Henninger Turm или кулата на Henninger е един от многото известни архитектурни обекти в немския град Франкфурт.

Съоръжението е построено по проект на архитектът Карл Лизер през 1961 г.

Главната цел на това здание е съхраняване на зърното за пивоварните на Henninger. Височината на силозите е 119 метра, което е еквивалентно на 33 етажна сграда.

Съоръжението е побирало 16 хиляди тона ечемик. Всички тези цифри правят кулата на Henninger най-високото хранилище за насипни продукти.

До 1974 г. Henninger Turm е била най-високата сграда в Франкфурт. Освен това, кулата е била единственото в света хранилище на зърно с въртящ се ресторант на върха.

Обяснението за съществуването на такова ненормално съоръжение е просто. Собствениците нямали достатъчно земя, за да изградят традиционен хамбар.

През 2013 г. кулата е разрушена. На нейно място се планира да се изгради 140-метрова сграда с ресторанта на горния етаж.

Гепардите са известни с огромната си скорост при бягане. Например, той бяга два пъти по-бързо от хрътката, въпреки  че и двете животни използват една и съща техника.

Изследователи от университета в Лондон се опитали да разберат експериментално причината чрез сравняване на физическите параметри на тичащ гепард и хрътка.

За да направят това, те са използвали видео камера, която снимла до 1000 кадъра в секунда, както и специални сензори, които били поставени в земята по протежение на маршрута на движението на животните.

Въпреки, че мускулите на гепардите и куче работят еднакво и животните имат един и същ стил, при гепардът трябва да бъдат взети предвид такива параметри като съотношението на честотата на крачка и дължината на скока. Т.е. при една и съща скорост той тича с малка честота на крачката в сравнение с кучето. Ако е необходимо гепарда може да увеличи тази скорост един път и половина.

Втората особеност на гепарда, която го прави най-добрия бегач, е умението му да разпределя теглото си по време на бягане. При голяма скорост 70 % от теглото на тялото на гепарда е поверено на задните крака, а при кучетата само 62 %. При по-големият пренос на теглото назад се предотвратява подхлъзване и възможност за преобръщане при впускане напред.

И накрая, при гепарда по време на бягане всеки крак се задържа по-дълго на земята, което снижава голямото натоварване на крайниците.

Зоолозите са забелязали, че затворените гепардите отстъпват по скорост на тези, които са на свобода. Това се дължи на факта, че тези животни нямат мотивация да ускорят максимално скоростта си.

Не веднъж сме чували за военни конфликти и войни, като че ли цялото човечество иска да се самоизличи в тях.

Тъжно откритие …

Изглежда за управляващите в този свят съществуват само дрънкане на оръжия и унищожение на себеподобните, а за болшинството от хората остават само скръб и болка.

Малко девет годишно сирийски момиче се яви на арабската версия на телевизионното шоу „The Voice“. То имаше дълги тъмни коси, които падаха върху раменете му, бяло лице и черни тъжни очи. Роклята му бе изпъстрена с цветя.

Момичето бе смутено, когато всички приковаха погледите си в него, но се усмихна на публиката, взе микрофона и запя:

Дойдох да ви поздравя за началото на почивния сезон .. и да ви попитам .. защо не празнуваме и няма украса?
О, хора!
земята ми гори
в земята ми е открадната свободата

нашето небе мечтае и пита за дните…

Гласът на момичето затрепери, детето покри с длани лицето си и се разплака. То искаше да внуши на публиката си посланието, но не издържа.

Една от жените в журито бе натиснала бутона и столът ѝ бе обърнат към малката изпълнителка, когато момиченцето заплака, тя скочи и отиде при него него. Сложи ръце на раменете му, за да го окуражи, да довърши песента. Даже запя с момичето.

Детето отново хвана микрофона и продължи:

Където е красивото слънце и пляскащите птици?
О, хора!
земята ми гори
от земята ми е открадната свобода
Земята ми е малка, но аз я харесвам такава.
Дайте ни мир, и ни дайте обратно нашето детс…….

Момиченцето отново се разплака, но този път бързо се съвзе и продължи смело песента:

Дайте ни обратно нашето детство, дайте ни мир ….

Останалите от журито натиснаха бутоните си и обърнаха столовете си, който бяха с гръб към подиума, според регламента, в знак на солидарност и подкрепа на малката изпълнителка.

И най-закоравелите сърца в публиката се трогнаха. Мнозина заплакаха с момиченцето, а други запяха заедно с него.

Тази песен не можеше да остави безучастен никой. Тя бе посветена на ливанските деца. Пламъците на войната бушуваха там цели 15 години.

Надявам се децата на Сирия да не чакат толкова дълго мирът да дойде в страната им.

Няма на земята човек, който да е правил  само това, което трябва и никога да не прави грешки.

Провалът не е грях. Може да искате постоянен успех, но натиска, който получавате върху себе си, за да го имате, създава само напрежение.

Желанието за успех ви кара да бъдете нерешителен работохолик и перфекционист, но винаги да търсите безопасност в ситуацията. Тъй като се страхуваме от провалите, ние избягваме всякакви рискове.

За много от нас страхът от провал държи сърцата ни в желязна хватка.

Всички допускаме грешки. Библията казва: „Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши“.

Ние не само сме правели грешки в миналото, но колкото и да се стараем, ги правим и днес.

Много се страхуват: „Какво ще стане ако не успея?“

Човек се е провалял в много области и ще продължи да се проваля, дори и най-добрите в не са лишени от това.

Никога няма да преодолееш страха си от неуспеха, ако не приемеш напълно реалността, че не си перфектен.

За това ни е нужна Божията благодат.

Само когато се пуснем от страха, че ще се провалим, можем да приемем Божията благодат.

В един манастир, въпреки че бил много тежък трудът на монасите, им било заплащано малко. Там хората се наричали братя и живеели като едно голямо семейство. Много от монасите се трудели повече, но парите раздавали на бедните.

Само един от монасите не постъпвал така. Никой никъде не го е видял да дава милостиня на бедните. Наричали го Алчният.

Минали години и всичко си вървяло, както обикновено.

– Ето го скъперникът, – казвали  за него монасите и отвръщали глави с недоволство.

Но дошло време монахът, който наричат Алчният, да напусне този живот и той умрял.

Когато в околността селяните узнали, че този монах е починал, започнали да идват в манастира, за да се простят с починалия. Те плачели за него и съжалявали за смъртта му.

Монаси били много изненадани.

– Какво добро ви е направил този човек? Защо плачете толкова за него? – попитали те хората.

Един селянин казал:

– Той ме спаси.

Друг добавил:

– И мен.

Селяните се трудели от сутрин до вечер, за да нахрани децата си. Трудно се орала земята без вол. Ако във всяко семейството имало поне по един вол, децата нямали да останат без хляб.

Монахът, който наричали Алчен, спестил пари и купил на най-бедните хора волове.

Когато човек не знае добре нещата, не бива да си прави прибързани изводи. И Христос е казал: „Не съдете“.