Мъглата бе гъста и синкава като пресечено мляко. Кълбеше се, сякаш извираше от някъде, а след това се утаяваше като блатна вода.

Бе потопила в себе си хората, дърветата и храстите. Угасяваше бързо всеки глас и миризма.

Човек можеше да се сблъска с някой отсреща, защото нищо не се виждаше на крачка пред себе си.

Уморени да се взират в непрогледната мъгла през прозореца дядо Слави и Мартин се настаниха край камината.

– Омръзна ми да слушам само: „Хайде! Давай!“ – внукът наруши тишината.

– Но това не е заповед, – усмихна му се съчувствено дядо Слави, – а по-скоро покана за нещо весело и радостно, което можеш да срещнеш в живота си.

Мартин въздъхна дълбоко и се загледа в пламъците на огъня.

– Ето, например, когато човек започне да се отнася правилно към парите, той изцерява почти всеки аспект от живота си. Виждал ли си как човек става жесток , мами и лъже, ако жаждата за пари са завладели душата му?

– Да и то много пъти. Такива хора прекарват живота си в робско служение на парите, а често дори не осъзнават това.

– Животът на неискреният егоист се изгражда само около думата „вземи“, а в нашият живот главният мотив трябва да бъде „давай, сподели“, – каза дядо Слави.

– Всеки път, когато съм давал, – усмихна се Мартин, – макар и малко, съм получавал стократно повече.

– Ето това е важният въпрос: „Да дам или да взема?“ – подчерта дебело дядо Слави.

Накрая и двамата стигнаха до заключението:

– Човек е щастлив, радостен и удовлетворен, когато е щедър.

От психологическа, духовна и медицинска гледна точка, най-важната човешка потребност е нуждата от надежда.

Известният кардиолог д-р Уилсън Макнеър в автобиографичния си роман „Пътят на лекаря“, е заявил: „Често с другите лекарства използвам надеждата, тя може да изцели почти всички болести“.

Доктор Волф Харолд, професор по медицина в Медицинския колеж на университета Корнел и доцент по психология, казал: „Надеждата, както вярата и осъзнаването смисълът на живота, има лечебни свойства. Това не е просто твърдение или убеждение, това е заключение, подкрепено от внимателно планирани научни експерименти“.

Когато умира надеждата, обзема ни отчаяние. Тя е жизнено необходима. както психологически, така и биологически.

У хората трябва да има надежда и тя идва само от Христос. Когато ние се обръщаме към Него, Той ни дава надеждата за вечен живот.

Група изследователи от новозеландския Кралски научно-изследователски институт и редица други научни организации от различни страни са дошли до извода, че Нова Зеландия, Каледония и други острови в тази част на Тихия океан са от един континент – Зеаландия.

Размерът на този континент, според оценката на специалистите е близо 5 милиона квадратни километра, но 94 на сто от него е покрит с вода.

Въпреки това, експертите твърдят, че на континента, въпреки еснафските представи не е необходимо да се издигне над повърхността на океаните, за да се разглежда като такъв.

А на другите „изисквания“ континентът, според учените, напълно съответства. Той има ярко оформени граници, който го отделя от най-близките континенти Австралия и Антарктика, издига се над нивото, на което е разположено дъното на океана наоколо и съдържа всички три вида характеристики за скали на континента – магмени, седиментни и метаморфни.

Според учените, Зеаландия е част от древен суперконтинент Гондвана, включващ в себе си съвременна  Африка, Южна Америка, Антарктида и Австралия.

Експерти предполагат, че заключенията, получени от тях ще бъдат от голямо значение за геологията и могат да окажат въздействие върху някои икономически и политически проблеми.

Въпреки това, някои изследователи са сметнали, че въз основа на тази работа, обявяването на Зеаландия като „седми континент“, наравно с  Евразия, Африка, Австралия, Антарктида, Южна и Северна Америка е преждевременно.

Веднъж връщайки се от разходка, Хинг Ши заварил учениците си бурно да дискутират нещо.

Когато мъдрецът дошъл при тях ги попитал:

– За какво толкова спорите?

Учениците му казали:

– Ние се опитваме да изясним, кои недъзи при хората са най-страшни.

– И до какво заключение достигнахте?

– Решихме, че най-страшните от тях са: да бъдеш сляп, глух и ням.

– Вие сте казали само половината от това, което трябва да се каже, – казал Хинг Ши.

– Половината? – учениците се удивили.

– Да, забравили сте да споменете, че няма по- лошо да си сляп за страданията на другите, глух към молбите за помощ, безразлични и съгласяващи се с това.

Международен екип от учени стигнаха до разочароващо заключение, че Черно море е станало по-малко подходящо за живот поради намаляване на обема на водата, наситена с кислород.

През последния половин век са станали необитаеми около 40% от Черно море. Факт е, че горните слоеве имат по-малка плътност, отколкото солените по-надолу. Според проучването горната граница на кислорода е станала по-висока. От 1955 до 2015 г нейната дълбочина се е издигнала от 140 до 90 метра, което е съкратило 40% от обитаемото пространство.

Намаляването на годния слой на морето, където има живот учените свързват с глобалното затопляне и влошаването качеството на водата, поради замърсяването ѝ с азотни и фосфорни съединения за получаването, на които е виновно човечеството.

Ако процесът продължава, това може да доведе до сериозни екологични и икономически последици.
В най-ниските слоеве на Черно море е изключително висока концентрацията на токсичния газ сероводород. За сега не е ясно дали намаляването на зоните с кислород, се дължи на увеличаване на количеството сероводород.