Желаещи да водят шедьовъра на полиграфското дело, могат да посетят в Унгария изложба, която има един единствен експонат, книга с тегло 1420 кг, височина 4,18 м, ширина 3,77 м, а когато е отворена дължината ѝ достига 7 м.

Тази гигантска книга има 364 страници. Тя е създадена от унгарско семейство Варга, което е използвало традиционни технологии за подвързване. За изготвянето ѝ е използвана хартия от хартиения завода в Австрия.

Листовете ѝ са изрязани с лазер, а съдържанието на книгата е отпечатано на  голям принтер, предназначен за билбордове.

Създателите на книгата баща и син са специализирали години наред  в технологиите с хартия. Габор Варга е получил докторска степен по  материалознание и технологии.

През пролетта на 2010 г., книгата е смятана за най-голямата в света. Този рекорд тя е държала в продължение на две години, докато в Дубай не са съдали петметрова книга.

Днес унгарският екземпляр се намира в малкото селце Szinpetri. Официалната резиденция на гигантската книгата е реставрирано помещение в бивша мелница, която е отворена за обществеността от 10-17 часа всеки ден, с изключение на понеделник.

Преди близо век и половина в големите градове са си светели с лоени свещи или за целта са използвали чиния или чаша с масло. Светлината от тях била слаба, а и се отделяли много сажди.
Когато англичанинът Фредерик Уинзър предложил да се използва газа, образуващ се при нагряване на въглищата без достъп на въздух, му се присмели и го срещали с градушка от подигравки.
Собствениците на фабриката за свещи се страхували, че ще загубят своите печалби и за това обявили изобретателят за луд.
За него пишели сатира, подигравателни стихове и забавни песнички.
„Един луд, – писал тогава английският писател Уолтър Скот, – предлага да осветим Лондон и с какво си мислите? Представете си – с дим“.
Насмешките не спрели изобретателят и Уинзър упорито доказал навсякъде, че той е прав.
И ето през 1807 г. светлината на газовите фенери за първи път осветили улиците на Лондон. Скоро те почнали да се появяват и в други градове на Европа, а по-късно и в Америка.
Коминът на газовия завод в Съединените щати запушил през 1816г. в град Балтимор. Четири години по-късно, газовите фенери със светлината си залели Париж.
През 1826 г. бил пуснат газовия завод в Берлин, а през 1835 г. в Петербург.

Британският архитект Томас Корбасон е разработил проект за изграждане на небостъргач от боклук. Сградата ще се състои от рециклирана пластмаса и хартия, и ще генерира собствена електрическа енергия.
Сглобяеми тръби ще бъдат прикрепени към външната част на фасадата. За да се улесни работата на строителите, тръбите се начупват и нарязват. Стенните панели ще бъдат направени от пластмаса, стъкло и хартия. Този боклук ще се преработва в малък завод, който ще бъде разположен в този небостъргач.
Само на първите 20 етажа ще има офиси, боклука за по-нататъшното строителство ще бъдат взети от тях. Според изчисленията на архитектите, за да завърши изграждането на небостъргача от собствения му боклук се изисква точно една година.
В кухите тръби архитектите предлагат да се вградят вятърни турбини, за да се снабди зданието с електрическа енергия. Полупрозрачната фасада ще бъде запълнена с интериор, който има естествена светлина, защитаваща от прекомерната слънчева светлина. В офисните помещения на небостъргача ще бъдат разположени конферентни зали, кафене, магазини, фитнес центрове, ресторанти и други.

Модел на летяща електростанция, която поглъща, както слънчева, така и ветрена енергия, предавайки я безжично към Земята, не е нещо ново. Ние сме виждали вече летяща вятърни турбини и слънчеви централи, които са насочени към осигуряване на чиста, възобновяема енергия на Земята.
Британската компания New Wave Energy е предложила нова и смела идея, която в момента е в процес на разработване. Компанията планира да се построи първия в света завод с висока надморска височина способен, посредством мрежи от безпилотни самолети да събира енергия от различни източници и да го предават безжично към приемните станции на Земята.
Патентованата технология има тенденция да се използват безпилотни мрежи, за да събиране на слънчева и вятърна енергия, движещи се с ниска скорост, следвайки слънцето. Дроните ще работят при голяма надморска височина, където ветровете са по-стабилни и има минимален риск от лоши метеорологични условия, както и самолетна заплаха.
Всеки безпилотен самолет ще има четири ротора, вятърни турбини и равен терен за генериране на слънчева енергия. Той ще бъде в състояние да се хранят самостоятелно от извлечената енергия и да генерира допълнително 50 кВт, които могат да се предават по безжична мрежа на повърхността на Земята. Такава централа, съдържаща хиляди безпилотни самолети може да произвежда около 400 мегавата електричество, достатъчно за захранването на около 205 хиляди жилища годишно.
Разработката е направена с възможност за по-леко обновяване. Мрежата от дронове може да се снабдява с по-ефективни генератори в процеса на разработването им.

Поредното скучно събрание. Хората недоволни, че им отнемат времето с глупости, недоволно сумтят по местата си.
Е има и такива, които се разхождат нагоре надолу, забелязват някоя важна „клечка“ и гледат да я поздравят, един вид: “ И аз съм тук и подкрепям делото“.
Най-накрая лекторът се качи на подиума и започна да чете отчет за постигнатите успехи през миналите пет години:
– В град А…. е построена електроцентрала……
Коментар от залата:
– Аз съм от там и до сега не съм видял никаква електростанция.
Лекторът продължава, като се прави, че не е чул забележката:
– В град Б…….. е построен химически завод……
Същият глас отново се обажда от публиката:
– Миналата седмица бях там. Такъв завод няма!
Лекторът ядосано се обръща към обаждащия се:
– Господине, трябва по-малко да се шляете насам-натам и повече да четете вестниците!