Васил посети с баща си имението, в което живееха баба му и дядото му.

– Виж какви са странни тези дървета! – посочи с ръка Васил към малка група със необичайно преплетени клони.

– А, това ли?! – усмихна се бащата. – Когато бях малък, вземах изхвърлен клон от едно плодно дърво, правех прорез в друго. Привързвах разхлабения клон към ствола на второто дърво.

– И никой ли не забеляза това? – попита Васил.

– Всичко беше добре, докато дърветата не започнаха да дават различни плодове от очакваните.

– А, както ние сме присъдени в Божието семейство, – възкликна Васил.

– Да, точно так, – зарадва се бащата на сравнението на сина си. – Тогава можем да имаме уверението, че в крайна сметка ще бъдем в рая.

Подобно на присадените дървета, когато се доверим на Христос, ние ставаме ново творение и ще дадем различен плод от досегашния.

Пазарът бе пълен с хора. Продаваха мъже и жени за роби. Обикновена смяна на господарите.

Всеки хвалеше стоката си, като се надвикваше с останалите.

– Много е як. Върши всичко, което му поръчаш, – така възпълничък мъж представяше Матьо, доскорошен роб в неговото имение.

Така прехвалената стока, стоеше отпуснала рамене.

Мъжът с уморените си очи безцелно се взираха в далечината. През пепелявото му лице прозираше срам. Гордостта, че е човешко същество, се бе отдавна стопила.

Внезапно пред Матьо се появи мъж със нежни очи.

Изглежда той виждаше истинската стойност и потенциала на роба, който бе безразличен и незаинтересован от поредния купувач, но …

Матьо забеляза някаква искрица в очите на мъжа, който плати исканата цена за него и го отведе със себе си.

В дома си новият господар го облече разкошно и го нахрани изобилно.

С Матьо никой досега не се бе отнасял толкова човеколюбиво, за това той бе готов всичко да направи за него.

Досещате ли се кой е Матьо и новият му господар?

Това е всеки от нас, който бе роб на греха, но за който сега се открива нов по-добър живот с Христос, новият ни господар, Който плати цена за нашата свобода, като ни откупи със собствената си кръв.

Но това не е краят, а началото.

Христос ни освободи, не да правим каквото си искаме, според нашата правда, а да Му служим и чрез живота си да Го прославяме.

Петко въздъхна с облекчение:

– Най-после в Рая. Даже Всемогъщият ми каза: „Браво“. И то за какво? За това, че прекарах живота си в спорове с други хора, коментирайки видеоклиповете в YouTube.

Той радостно подскочи и продължи:

– Не бях сигурен дали тази работа ще е достатъчна, но както се оказа, моят Небесен Отец наистина оценява и одобрява времето, което прекарах, спорейки с хора, с които не бях съгласен в YouTube. Наистина им показах! Сега мога да прекарам вечността в Рая!

И Петко потри самодоволно ръце.

Не всички в Рая бяха съгласни с това отсъждане. Много от тях влизаха в славата и блясъка на Рая като се трудеха, давайки на бедните, утешавайки скърбящите и грижейки се за вдовици и сираци.

– Как може упоритите дебати на Петко с несъгласните потребители на YouTube, да бъдат достатъчни за толкова жадуваното „Много добре“, дори „Браво“?! – възмущаваше се един от тях.

– Бях лекар и спасявах стотици животи, – обади се друг, – а този …. справедливо ли е?

– И аз бях доброволец в приютите за бездомни през почивните дни, а този е спорил с хората онлайн за теология и политика!

Петко прие леко спорещите и попита:

– Ей, тази година анонимния сарказъм и дребните обиди май се броят за нещо, а?

След което се отправи към небесното имение, приготвено специално за него.

Ами тези хиляди дебатиращи онлайн, които влязоха във вечното проклятие, защото никога не чуха Евангелието от Петко?!

За първи път символите, използвани от британските крадци по домовете, привлекли вниманието на хората през 2009 г.

Тогава на някои домове на графство Съри се появили зловещи тебеширени знаци, които приличали на детска рисунка.

За полицаите това изглеждало странно, защото собствениците на всички „маркирани“ къщи били обединени от една и съща беда, били ограбени.

Малко по-късно символите били дешифрирани. В някои от случаите  те предупреждавали за присъствието „безпомощна жена“ в имението или обозначение на обекта като „отличен избор“, а в други – се определяла степента на риска или се съобщавало, че „няма нищо в къщата, което да правят пари“.

Всички собственици на жилища получили инструкции при наличие на символи да ги премахват.

Британската полиция не спяла, защото предположила, че разкрития код ще накара изобретателните престъпници да измислят нов начин за предаване на „полезна“ информация.

Както машината на времето Тардис от сериала „Доктор Кой“, Даунинг стрийт 10 изглежда измамно малък.

Зад скромната фасада на къщата са скрити около 100 стаи, свързани помежду си с лабиринти, вестибюли и коридори. Има и градина с площ от две хиляди квадратни метра.

След смъртта на граф Ботмара, собственик на имението точно зад къща №10, се случило така, че точно имението на графа преминало във владение на Короната.

Крал Георг II го подарил на сър Робърт Уолпол, който се смята за първият британски министър-председател, тогава този термин все още не се използвал.

Уолпол приел дара с условието, че къщата ще бъде прехвърляна на всички следващи правителствените ръководители.

Работата по обединяването на къщите била връчена на архитекта Уилям Кент, който три години работел над този проект.