Хубаво е да си преуспяващ, особено в шоу бизнеса.

Юри Василев водеше не едно телевизионно предаване и можеше да се каже, че имаше успех сред зрителите.

Харесваха го заради артистичността и ерудицията му. Всички смятаха, че какъвто и въпрос да му зададеш, той е компетентен да му отговори.

Юри минаваше за скромен човек, но не бе безразличен към похвалите.

Веднъж Василев посети един малък манастир, закътан в диплите на планината.

Сред природата и на чист въздух, човек се отпуска и забравя за всякакви изяви или предстоящи срещи.

Игуменката на манастира бе възрастна жена с проницателни тъмни очи. Тя видя новодошлия и внимателно се вгледа в него.

Юри смело се приближи към нея и я попита:

– Нещо смущава ли ви?

„Навярно се мъчи да си спомни къде е виждала лицето ми, – помисли си Василев. – Може би трябва да ѝ подскажа заглавие от някое мое предаване. Сигурно ще ахне ….“

Но тя напрегнато съсредоточена продължи да го проучва.

Изведнъж игуменката наруши мълчанието си и каза с болка:

– Да, смущава ме вашата гордост

Юри остана изненадан и се стъписа.

„Добре ме е разгледала тази игуменката, – въздъхна в себе си Василев. – Тя е видяла не само моето „популярно лице“, но е проникнала дълбоко в мен, откривайки нещо, за което другите край мен са били слепи – моята гордост“.

Достатъчно е да погледнем културата и медиите, за да видим тяхното постоянно отделяне от реалността. Формата на подаване на материала става самоцел. Тя служи като гланц за следващия лозунг на деня.

Отчасти за това, че майсторът на словото сам нищо не прави, защото всяка сериозна медия има публицистичен характер. Издателска дейност се свежда до популяризирането на краткосрочни мнения на кръгове от влиятелни хора в социално и икономическо отношение.

Причините за това са много. Но за мен е очевидно, че има съзнателно представяне на преувеличена информация, която  трябва да предизвика по-голяма емоция.

Това желание на всяка цена да се привлече вниманието, може да се види във всяко вестникарско заглавие. Именно това може да се приеме като доказателство за плурализъм и демокрацията в обществото, в което всеки има абсолютна ценност.

Но ако всеки има право на независимо възприемане на явленията и нагласи към тях, на какво се основават тогава законността и обществото? Какво, в дългосрочен план, е справедливо?

Справедливото може да бъде нещо общо, в което всеки може да намери и реализира себе си.
Ние всички идваме от абсолютизираните си светове и растейки, се разплащаме за това.

Освен това милионите хора, които идват на този свят за живот, но не за Битието. Има малцина, които искат да намерят точно това, което е истинско. Те чувстват нуждата от лично израстване, самореализация, самоизграждане в най-висшия смисъл на думата.

Хората се питат: Накъде върви историята?

Читателят на Библията знае, че ходът на историята е в Божиите ръце. Независимо от хаоса, всемогъщата Божия ръка винаги води до осъществяването на Неговия план.

Не винаги можем да осъзнаем действието на Бога в света. Както старият английски химнаграф Уилям Каувър е казал: „неявно действа Господ, творящ чудеса“. Бог е винаги наблизо. Той ни поддържа със Своя промисъл и незабелязано от всички нас върши всичко по Своята воля.

В какво се състои тя? Апостол Павел пише, че Бог действа в света, за „да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно“.

Един ден властта на Сатана ще бъде премахната и Христос ще царува над цялото творение. В този ден всеки грях на този непокорен и покварен свят ще бъде премахнат и Христовото царство на правдата и мира ще дойде завинаги.

Не се притеснявайте от заглавията на вестниците. Бог непрестанно работи в този свят и един ден царството на Христос ще триумфира.

Бъдете търпеливи с Бога и със себе си. Едно от разочарования в живота е, че Божията график не е същия като нашия. Ние често бързаме, но Бог не постъпва по този начин. Може дори да се чувстват безнадеждни от привидно бавния напредък в живота си.

Не забравяйте, че Бог никога не бърза, но той е винаги навреме. Използва целия ви живот, за да ви подготви за ролята ви във вечността, но се успокойте.

Библията е изпълнена с примери за това как Бог използва един дълъг процес, за да се развие характер у човека, особено в лидерите. Той взе 80 години, за да се подготви Моисей, от тях 40 бяха в пустинята. Това бяха 14,600 дни, през които Моисей да чакаше и се чудеше: „Време ли е?“ Но Бог продължаваше да казва: „Още не“.

Противно на популярните заглавия на книги, там няма „лесни стъпки“ или „Тайни на незабавна святост“. Когато Бог иска да направи гигантски дъб, той си взима сто години, но когато иска да направи една гъба, той го прави през нощта.

Силните души се отглеждат чрез борби и бури, в сезони на страдание. Бъдете търпеливи по време на процеса.

Не се обезкуражавайте. Когато Авакум изпадна в депресия, защото мислеше, че Бог действа не достатъчно бързо, Бог Му каза: “ Не бързате към изпълнението и няма да се излъжете Ако и да се бави, чакайте Го, Той непременно ще дойде, няма да закъснее“.

Не забравяйте колко далеч сте стигнали и колко по-нататък може да отидете. Вие не сте там, където искате да бъде, не и където да бъдете използвани.

„Моля, бъдете търпеливи. Бог все още не е приключил с вас“. Бог не е свършил с вас, така че продължавайте да се движите напред. Дори охлювът достига желаното място с постоянство!

Една домакиня решила да приготви сладко за зимата. Пресметнала, че ѝ са необходими 9 кг захар, но в килера имала чувал съдържащ 24 кг захар. Имала два големи съда, които можела да качи на кантара от двете му страни. За беда грамовете и килограмите за уравновесяване на теглото върху кантара била забутала някъде.

Как да си отмери необходимото количество?

Това, че още в заглавието написах, че тази задача е за домакини, не изключва възможността и на мъжете да се преборят с нея. Помислете добре, имате два големи съда, които можете да уравновесите на кантара. Никъде не е казано колко пъти ще мерите, важното е да отмерите точно 9 кг.

Изморихте ли се от мислене? Няма да ви мъча повече.

Отговор:

Предлагам ви следният вариант, това не означава, че не можете да предложите друг по-добър от този.

24 килограма могат да се разделят на две по 12 кг. Достатъчно е да уравновесите кантара, така че в двата съда да има по равно количество захар. След това повторете процедурата като разделите 12 кг на две, а също направете и с получените 6 кг, така ще имате 3 кг. От тук много лесно можете да прибавите 3-те килограма към купчинката от 6 кг.