До късно през нощта Мартин не можа да заспи. Въртеше се неспкойно в кревата и премисляше всичко. Спомняше си откъслечни реплики, отделни лица, начин на реагиране на един или друг в различни ситуации и всичко това не му даваше покой.

В главата му отекваха въпроси и предупреждения. Сякаш двама невидими човека се бореха в него. Картината изглеждаше така.

– Горе главата, ние сме с теб, дори и да не те разберат.

– Не за първи път ти се случва да се бориш за правото си.

– Това си е истинско унижение, да искаш нещо, което не ти дават, под благовидния предлог, че не ти се полага, въпреки че истината е на твоя страна.

– Истината се нуждае не от молитва, а от брадва.

Предупрежденията също напираха в главата му и не му оставяха много време за размисъл.

– Откажи се, ще те смачкат. Истината винаги е в ръцете на силния.

– Не позволявай да ти смачката фасона. Твоето оръжие е друго, не хаби напразно силите си.

– На кого ще се оплачеш? Всеки гледа себе си. В създалата се ситуация ще те очернят целия. Ще намерят хора, които да те предадат и доказателства, за които не си и предполагал….

Това боричкане на мислите изтощаваше Мартин. Когато едните надделяваха над другите, настъпваше ледена тишина, но нещо вътре в него проплакваше, като малко дете.

– Не позволявай да бъда погубена….

Това беше гласът на истината. Той кънтеше, блъскаше и буташе. И най-закоравялото сърце не можеше да устои на този порив.

– Не ме оставяй, всичко заровено в земята загнива!

– Не, не истината е като злато и макар изровена след десетки години тя свети ….

– А до тогава, все едно не съществува. И победеният ще бъдеш ти. Това е равносилно да загубиш сражението.

– Ами ако битката е предрешена? Ще имаш ли време и сили да се изправиш за нова такава?

– За човека всяка битка има значение. Всяка от тях е решаваща. Така човек се движи напред.

– А рискът? Човек не живее сам на този свят. Нужно ли е неговото страдание да се превръща в мъка и болка за околните.

– Ами страхът? Той убива свободата.

– Освободи се от страха и действай, независимо от тежките последствията…….

Спорът продължаваше безкрайно. В главата на Мартин нещо се блъска и дращеше болезнено. Ушите му пищяха. Искаше да избяга от този хаос от мисли, но те още по-настървено го нападаха.

Едва на разсъмване Мартин успя да заспи.

Група археолози открили почти 2000 необикновенни златни спирали от бронзовата епоха при разкопки в Дания.

Откритието поставило археолозите в недоумение, тъй като не разбирали за какво са предназначени тези украшения.

Те предполагат, че малките златни спирали, датират от 900-700 пр.н.е. и е възможно да са част от облеклото на свещеника на царя.

Малките спирали са дълги 3 см и са изработени от много тънка и плоска нишка.

Съкровището от златни спирали е разположено в дървена кутия с кожена подплата. Археолози смятат, че на това място може да се намери и праисторическо злато, за това ще продължат разкопките.

Далеч от шума и напрежението двама лекари се бяха събрали над безчувственото тяло на Славов. Бяха свалили мокрите му дрехи и покрили тялот му с одеало.

– Жив е, – каза Спас, един от синовете на Славов, – но раната му е сериозна – и той посочи темето на баща си. – Част от главата му е смазана.

Черепът на Славов бе напукан и оплескан с кръв. През отворите му се виждаше сива маса.

Двамата сина на Славов стояха и гледаха безпомощно тялото на баща си. Единият от тях Станимир, бе по-младо копие на мъжа, който лежеше на масата.

– Аз го извадих от водата, – обади се едър юноша.

Младежът веднага се бе гмурнал след потъналата кола, за да помогне на някого, ако бе възможно. Тогава се бе сблъскал с тялото на Славов, което бе излязло през предното стъкло на катастрофиралата кола и свободно се носеше във водата. Измъкна го бързо на брега и забеляза, че все още диша.

– Много смело си постъпил, – каза Спас, но в очите му се четеше отчаяние.

„Можеше ли изобщо да се направи нещо, за баща ми,- помисли си той, – ясно е че ударът е бил доста силен“.

– Има малка надежда,- обади се доктор Стаматов. – Черепът е кост като всяка друга. Може да зарастне, но всички парчета трябва да се подредят внимателно, в противен случай ще зарасне накриво.

– На близо има манастир, – обади се една жена, която бе дошла да види какво става. – Да го отнесем там, да му прочетат една молитва.

– В манастирът знаят как да търсят помощ от Бога, – каза Стаматов. – И наистина сега се нуждаем от такава помощ, но аз знам само да намествам кости.

– Какво лечение препоръчвате за баща ми? – попита нетърпеливо Станимир.

– Бих извадил парченцата счупена кост от мозъка, – каза Стаматов. – Ще ги почистя, а след това ще се опитам отново да ги наместя.

– А след това баща ми ще се възстанови ли? – Станимир невярващо изгледа лекаря.

– Нямам представа, – каза Стаматов. – Понякога раните на главата засягат способността на човека да ходи или да говори. Мога само да помогна черепът на този човек да зарасне, ако искате чудо идете в манастира и се молете.

– Значи не гаратнирате някакъв успех с лечението си? – попита Спас.

– Само Бог е Всемогъщ. Хората правят каквото могат и се надяват на Божията благодат.

– Добре, – каза Спас, – направете, каквото можете.

– Сложете го на масата, така че да имам по-силна светлина от прозореца, – каза Стаматов. – И ми донесете купа с топло вино.

Лекарят извади от чантата си малки ножички и започна да постригва косата около раната.

В това време в стаята влезе монах, който носеше реликва в гравирана кутия със злато и слонова кост. Когато Стаматов видя какво държеше монаха каза:

– Положи тази свята реликва близо до главата на човека, надявам се светецът да укрепи ръцете ми.

Монахът не бе доволен, от тази намесата на лекаря, но се подчини.

Славов взе чифт финни пинцети. Деликатно хвана едно парче кост и го повдигна внимателно, без да докосва сивата маса отдолу. На парчето имаше непокътната кожа и коса. Славов го постави във купата с топло вино, която му бяха донесли. Направи същото и с още две парчета.

Когато приключи с парчетата, които можеше да извади, той се зае с останалите части, които още бяха прикрепени към черепа. На всяко от тях Стаматов отместваше косата и с ленен плат, натопен във топлото вино, внимателно почистваше участъка, а след това внимателно наместваше коста на първоначалното ѝ място.

Най- накрая лекарят постави трите отделни парчета, които бе пуснал в купата вино и ги намести така, все едно поправяше счупено гърне. След това придърпа скалпа над раната и събра кожата с бързи и точни шевове.

Черепът на Соколов отново бе цял.

– Трябва да спи един ден и една нощ, – каза Стаматов. – Ако се събуди, дайте му от тази отвара. След това трябва да лежи 40 дни и нощи.

Погледна към една от жените и помоли да превържат глават му и да го наглежда от време на време.

Колкото и странно да е, въпреки че отне много време, Соколов се въстанови и за радост на семейството си, отново се върна към предишната си работа.

В миналото тези, които са претопявали благородни метали, са работели седнали. Тази работа била много деликатна и изисквала много повече умел подход и необходимост от внимателно проследяване на всички работни процеси. Освен това, не трябвало да се използва много силен или слаб огън.
Отделянето на метала от шлаката се правело в точно определен момент, така че почистеният метал да не се повреди.
По същия начин, трудностите и страданията в живота на всеки християнин Бог използвани, за да се отделят всички нежелани примеси на греха и самолюбивото ни „аз“. Тези преживявания са неприятни. Те могат да бъдат много болезнени, но Господ е много опитен шлифовчик и той не ще позволи повече от необходимите изпитания.
Когато Бог ни пречиства, той зорко бди над духовните процеси в нашия живот. Само на дело, преминавайки през различни изпитания, започваме истински да познаваме Бога.
Средновековните алхимици са знаели, че златото е напълно пречистено, ако лицата им ясно са се отразявали в него.
По същия начин, само когато Христос, чрез Неговата благодат, напълно се отрази в нас и когато славният лик с нищо не е затъмнен, изпитанието е достигнало своята цел и може да бъде прекратено.
О, дано ни даде Господ, а и сама бих се молила за огън, който да очисти живота ни, от всичко онова, което пречи напълно и ясно да се отрази Христос в нас.
Християнинът не трябва да счита различните изпитания и трудности в живота си за необичайно явление. Огън за претопяване ни изпраща Бог, за да може вярата на Божиите чада да бъде очистена и укрепена чрез огнени изпитни.
За всяка пролята сълза по пътя на освещението днес на земята, минавайки през огнената пещ на изпитанията, ще имаме за награда не един скъпоценен бисер в небето.

Околната среда старада заради човешката дейност. Човек замърсява всичко около себе си с какво ли не.
Особено опасно става, когато потъне някой съд, пренасящ нефт. Водата почернява от разлетия петрол.
На брега La Jolla всички помислили, че водата е замърсена с нефт. Тъй като потъмнялото място приличало на разлят петрол.
Това означавало само едно, че там е опасно за къпане.
Но както се казва : „Не всичко, което блести е злато“.
Оказало се, че „нефтеното петно“ е пасаж от риби, заемащ пространство с дължина 100 метра и ширина 15 метра. Там имало милиони екземпляри.
Ето така множество риби предизвикали паника у местните жители.