраният екземпляр книга. И когато свършвал с четенето, библиотекарят отварял „клетката“.

Когато в цирка показват представление с бенгалски тигър, арената се загражда и тя се превръща в голяма клетка. Тази мярка се взима, за да не се плашат зрителите.
Практиката показва, че бенгалския тигър може да стане добър приятел на човека. Тигърът Mulan Jamilah и студентът Abdullah Sholeh се сприятелили.
Индонезийски младеж намерил тримесечен тигър в Dilem Village. Това се случило преди шест години. Той взел животното и започнал да се грижи за него. Сега те са неразделни приятели. Тяхната дружба шокира не само местните, но и многобройните туристите.
За сигурността на Abdullah Sholeh трябвало част от дом да се превърне в клетка, оградена с метални пръти. Младежът уверява, че не чувства никаква опасност от своя раиран приятел. Той може спокойно да седи до бенгалския тигър, без да се страхува за здравето си.
Разбира се има случаи, когато Abdullah Sholeh получава от своя приятел драскотини, но това е, защото  Mulan Jamilah не отчита добре силата си в игрите и много силно драска с лапа.
Що се отнася за менюто на тигъра, той яде кокошки и козлета по два пъти на ден, сутрин и вечер.