През VIII в. пр.н.е в едно вавилонско писмо растението се споменава като билка от градините на вавилонския цар Мардук-апла-идин II. През XVI в. е спомената в книга за билки, като се препоръчва при киселини в стомаха. Авторът на книгата твърди, че редовното смучене на сок от тученица помага при разклатени зъби.
Листата на билката са богати на витамин А, В6, както и на витамин С, по отношение на който превъзхожда 7-8 пъти цитрусовите плодове. Тученицата съдържа желязо, калций, натрий, магнезий, фосфор, манган, омега–3 мастни киселини и други полезни вещества.
В българската народна медицина дрогата от тученица се използва като слабително и пикочогонно средство. Подпомага зрението, регулира кръвната захар. Скорошни изследвания на американски учени сочат, че растението оказва благоприятно влияние при диабет, инфаркт, леки изгаряния и ракови заболявания. Действа добре на сърдечносъдовата- и хормоналната система. Препоръчва се при възпалени очи, кисти, цистит, простатит, гъбични инфекции и затлъстяване.
Арабски лекари прилагат билката при лечение на главоболие, стомашни болести, ентероколит. Външно помага при рани, псориазис и мехури. На практика това чудодейно растение лекува всякакви болести и неслучайно е наричано от древните араби благословен зеленчук.
В България тученицата се приема за плевел, докато в цял свят се употребява като листен зеленчук. Препоръчително е да се консумира в свежо състояние. Младите ѝ листа имат леко кисел и солен вкус, а по-старите листа нагарчат. От листата на растението се приготвят вкусни и много полезни салати, които допълнително се овкусяват със зехтин, чесън, копър, лимонов сок и магданоз.
Салата с тученица
Необходими продукти: тученица – 300 г, домати – 300 г, зелен чесън – 2 стръка, ленени кълнове – 1 чаена чаша, копър – 1 стрък, зехтин – 2 супена лъжица, сол – 1 щипка, извара – 150 г
Начин на приготвяне: Почистете тученицата от дебелите дръжки, накиснете я в подсолена вода и я нарежете заедно с доматите и чесъна. Добавете кълновете, накълцания копър и изварата. Овкусете с подправките и разбъркайте.
Тученицата също така е отличен заместител на марулята, спанака, ладапа и киселеца. Освен в салати тя се употребява в супи, спагети, ястия с ориз, питки и баници, а дори и в таратор с орехи вместо краставица. Комбинира се успешно с извара, сирене и кашкавал. Сокът от тученица е чудесна витаминозна бомба.
В древността билката се е използвала за укрепване на организма след прекарано заболяване. Считало се е, че чаят от тученица пречиства кръвта.
Отвара от тученица се е приемала при гинекологични заболявания, мигрена, артрит, киселини в стомаха и гастрит.
Чай се приготвя, като 1 супена лъжица от билката се залее с 250 мл вряла вода. Оставя се да изстине и се прецежда. Пие се веднъж дневно.
От бурена може да се приготви домашен лосион против пърхот, като 1 супена лъжица изсушена тученица се залее с 1 чаена чаша вряла вода. Сместа се охлажда и с нея се разтрива скалпа след баня.
Освен лечебна билката е и подмладяваща. Маска от 2 супени лъжици каша от свежа тученица и 1 чаена лъжица овесено брашно прави бръчките по-малко забележими, подхранва и тонизира кожата на лицето.
Архив за етикет: инфекции
Средство, което прочиства кръвоносните съдове в мозъка от вредни вещества
Габърите се срещат в Азия, Северна Америка и Европа. В България естествено разпространени са два вида.
У нас обикновеният габър цъфти през късната пролет. Растението образува плодове в края на лятото. Те са с яйцевидна форма и са разположени в основата на триделна плодна люспа. Плодовете узряват през есента и при узряването им плодната люспа става жълта на цвят и чуплива. Основно се среща като примесен вид в буковите и дъбовите гори на надморска височина докъм 1500 м. Най-разпространен е в районите с надморска височина от 500 докъм 1000 метра, където се среща заедно с видовете дъб и липа.
Листа на габър са богати на дъбилни вещества, алдехиди, кофеинова киселини, кумарини, биофлавоноиди и други. Намерени са още етерични масла и аскорбинова киселина. Габъровите семена съдържат значително количество растителни мазнини.
За медицински цели се събират листата, кората и цветовете на габър. Листата се събират в късното лято. Пречистват се от случайно попаднали примеси и се сушат под стряха с добра вентилация или в сушилня, при температура до 40 градуса. Семената на габъра узряват между септември и ноември, след което започват да се разпръсват. След като се изсушат на слънце, те могат да се съхраняват и замразени в продължение на две години.
Екстрактът от листата на габъра действа противомикробно. Някои проведени изследвания показват, че габърът предотвратява образуването на атеросклеротични плаки в мозъчните съдове.
Опитни руски билкари използват настойките и отварите от цветовете на габър в борбата с мозъчните тумори, а също така за профилактика и лечение на нарушения на мозъчното кръвообращение. Издънките от габър пък се използват в някои страни, като средство против безплодие при жените или при опасност от аборт. Габърът се оказва ефективен и при диария.
Габърът е дърво с неизменна икономическа важност, от него се произвеждат така ценните дървени въглища. В миналото от габъра са се правели колела, бижута и други. Тъй като габърът е устойчив на износване, от него се произвеждат фурнири, паркети, музикални инструменти и дръжки на селскостопански инвентар. Запалено, това дърво гори с бездимен пламък, затова в миналото се е употребявал и в пекарните.
Сокът от габър има лечебни свойства. Той е по-беден на захари и те практически не се усещат. В него се съдържат различни други растителни киселини, както и вещества, които предотвратяват гъбичните инфекции. Като консистенция и прозрачност сокът от габър прилича на вода. На вкус, разбира се, се отличава с лека дървесна нотка.
Периодът, в който сокът може да бъде събиран, е около 2-3 седмици, в края на март – началото на април. При нараняване на кората от габъра изтича значително количество сок, който го предпазва. За да се събере сок, се маха малък участък от кората и в него се пробива дупка, като в долната ѝ част се поставя издялкана клечка, която да събира сока и да го насочва към подложен съд.
Руската народна медицина препоръчва настойката от цветовете на габър като средство, което прочиства кръвоносните съдове в мозъка от вредни вещества и подпомага мозъчното кръвообращение. Освен това настойката подхранва мозъка и помага дори при мозъчни тумори.
За да приготвите настойка от габър, залейте една супена лъжица цветове с 200 мл вряща вода. Оставете настойката така 1 час и я прецедете. Приемайте по 1/2 чаена чаша от течността 3 пъти на ден в продължение на 40 дни.
Като повечето билки и габърът не бива да се прилага без лекарско знание, тъй като при предозиране може да причини смущения в дейността на стомашно – чревния тракт и бъбреците.
Синдром на хронична умора
Човечеството страда от доста загадъчни заболявания днес като СПИН, болестта на Алцхаймер, ОРВИ – Остра респираторна вирусна инфекция, Болест на Пик, луда крава, …..
Едно от тях е синдром на хроничната умора.
Причините за това състояние съвсем не са ясни. То се среща често в цивилизованите страни. Характеризира се с продължителна умора, която не се отстранява и след продължителна почивка
За възможни причини се смятат прекомерен умствен и физически стрес, хранителни алергии, вирусни инфекции, неправилно хранене, ….
На риск са изложени преди всичко жителите на големите градове. Предимно хора с повишена отговорност при изпълнение на работата си.
Кучета инвалиди си помагат едно на друго
Това е историята на две кучета едното, от които е с едно око, а другото е напълно сляпо.
Ева е нечистокръвно леопардово куче. Своето детство изкарва на улицата. Поради множество инфекции е напълно оглушала и ослепяла с едното око. В навечерието на Рождество я намерили замръзнала, но жива. В приюта пробвали да я лекуват, но не се получило нищо.
Там Ева срещнала приятел по нещастие, напълно слепия двугодишен пес Дилон. Той имал стопанин, но поради болест ослепял и решили да се отърват от него, така той попаднал в приюта.
Между кучетата инвалиди се завързало истинско приятелство. Слепият Дилон имал превъзходен слух, а Ева виждала с едното око. Двете кучета ходели навсякъде заедно и ги кръстили „сиамските близнаци“.
Веднъж за Ева и Дилон се намерили нови стопани, но Ева скоро след това се върнала. Животните тъгували едно за друго. Обяснили положението на новия собственик на Дилон и той взел и Ева.
Сега двете кучета живеят заедно в новия си дом и изглеждат доволни от сегашния си живот.
Защо не трябва да се лекува кашлицата с антибиотици
Европейски лекари предупреждават, че не е необходимо да се прилагат антибиотици при лекуване на кашлица. Тяхната препоръка се основава на анализ от даните на 2000 пациента.
Лекарите смятат, че антибиотиците са неефективни при лечение на тези симптоми. Лечението с тези лекарства се оказали аналогично на „лечение“ с плацебо, което симулира терапевтично действие, каквото всъщност няма.
Любопитното е, че антибиотиците не се сработват с нито една възрастова група.
Освен това авторът на изследването Пол Литл от Университета в Саутхемптън, заяви, че лечението на дихателните инфекции с антибиотици дава странични ефекти като повръщане, обрив, диария, бактериална резистентност.
В същото време много болни се опитват да лекуват кашлицата си именно с подобни средства, предполагайки, че те са панацея за възпаленото гърло.