Валери търсеше работа, тук и там, но не намери. За него нямаше значение, какво ще работи. Търсеше каква да е работа, но с осигурен покрив.

Един ден като си пиеше бирата се запозна с един шофьор, който караше трупи от планината. От него разбра, че търсят в горското стопанство нещо като деловодител и чистач.

– Опитай, може и да те вземат, – каза му шофьорът.

Валери се качи на камиона му и потеглиха към горското стопанство.

– Къде съм тръгнал из тези горските пущинаци? – каза си Валери.

Когато пристигнаха ги срещнаха няколко дървени постройки, скътани между млади иглолистни дървета. Шофьорът го заведе директно в стаята на директора.

– Петко, този мъж търси работа, ако не се разберете, ще го откарам обратно.

Валери седна на стола и разказа на Петко за скитанията и неволите си. Директорът го изслуша внимателно и нищо не каза. Даде му работни дрехи, зачисли го за храна в стола и го настани в една от бараките, където преспиваха дървосекачите. След това му каза:

– Ела утре в седем часа.

Когато Валери му се представи рано сутринта, Петко го изгледа отгоре до долу и каза:

– Да опитаме какво ще излезе от теб. Един месец ще работиш за хляб, дрехи и подслон, след това ще видим.

Работата му се виждаше лека.Валери заприходяваше писма, чистеше помещенията и цепеше дърва. Единственото, което му тежеше бе, че нямаше жени, само мъже. Тук се чувстваше самотен.

Един ден се появиха негови земляци. Горският и счетоводителят бяха отпуска и Петко изпрати Валери навътре в сечището, да отмери и заприходи натовареното.

Тогава землякът му Иван предложи:

– Валерка, да направим една далавера с теб. Първите курсове заприходи, а вторите пропусни. Ще ти броя за това суха пара.

Валери умува дълго, но накрая се закачи на въдицата. Няколко дена земляците му изкарваха едно, а Валери заприходяваше друго.

Само, че тези двама шофьори правели така и на други сечища. И когато ги хванаха, стигнаха и до Валери. Откараха го в следствения отдел на околийския град и скоро го осъдиха.

Майка му дойде на посещение в затвора. Тя се бе изгърбила и още повече съсухрила. Гледаше го дълго време без да каже нещо, а после преди да си тръгне тихо продума:

– Синко, в други дрехи искам да те видя.

Но тя така и не доживя да го види ….. свободен.

Ново проучване на международен екип от учени е предоставило нови доказателства, че липсата на сън, добавя допълнителни сантиметра на талията и индексът на телесна маса е по-висок.

Анализът е обхванал 1615 възрастни. Хората, които спят средно по шест часа на ден са имали обиколката на талията с три сантиметра по-голяма от тези, които спят девет часа на ден. Също така нивото на „добър холестерол“ се понижава.

Времето за сън при изследваните се деляло на три категории: 6; 7,5 и 9 часа. По всички показатели 6-часовата група имала по-лоши резултати.

Учените установили, че възрастните, които спят по-малко от връстниците си, по-вероятно е да бъдат с наднормено тегло или затлъстяване. Тези резултати подчертават значението на недоспиването.

Според изследователите, сън от 7 до 9 часа е най-полезен за повечето възрастни.

Бракът не е разходка под луната. Няма значение колко време двойката е била женена, от двамата винаги се изисква безкрайна любов, търпение, силна воля, и нежност, за да се запази крехкият съюз.

Е, разбира се, всяко семейство е единствено и неповторимо по рода си.

След 50 години брак мъжът погледна към жена си и ѝ каза:

– Преди 50 години ние имахме малък дом, стара кола, спяхме на избелял и изтърбушен дивана и гледахме черно бял телевизор, но за това пък всяка нощ спях в един креват с красива 23 годишна девойка.

Сега имам огромен дом, две скъпи коли, огромен креват в разкошна спалня, телевизор със широк екран, но спя в кревата с 69 годишна жена. Започвам да се съмнявам в своя брак.

Съпругите обикновено са много умни жени.

И тази жена не се обиди и не наруга мъжа си за тези думи. Тя просто му предложи:

– Иди и си намери 23 годишна девойка, а аз ще се постарая, отново да живееш в малка къща, да спиш на стар диван и да гледаш черно бял телевизор.

Нима жените не са великолепни? Но те винаги знаят, как да решат проблемите на съпрузите си.

Дадена държавата  може да се съгласи с предлаганата формулировка „църква на сатанистите“, защото понятието „църква“ в главното си значение предполага следване на християнството.

На 24 януари 2008 г. станало известно, че в едно държавно училище на Естония за деца с нарушено развитие учителите работили с привърженици на сатанинската секта „Черната Венера“.

На 1 септември сатанистите извършили обред на посвещение на „сатана, като носител на непорочна житейска мъдрост“ за всички училища и учебници в Естония, с цел „балансиране с наложената в училищата християнска вяра“ и предотвратяване на превръщането на възпитанието в Естония в „лицемерна религиозна самозаблуда“.

На 12 февруари 2014 г. Естонският съд отклонил жалбата на сатанинската организация „Естонско сатанинско идване“ на отказа да бъдат въведени като религиозни общности в регистъра на организациите с нестопанска цел и целеви фондове.

По такъв начин било поддържано решението на Окръжния съд на Тарту от 30 април 2013 г. което от своя страна оправдава отказа на позицията на Министерството на вътрешните работи, според което на базата на закона за църквите и енориите в Естония, в регистъра не може да се внесе религиозна организация, чиято дейност е в разрез с обществения ред, здравето и нравствеността.

През септември 2001 г. три естонски партии – Руска партия на Естония, Руско-Балтийска партия и Руска партия „Единство“ са били против подобна регистрация.

Често хората използват дадена дума неуместно. Това става, когато не знаят истинското ѝ значение или я бъркат с подобна на нея.

Например, думата автобиография.

„Запълнете анкетата и напишете своята автобиография“. – Често слушаме подобни фрази, без да се замислим, че тук грешката е от категория „маслено масло“.

Автобиографията представлява описание на своя живот.

Аutos — „сам“, bios — „живот“ и grapho — „пиша“.

Не можеш да напишеш чужда биография, така че използването на притежателното местоимение „своя“ в дадения случай е излишно.