Атмосферата е газовата обвивка на нашата планета. Това не е ново, защото всеки го е учил в училище.
Но какво знаем за нея в действителност?
Знаете ли, например, че на височина 5 километра над повърхността на земята човек започва трудно да диша? А на 9 километра спира потокът на кислород в белите дробове.
Факт е, че на 20 километра водата, намираща се в тъканите на човека закипява и при разхерметизиране на кабината на самолета човек мигновенно умира.
На височина 36 километра човешкият организъм  попада под интензивното въздействие на йонизирано лъчение, това са първите космически лъчи, от които преди това човек е бил защитен от плътния слой на въздуха.
На височина 40 километра човешкото тяло изпитва опасните ултравиолетови лъчи на слънчевия спектър.
На височина 90 километра постепенно изчезват толкова обикновенните за нас свойства на атмосферата, като разпространението на звука и възникване на аеродинамична подемна сила и съпротивление.
На височина 100-130 километра управлението на аеродинамичния полет става невъзможно, летателните апарати могат да се управляват, само ако се използват реактивни двигатели.
Над 100 километра изчезва способността на атмосферата да провежда топлина, т.е. изчезва явлението конвекция, характеризиращо се с предаване на топлина чрез преместване на въздуха. На тази височина, топлината се предава само чрез топлинно излъчване.

Заведението не беше голямо. Вътре имаше общо осем маси и само двама посетителя. Станислава ги познаваше и им кимна. Те също ѝ се усмихнаха, но не проявиха никакъв интерес към кавалера ѝ.

– Е? – каза Любо, веднага щом седнаха със Станислава на една маса. – Обясни ми, какво интересно забеляза.

Станислава изглежда никак не бързаше и погледна в менюто. След това го остави бавно и погледна Любо.

– Ти имаш голяма заслуга за това, – започна тя.

– Какво толкова съм направил? – нервно потърка ръцете си Любо.

– Нали каза, че не бива да изключвам възможноста там, да намерим човекът, когото търсим? И аз насочих мислите си в тази посока.

– И ти мислиш, че е той?

– Не, жена му е.

– А, онази превзета крава, – измърмори Любо притеснено.

Станислава се засмя.

– Не бих употребила същите думи, но съм съгласна с теб.

– Стана ми противна още като ни срещна на вратата, – избърза да коментира Любо.

– Според мен тя те хареса. Такива погледи ти хвърляше, че ….

Любо се притесни и заби поглед в масата.

– Не забелязах, – уклончиво каза той.

– Такова нещо може да се забележи само от друга жена, но ти събуди интереса ѝ.

– Не знам, – нервно махна с ръка Любо, – такъв тип жени не мога да понасям.

– Интересно, защо тя ни накара да изпитаме и двамата неприязън към нея? – замисли се Станислава.

– Вероятно, – започна малко по-спокойно Любо, – защото тя символизира някаква смесица от амбициозност и безмилостен материализъм.

– Да, – съгласи се Станислава. – Виж у мъжът ѝ такова нещо не се забелязва.

– Стана ми симпатичен още в началото. Не бих го избрал за близък приятел, но има дружелюбно излъчване.

– Точно така, – каза настървено Станислава. – Не се отличава с нищо особено, много обикновен е.

– Определено не е човек, който е способен да убие, ако някой го заплашва с изобличение.

Станислава се съгласи с едно кимване на главата.

– Докато тя. – започна бурно Станислава, – е същинска лейди Макбет. Хитра и манипулативна убийца.

Любо застана като вдървен. Лекият шеговит тон на разговора се стопи за секунда, повя студенина.

– Тя е забъркана с документите и прането на пари. – тайствено прошепна Станислава.

Любо я изгледа със зяпнала уста

– Кога успя да измислиш всичко това? И сега какво ще правим?

– Отиваме в полицията, – каза съвсем спокойно Станислава, – и им разказваме всичко.

Любо не можеше да скрие раздразрението си от видимото ѝ безгрижие.

– Ами ако не ни повярват? – попита той  уплашено.

– Ти видя каква е, – каза притеснено Станислава. – Останалото си е тяхна работа, да търсят да разпитват, да проверяват.

– Хубаво е, че поне в това проявяваш здрав разум, – каза Любо.

Двамата се надвесиха над чиниите с деликатеса на заведението и дълго вечеряха без да проговорят. Това, което двамата бяха преживели си беше истинско приключение.

„А как расъждаваше само Станислава, – помисли си Любо, – същински Шерлок Холмс“.

Наближаваше 10 часа и двамата си тръгнаха, всеки потопил се в мислите си…….

Освен защитно облекло и оцветяване на лицето, съществува още по-ефективен и евтин начин да скриеш лицето си от камера за видеонаблюдения, именно чрез светодиоди.
Работата е там, че почти всички фото и видеокамери, особено черно-белите, слабо виждат в инфрачервения диапазон. Това се прави специално, за да се подобри качеството на снимките в слабо осветени помещения, в сумрак и тъмнина. За да се убедите в това, достатъчно е да обърнете обектива на камерата към дистанционното, например, от телевизор и ще видите как то мига червено. С невъоръжено око, това излъчване не се регистрира.
Използвайки този принцип, може да се направи устройство, което да осветява лицето ви за почти всички фотоапарати и видеокамери. Достатъчно е да си купите евтин светодиод, 9 волтова батерийка и да ги закрепите на шапката си или на нещо друго, което покрива главата ви.
Околните хора абсолютно нищо няма да забележат, но за видеокамерите лицето ви ще се превърне в голямо ярко петно.
Въпреки това, с малко по-добра камера, този метод не работи.

Японски учени са успели по оригинален начин да измерят  височината на Северното сияние в небето над Арктика, като са използвали две конвенционални огледално-рефлекторни фотоапарата снабдени с GPS – модул.
Първоначално те успели да използват изображенията от цифрова камера по време на създаване на триизмерния „портрет“ на Северното сияние за планетариума им. Те били много красиви и станало ясно, че те могат да се използват за изчисляване на височината, на която се заражда излъчването.
В Националният институт за полярни изследвания в Токио Катаока и неговите колеги са се опитвали да създадат триизмерен модел на Северното сияние, което смятали да демонстрират в планетариума на института. За това те взели две цифрови огледално рефлекторни камери и направили експедиция в Аляска, за да наблюдават „полярните фойерверки“.
Както учените обясняват,  човешкото око образува триизмерен образ и изчислява разстоянието до обекти чрез сравняване на изображения , взети от дясното и лявото око. Японските астрономи използват тази техника за 3D записа на полярното сияние, като разполагат камери на 8 км една от друга.
Получените снимки се оказали с неочаквано високо качество, което позволило на Катаока и колегите му да измерят височината на Северното сияние и да изучат отделни части на „светещия стълб“. Това не е първото проучване от този вид, но авторите са били първите астрономи, които са успели да постигнат резултати с битови оптични устройства .
“ Предлаганите на пазара GPS- модули за камери са станали доста по-евтини и популярни през последните години, което позволява на фотографиите да се записва точното време и място на всяко изображение . Смятам да разработя уеб сайт, който ще позволи на фотографите да публикува нощни снимки за любители и учени от всички краища на света , “ – заключава Катаока.

В нашият свят има много необичайни и неизследвани неща. Това, което вчера е било невъзможно днес е реалност. Първоначално всяко ново откритие се възприема като действие на вещица или магьосник от Средните векове. После страстите затихват. Хората започват по-внимателно да се вглеждат и накрая го използват за свое благо.
Навярно такъв път ще измине и иновационната фармакология.
Френският имунолог Жак Бенвенист е доказал, че „полезният ефект на лекарственото средство може да се предава под формата на излъчване, фиксирано в обикновена вода“.
Тази тема се преплита с идеите на Мазаро Емото за способностите на водата. Идеята е подхваната и усъвършенствувана от лаурятите на Нобелова награда Брайън Джоузефсън и Люк Монтание, които работят в областта на биофизиката и биохимията. Работата им се заключава в преобразуване на лекарства във вълново излъчване чрез използване на телекомуникационните мрежи.
Информацията носеща знание за всеки лекарствен препарат, се разпространява в електронен вид за потребителя, когато се прехвърли във водата се приема като предписан от лекар медикамент.
На пръв поглед звучи фантастично. Потребителят избира необходимия препарат. Изтегля приготвената матрица с излъчване на диск. След това този диск се поставя в резервоар за вода. Когато водата „се зареди“, може вече да се използва.
Този вид лекарства съвсем не отстъпват на сегашните лекарствени препарати. Те имат много предимства : отсъствие на странични ефекти, много са по-евтини, не предизвикват алергии, достъпни са, съкращава се времето за търсенето и купуването им.
В http://www.newpharm.ru/  можете да намерите списък с лекарства, които вече са били преведени под формата на вълнова информация. Тук ще намерите списък с „нови лекарствени форми“ на известни лекарства, като аспирин, тироксин, лекарства за загуба на тегло и др. Всички тези лекарства в „нова формулировка“ могат да бъде свален абсолютно безплатно по време на 30-дневния тестов период.
Живеем в 21 век и ерата на иновационите технологии изпреварват адаптирането ни към новата информация, за това се съмняваме и сме недоверчиви към тях.
Но има един лесен начин да се провери как действат такива технологии, като ги изпробваме и  установим как влияят на самите вас. Ако ние не знаем марсиански, това не означава, че той не съществува.