Мъглата бе гъста и синкава като пресечено мляко. Кълбеше се, сякаш извираше от някъде, а след това се утаяваше като блатна вода.
Бе потопила в себе си хората, дърветата и храстите. Угасяваше бързо всеки глас и миризма.
Човек можеше да се сблъска с някой отсреща, защото нищо не се виждаше на крачка пред себе си.
Уморени да се взират в непрогледната мъгла през прозореца дядо Слави и Мартин се настаниха край камината.
– Омръзна ми да слушам само: „Хайде! Давай!“ – внукът наруши тишината.
– Но това не е заповед, – усмихна му се съчувствено дядо Слави, – а по-скоро покана за нещо весело и радостно, което можеш да срещнеш в живота си.
Мартин въздъхна дълбоко и се загледа в пламъците на огъня.
– Ето, например, когато човек започне да се отнася правилно към парите, той изцерява почти всеки аспект от живота си. Виждал ли си как човек става жесток , мами и лъже, ако жаждата за пари са завладели душата му?
– Да и то много пъти. Такива хора прекарват живота си в робско служение на парите, а често дори не осъзнават това.
– Животът на неискреният егоист се изгражда само около думата „вземи“, а в нашият живот главният мотив трябва да бъде „давай, сподели“, – каза дядо Слави.
– Всеки път, когато съм давал, – усмихна се Мартин, – макар и малко, съм получавал стократно повече.
– Ето това е важният въпрос: „Да дам или да взема?“ – подчерта дебело дядо Слави.
Накрая и двамата стигнаха до заключението:
– Човек е щастлив, радостен и удовлетворен, когато е щедър.