Един израелски вестник задал въпрос: Каква е разликата между политиците и крадците?
Един от отговорите привлякъл вниманието на редакцията:
„Уважаема редакция, много мислих по вашия въпрос и стигнах до извода, че разликата между политиците и крадците се състои в това, че първите ги избираме ние, а вторите избират нас.
С уважение: Дов Берман“
Редакцията отговорила:
„Уважаеми г-н Берман, решихме да ви наградим с годишен абонамент за вестника, заради вашият блестящ отговор! Защото вие бяхте единствения, който намери разлика между политиците и крадците“.

Веднъж едно момче получило от някъде 1 лев на монета. То отишло при баща си и му казало:
– Татко, пази ми го.
Но след минута се върнло и казало:
– Нека по-добре да бъде у мен.
Взело монетата, сложило я в джоба си и отишло да си играе на двора.
След 20 минути детето влязло цялото обляно в сълзи:
– Татко, аз загубих монетката. Помогни ми да си я намеря!
Колко често постъпваме като това дете. Доверяваме проблемите си на Бога, но отново взимаме нещата във свои ръце. Когато не успеем сме склони да се молим:“Господи, помогни ми!“
Изборът е наш. Можем ли напълно да се доверим на Бога?
„Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа..“

Знаете ли, че Статуята на Свободата има нестандартна анатомична особеност?
В структурата на краката, при която вторият пръст е по-дълъг от първия се нарича „пръст на Мортън“.
Такава структура имат приблизително 10% от хората, но това не предизвиква някакво неудобство. Единствено при неправилен избор на обувки се появява болка и мазоли.
Древните римляни и гърци смятали именно този вариант на крак за естетически стандарт и го отразявали в скулпторите си.
За това структура с „палец на Мортън“ още се нарича гръцки крак, за разлика от египетския, където всеки пръст е по-малък от предишния.
От тук следва, че краката на Статуята на Свободата са от гръцки тип.

В началото на 1990 г. жителят на Източен Мидленд, район на Англия, Фил Шоу бил поставен пред сериозен избор: да си остане в къщи и да се занимава с любимата си работа – гладене на дрехи или да иде с приятелите си на излет.
Като напълно здравомислещ човек, Шоу решил да направи и двете неща едновременно. Заедно със туристическите си принадлежности взел със себе си дъската за гладене и ютията.
Така се родило ново увлечение, екстремално гладене, което за 15 години е спечелило доста привържаници.
Поклониците на тизи вид спорт, ако така можем да го наречем, изгладили ризите си на каяк, високи върхове и даже посред оживена магистрала.

Немски крал Фридрих Вилхелм веднъж попитал един търговец от Кьолн:
– Колко голямо е богатството ви?
– Четири хиляди талера, – казал търговецът.
Краля се изненадал:
– Мислех, че сте много по-богат.
На това търговецът отговорил:
– Четири хиляди талера жертвам за Божието дело, а останалите мога да загубя по всяко време.
Приятели, колко давате за Божието дело? Само това е наше, което сме инвестирали в Божието дело и само то ще се запази, защото е вложено в Божията банка.
Размерът на доброволните пожертвувания за Божието дело е въпрос на избор и акт на добра воля.
Бащата е богат и достигайки преклонна възраст не се нуждае децата му да му дават нещо, но му е приятно, ако те правят това, защото това е знак за любовта им към него. Така и Небесни Отец няма нужда от нашите пожертвувания, но с благодарност гледа към тях, защото са израз на нашето старание, благодарност и любов към Него.
При всяко дарение за Божието дело радвайте се и се веселете. Щедрият дарител е радостен християнин.