Такива качества като амбициозност, помагат да се издигнеш професионално. Въпреки това, прекомерно желание за лидерство е опасно за здравето.
Изследователи от Университета на Юта изследвали 500 студенти от последните курсове. Експертите сравнявали враждебно-господстващия комуникационния стил с приятелски-доминиращия.
Студенти от враждебна-доминиращата група отчели високи нива на стрес. Приятелски-доминиращите участници, като правило, считали себе си по-високо в социялния статус. И двата стила са били свързани с жажда за власт.
Психолозите са измерили кръвното налягане на 180 студенти по време на интензивни им разговори с други хора, които били помолени да се държи почтително или властно.
Студентите от враждебно-доминиращата група повишили кръвното си налягане, когато комуникирали с властен събеседник, но не и с тези, които се отнесли с уважение към тях. Между другото, високо кръвно налягане е един от основните рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания.
В друго проучване, експерти изследвали 94 млади двойки. При мъжете с враждебна-доминиращ стил се наблюдавало високо кръвно налягане. При жените с приятелско доминиращ стил е имало понижаване на кръвното налягане.
Също така, в изследването са участвали 154 двойки, които са били по-възрастни, средна възраст около 63 години. Сред тях, приятелско-доминиращ стил водел до ниски нива на семеен конфликт и високи нива на подкрепа.
Враждебно-доминиращият стил се свързва с намаляване на еластичността на артериите, голям брой конфликти и ниско ниво на подкрепа. Учените съветват враждебни хора да работят над своя характер.

Заведението не беше голямо. Вътре имаше общо осем маси и само двама посетителя. Станислава ги познаваше и им кимна. Те също ѝ се усмихнаха, но не проявиха никакъв интерес към кавалера ѝ.

– Е? – каза Любо, веднага щом седнаха със Станислава на една маса. – Обясни ми, какво интересно забеляза.

Станислава изглежда никак не бързаше и погледна в менюто. След това го остави бавно и погледна Любо.

– Ти имаш голяма заслуга за това, – започна тя.

– Какво толкова съм направил? – нервно потърка ръцете си Любо.

– Нали каза, че не бива да изключвам възможноста там, да намерим човекът, когото търсим? И аз насочих мислите си в тази посока.

– И ти мислиш, че е той?

– Не, жена му е.

– А, онази превзета крава, – измърмори Любо притеснено.

Станислава се засмя.

– Не бих употребила същите думи, но съм съгласна с теб.

– Стана ми противна още като ни срещна на вратата, – избърза да коментира Любо.

– Според мен тя те хареса. Такива погледи ти хвърляше, че ….

Любо се притесни и заби поглед в масата.

– Не забелязах, – уклончиво каза той.

– Такова нещо може да се забележи само от друга жена, но ти събуди интереса ѝ.

– Не знам, – нервно махна с ръка Любо, – такъв тип жени не мога да понасям.

– Интересно, защо тя ни накара да изпитаме и двамата неприязън към нея? – замисли се Станислава.

– Вероятно, – започна малко по-спокойно Любо, – защото тя символизира някаква смесица от амбициозност и безмилостен материализъм.

– Да, – съгласи се Станислава. – Виж у мъжът ѝ такова нещо не се забелязва.

– Стана ми симпатичен още в началото. Не бих го избрал за близък приятел, но има дружелюбно излъчване.

– Точно така, – каза настървено Станислава. – Не се отличава с нищо особено, много обикновен е.

– Определено не е човек, който е способен да убие, ако някой го заплашва с изобличение.

Станислава се съгласи с едно кимване на главата.

– Докато тя. – започна бурно Станислава, – е същинска лейди Макбет. Хитра и манипулативна убийца.

Любо застана като вдървен. Лекият шеговит тон на разговора се стопи за секунда, повя студенина.

– Тя е забъркана с документите и прането на пари. – тайствено прошепна Станислава.

Любо я изгледа със зяпнала уста

– Кога успя да измислиш всичко това? И сега какво ще правим?

– Отиваме в полицията, – каза съвсем спокойно Станислава, – и им разказваме всичко.

Любо не можеше да скрие раздразрението си от видимото ѝ безгрижие.

– Ами ако не ни повярват? – попита той  уплашено.

– Ти видя каква е, – каза притеснено Станислава. – Останалото си е тяхна работа, да търсят да разпитват, да проверяват.

– Хубаво е, че поне в това проявяваш здрав разум, – каза Любо.

Двамата се надвесиха над чиниите с деликатеса на заведението и дълго вечеряха без да проговорят. Това, което двамата бяха преживели си беше истинско приключение.

„А как расъждаваше само Станислава, – помисли си Любо, – същински Шерлок Холмс“.

Наближаваше 10 часа и двамата си тръгнаха, всеки потопил се в мислите си…….