През 1595 г. английският изследовател Уолтър Рали пристигнал в Тринидад, и бил първият европеец, който чул за „Тера де Брий“ – мистериозна местност, където имало езеро с черно вещество, вместо вода. Оказало се, че черното вещество е катран,битум или асфалт.

Днес езерото е известно като Катраненото езеро и е най-голямото в света находище на битум.

Подобни езера има във Венецуела и Калифорния. Битумът се доставя от петролни залежи под тях.

По-рано най-големият източник на асфалт е било Мъртво море, което до края на XIX век се е наричало асфалтово.

В провинция Алберта,Канада, се намират 50% от световните запаси на природни битум, които се използва за направата на асфалт.

Изненадващо е, че растенията са в състояние да произвеждат прости математически изчисления, като тези, които извършваме в училище.

Тествано било растението Arabidopsis, което често се използва при научни експерименти.

Измерванията показали, че процеса на контрол на нивото на химичните вещества е съпроводено с просто деление.

През нощта, когато растението не може да преработва въглеродния диоксид в захар и нишесте, то трябва постоянно да контролира запасите си, като ги разпределя на дажби до настъпване на зората.

Механизмът на този сложен процес се оказал много прост. Растението през нощта контролира запасите си на нишесте, а информацията за времето идва от оригиналния вътрешен биологичен часовник.

По такъв начин, в тези типове за растението действия се крие прост математически модел.

Тези свойства преди това са били открити в животни, а птици използват подобни механизми, за да контролират мастните си запаси.

Бяха изпаднали в трудна ситуация, но поне в началото не се отчайваха. Очакваха помощ отвън. Тъй като бяха събрани от съдбата, Даниела и Марко можеха да се опознаят по-добре, като всеки разкаже нещо за себе си.
– Разкажи ми за твоята работа – каза Марко.
Лицето на Даниела се озари. Тя сякаш забрави къде се намират.
– Занимавам се с изучаването на тип безгръбначни животни, наречени мешести. Този тип включва един подтип, известен като медуза. Повечето хора смятат медузите за скучни.
– Аз пък мисля, че са много интересни – каза Марко. – Веднъж бях ужилен от португалска фрегата. Срещата беше изключително болезнена.
– Фрегатата не е точно медуза, а по-скоро колония от множество организми, живеещи в симбиоза. По пипалата си имат хиляди капсули, пълни с отрова. Дължината на едно пипало може да стигне до 20 метра. Но размерът не винаги е най-важното. Имаш късмет, че не си срещнал малка морска оса. Ужилването на това създание може да те прати в моргата, – засмя се Даниела.
– Тогава изобщо не изглеждах като късметлия, – каза Марко.
Той си спомни парещата болка, но за да прогони тези мисли тръсна глава и попита:
– Какво точно изследваш на тези медузи?
– В лабораторията се занимаваме с изследвания свързани с океанската биомедицина. Смятам, че океанът скоро ще стане основен източник на химически съединения за фармацевтиката.
– И ще измести, това, което имаме в наличност сега? – Марко разпери невярващо ръце.
– Океанът ще надмине всичко, което е било открито до сега, – натърти Даниела.
Марко поклати недоверчиво глава.
– Между сушата и морето има повече прилики, отколкото разлики, – започна да обяснява Даниела. – Да вземем например курарето. Индианците от Амазонка са го използвали като парализираща отрова, с която са мажели върховете на стрелите си, но свойството му да отпуска мускулите го направи полезно лекарство.
– Виждаш ли същия потенциал и при медузите?
– Не само при тях. Има и други привидно прости създания със сложни системи за хранене и защита като сепии, октоподи, охлюви ….
– И какво точно правите сега в Тихия океан?
Това бе таен проект и на нея ѝ бе забранено да споделя каквато и да е информация за него. За да отклони вниманието му, Даниела попита:
– Наистина ли мислиш, че ще дойдат да ни спасят?
– Убеден съм, екипът ни винаги е действал така, че да измъкне хората, които са попаднали в затруднена ситуация, – убедено каза Марко.
Въпреки, че убеждаваше Даниела, Марко знаеше, че спасяването им е доста проблематично. Пестенето на кислород само щеше да забави неизбежното.
Марко погледна към екрана, оставаше им въздух за по-малко от два часа.
Застоялият въздух започна да ги замайва. Марко затвори очи и се опита да не мисли за намаляващите запаси от кислород.
Даниела се бе отпуснала до него. Изглежда беше загубила съзнание.
И когато Марко усети, че става още по сънлив и губи представа за нещата наоколо, си каза: „Това е краят, няма да могат да дойдат на вр….“ , се чу мощно раздвижване на водата.
Няколко ръце грабнаха отпуснатите тела и ги измъкнаха нагоре …..

Хрянът има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно растение са безпорни.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хран върху абцеси за бързо оздравяване. При отоци на шийните жлези са правели компреси с хран и ряпа, взети в различни количества и настъргани на ренде.

При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства. Сварявали са настърган хрян в квас от захарно звекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минерални соли на калий, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта,  и органичните съединения.

От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби, буквално за няколко минути.

В корените на хряна има и лизоцим,това е белтъчно вещество действащо като антибиотик. У здравия човек лицозимът се съдържа в слюнката, в лигавицата на устата и очите. При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него.

Хрянът добре повлиява при простуда и грип, в такива случаи е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед,

Хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътищата. Дъфченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес.

Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компреси с хрян действат отлично и при болести на ставите.

При високо кръвно налягане, виене на свят и болки в гърдите се прилага следната рецепта: В половин литър вода се слагат две супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скалидки чесън. Сместта ври на бавен огън в продължение на половин час. Кисне един час и се прецежда. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.

Коренът на хряна се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности.

Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба.

Използва се в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача.

Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разтройство.

Корените на хряна почти нямат аромат. Когато се нарежат или настържат обаче дразнят синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.

Знаете ли, че има животни, които си правят запаси от консервирани земни червеи?
Голяма част от хранителния режим на къртиците заемат дъждовните червеи.
В слюнката на къртицат има специален токсин, който не убива червея, но го парализира.
Ето защо къртицата може да ухапе червея, а след това да го „складира“ в специалните си „килери“ в своите тунели.
Броят на консервирани червеи в такива складове могат да бъдат стотици хиляди.